Решение № 548 от 27.12.2010 г. на ВКС по н. д. № 625/2010 г.

Решение № 548 от 27.12.2010 г. на ВКС по н. д. № 625/2010 г., III н. о., НК, докладчик председателят Красимир Харалампиев На основание чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК Г. прокурор на РБ е направил искане за възобновяване на вчнд № 283/2007 г. на ОС-Благоевград и отмяна на постановеното решение № 381 от 24.10.2007 г., с което е потвърдено определение от 18.05.2007 г. по чнд № 443/2007 г. на РС-Благоевград, с което в производство по реда на чл. 306, ал. 1 от НК, на основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 НК са групирани наказанията на осъдения С. Б. Д., наложени му по влезли в сила присъди /определения/. В искането се сочи, че двата постановени акта са незаконосъобразни. Съдилищата не са се съобразили с тълкувателно решение № 1/2006 г. на ОСНК на ВКС и дадените с него указания по приложението на § 90 от ПРЗИДНК /ДВ. бр. 92 от 27.09.2002 г./ в случаите на определяне на общо наказание по реда на чл. 25, ал. 1, във вр. чл. 23, ал. 1 от НК. Определяйки неправилно съвкупностите от престъпления се е преградила възможността за точно и аргументирано обсъждане от съда на евентуалното приложение спрямо осъдения на Закона за амнистията, влязъл в сила на 22.04.2009 г. Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа искането по изложените в него съображения. За настоящото производство осъденият Д., редовно призован, не се явява. Служебно назначеният на осъдения защитник изразява становище, че искането е основателно и като такова, следва да бъде уважено. Върховният касационен съд като прецени изложените доводи и доказателствата по делото, проверявайки решението в пределите на предложението за възобновяване, за да се произнесе, взе предвид следното: С определение № 2227/18.05.2007 г. по чнд № 443/2007 г. Районен съд-Благоевград, в производство по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК на основание чл. 25, ал. 1, във вр. чл. 23, ал. 1 НК са групирани наказанията на Д., наложени по нохд № № 29/2002 г., 703/2002 г., 136/2003 г., 423/2002 г., 1107/2002 г., 427/2003 г., 1991/2005 г., 140/2006 и 367/2006 г., 2157/2005 г. - всички по описа на Благоевградски районен съд и нохд № 891/2006 г. и нохд № 53/2007 г. по описа на ОС-Благоевград, като съдът му е определил едно общо най-тежко наказание от четири години лишаване от свобода - определено с присъдата по нохд № 2157/2005 г., като е постановено наказанието да се изтърпи при първоначален "Строг" режим. На основание чл. 24 от НК съдът е увеличил така определеното общо наказание от четири години лишаване от свобода с две години, което определил Д. да го изтърпи при първоначален "Строг" режим. На основание чл. 25, ал. 2 от НК от това общо наказание съдът е приспаднал фактически изтърпяната част от наказанията по нохд № 29/2002 г., 423/2002 г., 1107/2002 г., 136/2003 г. и нохд № 427/2003 г., всички по описа на РС-Благоевград. Съдът е постановил отделното изтърпяване на наказанието от шест месеца лишаване от свобода наложено на осъдения по влязлата в сила присъда по нохд № 1485/2006 г. на РС-Благоевград, което да изтърпи при първоначален "Строг" режим. С решение № 381/24.10.2007 г. по внохд № 283/2007 г. на Благоевградския окръжен съд, определението, постановено по чнд № 443/2007 г. на РС-Благоевград е потвърдено. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение намира, че искането на главния прокурор е направено извън предвидения в чл. 421, ал. 1 от НПК ограничителен срок, съобразно правомощията му по чл. 420, ал. 1, предл. последно, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, но с него се иска облекчаване положението на осъдения и отстраняване на констатирана в атакувания съдебен акт незаконосъобразност, поради което е допустимо. По същество искането е основателно. В мотивите на определението по чнд № 443/2007 г. съдът е констатирал, че Д. е осъден на една година лишаване от свобода по нохд № 50/2002 г. по описа на РС-Благоевград, с влязла в сила на 31.07.2002 г. присъда, за извършено на 28.09.2001 г. престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, във вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, във вр. чл. 194, ал. 1 НК. Макар това деяние да се намира в кумулативната верига на престъпленията в съвкупност по нохд № № 29/2002 г., 703/2002 г., 136/2003 г., 423/2002 г., 1107/2002 г., 427/2003 г., 1991/2005 г., 140/2006 и 367/2006 г., 2157/2005 г. - всички по описа на Благоевградски районен съд и нохд № 891/2006 г. и нохд № 53/2007 г. по описа на ОС-Благоевград, с оглед действието по време на чл. 26 от НК и ограниченията на § 90 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗИДНК /ДВ, бр. 62/8.08.1997 г./, съдът е приел, че това наказание Д. следва да изтърпи самостоятелно. С измененията на ЗИДНК, обнародван в ДВ, бр. 92 от 27.09.2002 г. отпадна забраната за определяне на общо наказание съобразно чл. 23 - 25 от НК за деяния, извършени при условията на опасен рецидив, като същевременно в § 90 от преходните разпоредби на изменението на закона, законодателят не предвиди обратно действие на тази разпоредба за осъдени рецидивисти. Съобразно тази норма, рецидивистите, осъдени с влезли в сила присъди при условията на действащия до влизането на този закон в сила чл. 26 НК /в сила от 8.08.1997 г./, изтърпяват отделно наказанията за всяко осъждане, но не повече от предвидения от закона максимален размер за най-тежкото от престъпленията, за които са осъдени. Същевременно, съобразно тълкувателно решение № 1 от 10.05.2006 г. по н. д. № 1 от 2006 г. на ОСНК на Върховния касационен съд, обхванатите от § 90 наказания и наказанията по постановени или влезли в сила присъди след 1.10.2002 г., отнасящи се за деяния, принадлежащи към една и съща съвкупност, могат да се групират по правилата на чл. 23 - 25 НК, като в тези случаи подлежащото на изтърпяване общо наказание ще се определи между всички наказания, но то не може да бъде по-малко от подлежащото на изтърпяване наказание по § 90. Ето защо, като не се е съобразил с цитираното тълкувателно решение за спазване принципа за приложение на най-благоприятното за осъдения съчетание при определяне на общото наказание при условията на чл. 25, ал. 1, във вр. чл. 23, ал. 1 НК, съдът е нарушил закона. Допуснатото нарушение обосновава основателността на искането за възобновяване на вчнд № 283/2007 г. на Окръжен съд-Благоевград и отмяна на постановеното по него решение № 381/24.10.2007 г., като делото следва се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав за изпълнение на указанията, дадени в съобразителната част на касационното решение, а след това се даде отговор и на твърдението в искането на главния прокурор за възможността за приложение по отношение на осъдения на Закона за амнистията, в сила от 22.04.2009 г. Предвид на гореизложеното и на основание чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение