Решение № 676 от 7.11.2025 г. на ВКС по г.д. № 20248002102706/2024 г.

Производството е по чл. 290 ГПК. По касационна жалба, подадена от Х. М. Ч. и Д. В. Ч. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 129 от 15.04.2024 г. по гр.д.№ 154/2024 г. на Окръжен съд-Пазарджик, с което е отменено Решение № 8 от 10. 01.2024г. по гр. д. № 398/2021г. на районен съд Пазарджик и вместо това е отхвърлен предявеният от касаторите иск по чл. 108 ЗС против Н. М. Ч. и М. Д. Ч. за предаване на собствеността и отстъпване на владението на стая с площ от 7, 13 кв. м., обособена като кухня, находяща се на първия етаж от двуетажната пристройка към жилищната сграда, функционална свързана с втория жилищен етаж в УПИ [№], в кв. 26 по плана на [населено място]. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради неправилен анализ на гласните доказателства относно това дали ищците могат да достигнат и дали са допуснати от ответниците в процесното помещение. Ответниците по касация Н. М. Ч. и М. Д. Ч. оспорват касационната жалба, тъй като въззивното решение е обосновано, а доказателствата не са обсъдени в противоречие със съдебната практика. Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното: По делото е установено, че с н.а.№165, т.І /2010 г. на нотариус П. К., ищците са признати за собственици по суперфиция и строеж, на втори жилищен етаж от двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 87 кв.м и двуетажна масивна сграда с приземен етаж /пристройка/, построена 1976 г. в УПИ [№], в кв. 26 по плана на [населено място], със застроена площ на пристойката - 19 кв.м, която пристройка се състои от северно самостоятелно стълбище, от приземния до втория етаж, изба с площ от 6 кв.м в приземния етаж, стая с площ от 6 кв.м на първия етаж и кухня с площ от 6 кв.м на втория етаж, функционално свързана с втория жилищен етаж. Процесното помещение е стаята на първия жилищен етаж, която фактически е 7, 13 кв.м. Тъй като нотариалният акт не е оспорен от противната страна и изводите на нотариуса не са опровергавани, е прието, че той легитимира ищците като собственици. С влязло в сила решение на 24.10.2018 г. по гр.д.№ 441/2014 г. на Пазарджишки РС е отхвърлен иска, предявен от ответниците по настоящия спор Н. и М. Ч. против ищците Х. и Д. Ч. за същото процесно помещение. Въззивният съд е приел, че е останало недоказано твърдението на ищците в исковата молба, че ответниците Н. и М. Ч. владеят процесното помещение, защото е установено, че в него няма разположен кухненски инвентар, черна и бяла техника, помещението не се ползва нито от ищците, нито от ответниците. То обаче е свързано със жилището на ответниците с портал, който не е преграден. От процесното помещение се излиза на тераса, която е изградена незаконно от ответника. От нея е имало въздушен мост до покрива на гараж, който е премахнат. Сега през терасата не може да се влезе в процесното помещение, въпреки, че перваза е прекъснат на местото на бившия мост, защото до терасата няма стълба. От гласните доказателства е установено, че ответника Н. Ч. не допуска строителите, доведени от ищците да зазидат портала, съществуващ между неговото жилище на първия етаж и процесната стая. Разпитани като свидетели, тези строители разказват, че ответникът ги изгонил, когато поискали да влязат в помещението през незаконно построената от самия Ч. тераса и да преградят портала към жилището. Установено е, че въпреки противопоставянето, строителните работи в аналогичното помещение под процесното, т.е. в избения етаж са били проведени и помещението се ползва от ищците безпроблемно. От заключението на приетата по делото СТЕ е установено, че съществуват два варианта за получаване на достъп до процесното помещение с площ от 7, 13 кв.м. към жилището на ищците Х. и Д. Ч. – с изрязване на плочата над помещението и спускане на стълба надолу или с прекарване на подвижна стълба от земята нагоре, но без да се засягат правата на ответниците в дворното място /общата водомерна шахта, водосточната тръба и разпределеното право на ползване. И в двата случая е необходим проект на конструктор. Въззивният съд е приел, че защитата на ищците е следвало да се осъществи чрез негаторния иск по чл. 109 от ЗС, а не чрез ревандикационен иск по чл. 108 от ЗС, какъвто е предявен с исковата молба, където ищците са изложили, че ответниците владеят процесната стая без правно основание, като „отказват да предадат собствеността и владението на ищците“. В исковата молба ищците излагат посочените обстоятелства: че въз основа на отстъпено право на пристрояване са изградили пристройката, част от която е процесното помещение, че към него е отворена врата към първия етаж за по-удобно ползване при предходните собственици, родители на ищеца и ответника Ч., че с влязло в сила решение е отхвърлен иск за собственост на същото помещение на ответниците срещу тях, като е прието, че то е част от пристройката, изградена от тях въз основа на отстъпено право на строеж. Посочено е, че ответниците опразнили процесното помещение, но отказали да допуснат ищците да ползват процесната стая. Пречка за това се оказало това, че за нея се преминава през жилището на първия етаж или пред терасата, но и от двете места ответниците не допуснали ищците. Те не можели да държат или да владеят процесното помещение, поради което поискали ответниците да им отстъпят собствеността и предадат владението. Посочват, че ответниците не допускат майстори, наети от тях да зазидат порталната врата от жилището на първия етаж към процесното помещение. В случай на зазиждане е открит въпроса за достъпа до това помещение. Видно от изложеното, между страните няма спор, че не ответниците, а ищците са собственици на процесното помещение – част от пристройката, за която им е учредено право на строеж. Не е установено и ответниците реално да ползват това помещение. Спорен е въпроса как да се осигури достъп на ищците до него. Когато не се спори за принадлежността на правото на собственост, а спора е за това как да бъде осигурен достъп до собствен имот, защото такъв /конкретно посочен/ е препятстван от ответника и/или когато собственика на съседен имот не изпълнява задължението си по чл. 51 ЗС, защитата е чрез негаторен иск. Така твърденията на ищеца в исковата молба не кореспондират на формулирания петитум. Констатираното противоречие между обстоятелствена част и петитум на исковата молба сочат на нередовността й и налагат обезсилване на постановеното решение, като недопустимо, постановено по нередовна искова молба. В съответствие с разясненията по т.4 от ТР № 1/2001 г. от 17.07.2001 г. по гр. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, запазили актуалността си в тази част, съгласно т.5 от ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, делото следва да се върне на въззивната инстанция за оставяне на исковата молба без движение и уточняване на петитума. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение