Решение № 4319 от 22.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13458/2018 г.

Решение № 4319 от 22.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13458/2018 г., I о., докладчик съдията Мария Радева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Чип и Дейл" ООД, чрез управителя В. Колева, против Решение № 1608/28.09.2018 г., постановено по адм. дело № 1698/2018 г. на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлена жалбата на дружеството, срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-337- 0272558/20.06.2018 г. издадена от Д. Вълканов - началник отдел "Оперативни дейности" - Бургас, дирекция "Оперативни дейности", главна дирекция "Фискален контрол" в ЦУ НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект - зоомагазин, находящ се в гр. Бургас, ж. к. "Зорница" спирка до МБАЛ, стопанисван от "Чип и Дейл" ООД, ЕИК 204473508 и забрана на достъпа до него за срок от 30 /тридесет/ дни. С решението "Чип и Дейл" ООД е осъдено да заплати на НАП гр. София разноски в размер на 100 лева. В касационната жалба са развити доводи, че обжалваната заповед е нищожна, като издадена от некомпетентен орган. Изложени са доводи, че постановеното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Основните оплаквания в жалбоподателя са насочени към разпореждането за предварително изпълнение на процесната ПАМ. Иска се отмяна на обжалваното решение и отмяна на заповедта за ПАМ. Ответникът по касационната жалба – Началника на отдел "Оперативни дейности" при Дирекция "Оперативни дейности", ГД "Фискален контрол" – ЦУ на НАП, не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение на Административния съд – Бургас е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-337-0272558/20.06.2018 г. издадена от Д. Вълканов - началник отдел "Оперативни дейности" - Бургас, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект - зоомагазин, находящ се в гр. Бургас, ж. к. "Зорница" спирка до МБАЛ, стопанисван от "Чип и Дейл" ООД, ЕИК 204473508 и забрана на достъпа до него за срок от 30 /тридесет/ дни. За да постанови този резултат, административният съд е приел за установено, че при извършена проверка в търговския обект на жалбоподателя при контролна покупка на един брой бисквита - кокал за куче на стойност 1. 00 лв., платена в брой от проверяващите, не е бил издаден фискален бон от монтирано и въведено в експлоатация, свързано дистанционно с НАП и в работен режим, фискално устройство модел "Datecs DP-25 KL" с Н на ФУ DT484222 и ИН на ФП 02693399. Отпечатан е дневния финансов отчет "X" от наличното в търговския обект фискално устройство с обща стойност 62. 70 лева. Дневният финансов отчет с № 0003387/15.06.2018 г. е саморъчно попълнен и представен от служителката М. Попова. Съгласно описа на паричните средства в касата към момента на започване на проверката общата сума в брой в касата е в размер на 138. 49 лева, а служебно въведена е сума в размер на 50. 00 лв. При направения разчет на касовата наличност е установена положителна разлика в размер на 25. 79 лева. Според съда издаването на фискална касова бележка за извършените покупка и плащане в брой е било дължимо и след като това не е направено е налице неизпълнение на задължението по чл. 118, ал. 1 ЗДДС за регистриране и отчитане на извършена в стопанисвания от него обект продажба чрез издаване на фискална касова бележка, което обуславя наличие на материалните предпоставки за прилагане на ПАМ - запечатване на обекта по чл. 186, ал. 1, б. "а" от ЗДДС. Изложени са мотиви, че стойността на контролната покупка, в конкретния случай е без значение, тъй като същата би могла да бъде както по-малка, така и по-голяма, в зависимост от това каква стока биха закупили контролите органи. Като допълнителни мотиви в подкрепа на извода си за законосъобразността на ПАМ, съдът е посочил и установената положителна касова разлика в размер на 25. 79 лева, която според решаващият състав, се дължи на неотчетени приходи и е резултат от неизползване на касовия апарат в търговския обект. Посочено е още, че жалбоподателят има непогасени публични задължения в размер на 310. 71 лева, а също и факта, че и преди е санкционирано за подобни нарушения на фискалната дисциплина. Изложени са мотиви и по отношение на срока на наложената ПАМ, като е прието, че продължителността на срока е правилно определен, предвид целите, които трябва да бъдат постигнати с налагането на заповедта. Според съда, от наличните данни по делото може да се направи изводът, че в търговския обект е създадена организация на работа, която води до отклоняване от данъчно облагане. Възприет е крайния извод, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в рамките на правомощията му, при липса на съществени нарушения на административно-производствените правила, в съответствие с материално разпоредби и целта на закона. Решението е правилно. Неоснователни са направените оплаквания в касационната жалба за нищожност на оспорената заповед за налагане на ПАМ, като издадена при липса на компетентност на органа, който я е издал. По делото са приложени Заповед ЗЦУ – ОПР – 16/17.05.2018 г. и Заповед № 2106/30.03.2018 г. на Изпълнителният Директор на НАП(лист 41 и 42 от делото), от който се установява компетентността на органа издал оспорената заповед. Настоящият съдебен състав приема, че издателят на индивидуалния административен акт притежава правомощия, съобразно чл. 186, ал. 3 вр. ал. 1, т. 1 от ЗДДС. По изложените в касационната жалба оплаквания за незаконосъобразност на допуснатото разпореждане за предварително изпълнение на ЗНПАМ, настоящият състав не дължи произнасяне, тъй като са неотносими към настоящия спор и разпореждането с което е допуснато предварително изпълнение не е предмет на настоящото производство. Видно от данните по делото, при извършената проверка на 15.06.2018 г. в търговския обект е установено, че при извършена контролна покупка на обща стойност от 1 лв., жалбоподателят не е издал фискален бон от инсталираното в обекта и намиращо се в работен режим фискално устройство. Отпечатан е дневния финансов отчет "X" от наличното в търговския обект фискално устройство с обща стойност 62. 70 лева. Дневният финансов отчет с № 0003387/15.06.2018 г. е саморъчно попълнен и представен от служителката М. Попова. Съгласно описа на паричните средства в касата към момента на започване на проверката общата сума в брой в касата е в размер на 138. 49 лева, а служебно въведена е сума в размер на 50. 00 лв. При направения разчет на касовата наличност е установена положителна разлика в размер на 25. 79 лева. В хода на проверката е установено неспазване на реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, което изпълнява хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба. В нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. По силата на чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения. В конкретния случай безспорно се установява констатираното нарушение, изразяващо се в неизпълнение от страна на "ЧИП и ДЕЙЛ" ООД на задължението за регистриране на извършена продажба на стоки, чрез издаване на касова бележка от работещото в обекта фискално устройство. Законосъобразни са изводите на съда, че са налице предвидените от закона предпоставки за налагане на принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС и приложението на чл. 187, ал. 1 ЗДДС. Наложената принудителна административна мярка съответства на чл. 22 ЗАНН - за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. При налагането на ПАМ по чл. 186, ал. 1 ЗДДС органът по приходите действа при обвързана компетентност. За констатираното нарушение на реда за издаване на документ за продажбата, чл. 186 ЗДДС, предвижда освен налагане на имуществена санкция или глоба, и налагането на принудителна административна мярка "запечатване на обекта за срок до един месец". Този вид нарушения на обществения ред се характеризират със значителна обществена опасност, тъй като нарушават установения правов ред за отчитане на извършените продажби, водещо до избягване от заплащане на данъци. Именно поради тази значимост законодателят е предвидил при констатиране на такова нарушение, освен издаване на наказателно постановление, така също и налагане на принудителна мярка чрез запечатване на търговския обект. В тази насока с оглед на данните по делото първоинстанционният съд правилно е приел, че органът по приходите е обосновал и мотивирал срока за налагане на принудителната административна мярка. Следва да се отбележи и, че констатираното нарушение не е първо за търговеца, което се установява от приложената на лист 14 от делото Заповед за налагане на ПАМ № ОП – 108 – 0228505/12.06.2017 г. В тази връзка следва да се приемат за правилни изводите на съда, че в търговския обект стопанисван от дружеството е създадена организация на работа, която води до отклоняване от данъчно облагане. Като е стигнал до краен извод за законосъобразност на оспорената заповед за налагане на ПАМ и е отхвърлил жалбата като неоснователна, Административен съд – Бургас е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците обективирани в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила.