Решение № 10195 от 22.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6903/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Директор на Дирекция Местни приходи от данъци, такси и реклама при Община Бургас, чрез процесуалния си представител гл. юрк. Марев, против Решение 4000 от 29.04.2025г., постановено по дело 1147/2024г. по описа на Административен съд-Бургас, с което е отменен отказ за обработка на декларация по чл.14 от ЗМДТ, с вх. 5202150528/10.05.2024 г., обективиран в протокол 5202150528/14.05.2024г. на орган по приходите ст.експерт в Отдел Обслужване на данъкоплатци, Дирекция Местни приходи от данъци, такси и реклама (МПДТР) в Община Бургас, потвърден с Решение 94-01-17150/1/17.06.2024 г. на директор Дирекция МПДТР - Община Бургас и преписката е изпратена за ново произнасяне по искането. Касаторът инвокира оплаквания, че обжалваното решението е необосновано и постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон, съставляващи касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Навежда доводи, че процесният имот e в режим на СИО и принадлежи на двамата съпрузи, поради което същите следва да бъдат вписани в декларацията по чл. 14 от ЗМДТ, както е сторено в първоначално подадената такава. Моли съдът да отмени оспореното решение. Претендира присъждане на разноски. Ответникът И. Р. Т., чрез процесуалния си представител адв. Стоянов, в писмен отговор оспорва касационната жалба. Претендира заплащане на разноски за адвокатско възнаграждение, сторени пред касационната инстанция. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по нейната основателност, настоящият състав съобрази следното: Предмет на съдебен контрол пред Административен съд-Бургас е била законосъобразността на отказ за обработка на декларация по чл.14 от ЗМДТ, с вх. 5202150528/10.05.2024 г., обективиран в протокол 5202150528/14.05.2024г. на орган по приходите ст.експерт в Отдел Обслужване на данъкоплатци, Дирекция Местни приходи от данъци, такси и реклама в Община Бургас, потвърден с Решение 94-01-17150/1/17.06.2024 г. на директор Дирекция МПДТР - Община Бургас, който и съгласно Определение 711/30.01.2025г., постановено по адм.д. 11054/2024г. на ВАС, І отд. представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал.2 от АПК, съдържащ волеизявление на административен орган, с което се засягат права и законни интереси на адресата И. Р. Т.. Не е спорно обстоятелството, че процесният имот, а именно: облагаема земя с площ от 75 кв.м., съставляващи идеални части от УПИ VІІа-251, кв.12 по плана на [жк],гр.Бургас, административен адрес гр.Бургас, [улица], е деклариран от Т. с декларация вх. вх. 5202042776/11.05.2018 г., в режим на СИО, за което била образувана партида 5202Н69439. С последваща коригираща декларация вх. 5202150528/10.05.2024 г., Т. е поискал промяна на заявените обстоятелства, предвид регистрирания режим на разделност по смисъла на чл.33 от СК (л. 29) и декларацията на М. С. Т., в която същата е заявила, че не претендира връщане на платените до момента ТБО за процесния имот находящ се на [улица] (л.30). Последвал е отказ на административния орган да обработи декларацията по чл. 14 от ЗМДТ, с мотив, че процесният имот е придобит в режим СИО през 2018 г., а съпрузите са променили режима на имуществените си отношения на 21.07.2023г. Горестоящият орган е посочил, че произнасянето му досежно вещноправни спорове за собственост е извън законовите му компетенции. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ собственикът или носителят на ограничено вещно право на ползване е задължен при придобиване на имот или на ограничено вещно право да подаде данъчна декларация за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти. С декларацията задълженото лице декларира факти и обстоятелства, които са от значение за определяне на облагаемата основа и размера на данъка. Облагаемата основа и размера на данъка се определят от компетентния орган. Според разпоредбата на чл. 14, ал. 5 от ЗМДТ в приложимата редакция ( ДВ бр. 98 от 2018 г., в сила от 1.01.2019г.) при промяна на друго обстоятелство, което има значение за определяне на данъка, данъчно задължените лица уведомяват общината по реда и в срока по ал. 1. По своята правна същност декларацията представлява писмено, извънсъдебно признание относно съдържащите се в нея обстоятелства и факти, и има характер на частен свидетелстващ документ. Данъчната декларация има обвързващо за подалия я правен субект действие, а служителят, който я приема има задължението да окаже съдействие на задълженото лице по всички въпроси, свързани с попълването й, както и да посочи необходимостта от отстраняване на непълноти в попълнена декларация - чл. 99, ал. 3 от ДОПК, но той не може да указва на задълженото лице какви факти и обстоятелства да декларира. В конкретния случай, Т. е подал коригираща декларация по чл. 14 ЗМДТ през май 2024 г., с която е заявил, че е едноличен собственик на процесния недвижим имот. Органът по приходите е констатирал неясноти, но не е уведомил декларатора за тях и не му е предоставил възможност да ангажира допълнителни доказателства, с оглед заявените факти, както изисква нормата на чл. 103 от ДОПК. В нея е разписано, че при установяване на несъответствия между съдържанието на подадената декларация и изискванията за попълването й или несъответствия между данните в декларацията и данните, получени от органите по приходите от трети лица или администрации съгласно изискванията на данъчното и осигурителното законодателство за подаване на декларации или информация, извън случаите по чл. 101, ал. 4 и чл. 102, ал. 4, подателят се поканва да отстрани несъответствията в 14-дневен срок от получаването на съобщението. От друга страна, до съпругата му- Т., като трето неучастващо в производството лице е било изпратено запитване от горестоящия административен орган едва при оспорването по административен ред на отказа за обработване на декларацията. В тази връка, верен е изводът на административния съд, че са нарушени административнопроизводствените правила не е оказано съдействие, не е дадена възможност за представяне на доказателства и е нарушена нормата на чл. 35 АПК. Попълването и подаването на данъчна декларация само по себе си не е основание нито за придобиване, нито за загубване на правото на собственост. Вещни права върху чужда вещ могат да се придобиват или учредяват с правна сделка, по давност или по други начини, предвидени в гражданското законодателство. В този смисъл, обоснован е изводът на Административен съд- Бургас, че изпълнението на задълженията по ЗМДТ от общинските служители, определени от кмета на общината като органи по приходите и отразяването по партидите на имотите на собствениците им във връзка с облагането с местни данъци и такси, няма и не може да има за правна последица придобиване или лишаване от право на собственост, противно на наведените възражения с касационната жалба. В материалния закон е предвидена възможност за служителите от общинската администрация да проверяват подаваните декларации, да сверяват данните от декларацията със счетоводните книги, планове, скици и документи, въз основа на които имотът се притежава или се ползва, а при нужда - и чрез измерване на имота от техническите органи /чл. 18, ал.1 от ЗМДТ/. В същата норма е разписано, че служителят на общинската администрация, въз основа на така извършваната проверка на подадените декларации, може да поиска и допълнителни данни за облагаемия имот. Служителите, приемащи декларации не могат да извършват преценка на верността на декларираното право на собственост, а само и единствено могат да проверят правилното попълване на образеца на декларация, с оглед на вписаните в него обстоятелства и коректността на идентификацията на лицето, т.е не разполагат с правомощие да преценят тяхното правопораждащо собствеността действие. В случая, Т. се е легитимирал като собственик, съгласно представен нотариален акт за замяна на недвижим имот, в който е вписан като собственик, като е посочил и избран режим на разделност с декларация по чл.33 от СК. Органът, установявайки несъответствия, е следвало да укаже на заявителя да представи допълнителни доказателства, което в случая не е сторено. По изложените съображения, касационният съд намира, че обжалваното решение в неговата цялост е правилно. Като е достигнал до законосъобразни правни изводи, административният съд е постановил, без да допусне процесуални нарушения, обосновано и законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2 от АПК. С оглед изхода на спора в полза на ответника следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в претендирания размер от 1000 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,