Решение № 4104 от 29.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11478/2017 г.

Решение № 4104 от 29.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11478/2017 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова И. Х., гражданин на Афганистан, е подал касационна жалба против решение № 547/02.08.2017 г. по адм. дело № 670/2017 г. по описа на Административния съд - Х., с което е отхвърлена жалбата му против решение № 10261/23.05.2017 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците за отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон и е поискано да бъде отменено. Председателят на Държавната агенция за бежанците е поискал отхвърлянето на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното: Административният съд е установил, че И. Х., гражданин на Афганистан, по вероизповедание мюсюлманин - шиит, хазара по етническа принадлежност, напуснал страната си по произход легално през лятото на 2016 г., като е отпътувал за Иран със самолет. Там пребивавал около месец, след което влязъл нелегално в Турция, където останал до месец септември 2016 г. След това преминал нелегално в Р. Б. заедно със семейството си. С молба вх. № 105450-6298/17.10.2016 г. и молба вх. № 5583/18.10.2016 г. И. Х. поискал предоставянето на закрила. На 18.01.2017 г. с молителя било проведено интервю, по време на което той посочил, че в Афганистан първоначално работил три години в Мазарешариф, след което отишъл в Кабул. Преди четири години, талибаните спрели автобуса, в който пътувал И. Х., и свалили пътниците. Отделили жените и децата и разпитвали всеки един от мъжете къде работи и защо отива в Кабул. И. Х. казал, че работи в един цех, без да уточни, че цехът е на военните. Талибаните задържали пътниците около 2 часа, проверили им личните карти и ги пуснали. Случката се повторила след около три години, като този път И. Х. и още четирима хазари били задържани за две денонощия в крепост (пещера) в планината. След като се уверили, че не са от армията, талибаните ги пуснали, но ги заплашили, че ако друг път срещнат хазар, който пътува за Кабул, ще го убият. След като го пуснали, И. Х. и семейството му се върнали в Мазарешариф. Говорил с баща си и решили да останат там, където имали земя за обработване. По- късно обаче решили, че там не можели да живеят, защото баща му имал проблем с чичо му и така напуснали страната. Молбата си за закрила И. Х. обосновал със страх от срещите с талибаните. По време на интервюто той отбелязал, че още се страхува и че в столицата Кабул положението също не е сигурно. С решение № 10261/23.05.2017 г. председателят на Държавната агенция за бежанците отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на И. Х. поради отсъствието на нормативните изисквания на чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците. От правна страна административният съд приел, че решението е издадено от компетентен орган, в установената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. Съдът възприел мотивите на административния орган, че по отношение на И. Х. липсват основания за предоставяне на закрила. Според мотивите на първоинстанционното решение, няма данни за осъществено по отношение на чужденеца и членове на неговото семейство преследване в родината му Афганистан поради етническа принадлежност, раса, религия, принадлежност към социална група или партия или поради политически убеждения, за да съществува необходимост от бежански статут. Съдът намерил, че не са осъществени и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут, тъй като кандидатът не е навел причини за напускане на страната, които разкриват реална опасност от тежки посегателства, насочени спрямо него. По съображения, че посочените от кандидата за статут причини за напускане на страната на произход са извън приложното поле на Закона за убежището и бежанците, съдът отхвърлил жалбата. Касационната инстанция намира, че при постановяването на решението административният съд не е допуснал нарушения, представляващи касационни основания по смисъла на чл. 209 АПК, които да налагат отмяната му. Не се оправдава оплакването, че съдът е подходил формално при преценката на бежанската история и не е отчел наличието на реален риск за живота и личността на кандидата вследствие на отправените от талибаните заплахи поради етническата му принадлежност. Бежанската история на чужденеца не съдържа факти, които сочат на необходимост от предоставяне на статут на бежанец или хуманитарен статут. Не може да се направи извод, че по отношение на И. Х. е осъществено преследване, поради което той не може да се завърне в страната. Принадлежността на жалбоподателя към етническата група "хазара", която съставлява едно от най-големите етнически малцинства в Афганистан, както и обществено известната информация, че талибаните дискриминират лицата от това малцинство поради техния етнос и религия, не могат сами по себе си да се интерпретират като основания за статут при положение, че той не съобщава обстоятелства, сочещи на реално съществуваща за него опасност от преследване или посегателства срещу живота или личността му. Съобщените случаи имат спорадичен характер и не отразяват наличието на индивидуално насочен към личността му сериозен риск. Талибаните не са в управлението на държавата и макар обстановката там да е неспокойна и нестабилна, за кандидата няма конкретно обоснована сериозна опасност от нарушаване на негови основни права, която да е причина той да остане извън страната. Макар да се наблюдават въоръжени сблъсъци, както и значителна активност на екстремисти, които извършват терористични актове и упражняват насилие, не може да се говори за безогледно насилие, вледствие на което само поради присъствието си на територията лицето би било подложено на реална опасност от тежки посегателства. При отсъствието на законовите предпоставки за предоставяне на закрила следва да се приеме, че постановеното от административния съд решение, с което е отхвърлена жалбата на И. Х., е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд