Решение № 4904 от 25.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5672/2015 г.

Решение № 4904 от 25.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5672/2015 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от Шаукат Али, гражданин на Пакистан, против решение № 2020 от 26.03.2015 г. постановено по адм. дело № 224 по описа за 2015 г. на Административен съд София-град с доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли да бъде отменено обжалваното решение със законните последици. Ответникът по касационната жалба - Заместник-председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ при МС), чрез юрисконсулт Славова, в открито заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение на Административен съд София-град е отхвърлена, като неоснователна, жалбата на Шаукат Али, гражданин на Пакистан, против решение № 7433 от 28.10.2014 г. на зам. -председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 77, ал. 3 във връзка с чл. 15, ал. 1, т. 7 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) производството по предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут е прекратено. Решението е връчено лично срещу подпис на чужденецът в присъствието на преводач на 8.12.2014 г. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорвания акт е издаден от компетентен орган, в кръга на правомощията му, в предписаната от закона форма, при спазване на административно-производствените правила, при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон и е съобразено с целта на закона. От фактическа страна е установено, че с молба вх. № 967 от 7.05.2014 г. Шаукат Али е поискал да му бъде предоставен статут в Република България, която е била последваща по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗУБ. С покана рег. № УП-4810/7.05.2014 г. търсещият закрила е бил поканен да се яви за провеждането на интервю на 15.05.2014 г. На същата дата чужденецът е подал молба-декларация по време на производството пред ДАБ да му бъде разрешено да пребивава на външен адрес, като е посочил и мобилен номер за връзка. Видно от докладна записка с рег. № УП-4810/13.05.2014 г. образуваното производство е преминало по общия ред. На 14.05.2014 г. на чужденецът е връчена покана, лично, срещу подпис в присъствието на преводач за явяване на интервю на 20.05.2014 г. от 10:30 ч., на което, видно от приложения констативен протокол, същия не се е явил в ДАБ. С докладна записка до председателя на ДАБ към МС от 3.06.2014 г., интервюиращият орган при ДАБ е посочил, че кандидатът не се е явил за провеждане на интервю в продължение на 10 работни дни, като е бил надлежно уведомен за датата на интервюто, поради което е налице основание за спиране на производството. С решение № 4025/9.06.2014 г. зам. -председателя на ДАБ, на основание чл. 77, ал. 1 във вр. с чл. 14, ал. 1 от ЗУБ е спрял производството за предоставяне статут на оспорващия. Административният орган е мотивирал решението си с факта, че чужденеца след надлежното му поканване не се явил за провеждане на интервю в продължение на 10 работни дни след определената му дата. На 18.06.2014 г. чужденецът е депозирал в ДАБ писмено обяснение с вх. № УП 4810, в което е заявил, че не се е явил на интервюто на 20 май защото е бил болен, но не е представил доказателства, и не се обадил по телефона, защото нямал такъв. На 22.10.2014 г. до зам. -председателя на ДАБ е депозирано предложение от интервюиращия орган при ДАБ, с което е предложено производството по предоставяне статут на оспорващия Шаукат Али да бъде прекратено, на основание чл. 77, ал. 1 във връзка с чл. 14, т. 1 от ЗУБ, тъй като в обясненията на кандидата от 18.06.2014 г. относно неявяването му на интервюто не се сочат обективни причини, които са попречили за изпълнение на неговите задължения, във връзка с производството за предоставяне на статут. Във връзка с така установеното от фактическа страна първостепенният съд е приел, че действията на административния орган са правилни и законосъобразни. След издаване на решението за спиране на производството за предоставяне на закрила, чужденецът не се е явил в ДАБ, за да представи доказателства, че е имал обективни пречки за неявяването си както на интервюто, насрочено за 20.05.2014 г., така и 10 работни дни след тази дата. Не е представил и документи, които да сочат наличието на обективна невъзможност да изпълни задължението да съдейства в хода на процедурата за предоставяне на статут. Решението е валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено в съответствие с приложимия материален закон - чл. 77, ал. 1 във вр. чл. 15, ал. 1, т. 7 ЗУБ, при липса на нарушения на съдопроизводствените правила и е обосновано. Съдът задълбочено и пространно е изследвал обстоятелствата, касаещи основателността на претенцията на жалбоподателя и е изложил обосновани и законосъобразни правни изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че оспореното решение за прекратяване на производството за предоставяне на статут е постановено в нарушение на административно-производствените правила и при неправилно тълкуване на материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 14, т. 1 от ЗУБ производството за предоставяне статут на бежанец или хуманитарен статут се спира, когато чужденецът без основателни причини след надлежно поканване не се яви на интервю в продължение на 10 работни дни. Разпоредбата на закона се основава на самия характер на административния акт и на основанията, на които той се постановява. Съгласно чл. 15, ал. 1, т. 7 от ЗУБ производството за предоставяне статут на бежанец или хуманитарен статут се прекратява, когато чужденецът не се яви пред съответното длъжностно лице на ДАБ в продължение на три месеца от спирането на производството по чл. 14 за представяне на доказателства, че е имал обективни причини за промяна на адреса или обективни пречки за неявяване или несъдействие на длъжностните лица. Изводите на административния орган и на съда, че кандидатът за предоставяне на статут не се е справил с доказателствената тежест и не е доказал наличието на обективна невъзможност да изпълни задължението си по закон и да съдейства в хода на процедурата за предоставяне на статут са обосновани. Въпреки дадените от съда указания на касатора досежно разпределението на доказателствената тежест в съдебното производство пред първостепенният съд, същият не е установил и не доказал по делото твърдените от него в жалбата обстоятелства, а именно, че са съществували обективни причини за неявяването му пред длъжностните лица, вкл. и след спиране на производството. Също така, от материалите по делото безспорно се установява, че чужденецът е бил уведомен, на разбираем за него език, за последиците от неявяването си както с връчването на поканата на 14.04.2014 г., така и с уведомяването му на 7.05.2014 г. С оглед изричната законова разпоредба на чл. 77, ал. 3 от ЗУБ и поради факта, че касатора не е ангажирал доказателства за наличието на обективна пречка за неявяването и несъдействието на длъжностните лица от ДАБ, касационната инстанция намира, че не са допуснати нарушения на административно-производствените правила при издаване на обжалваното решение на зам. -председателя на ДАБ за прекратяване на производството по отношение на Шаукат Али. Ето защо изводът на първостепенният съд, че в случая са налице предпоставките за прекратяване на производството за предоставяне на статут е правилен и законосъобразен. Като е отхвърлил жалбата на търсещия закрила, административния съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд, трето отделение,