Решение № 15910 от 22.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13975/2019 г.

Решение № 15910 от 22.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13975/2019 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на Община Монтана, представлявана от кмета на общината, против решение № 273 от 12.06.2019 г., допълнено с решение от 4.11.2019 г., постановени по адм. д. № 190/2019 г. на Административен съд - Монтана, с което съдът е отхвърлил жалбата на общината срещу решение № РД-02-36-472 от 5.04.2019 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж 2014 - 2020" в частта за установена нередност при провеждане на обществена поръчка и е изменил решението в частта за размера на определената финансова корекция. Според касатора решението е неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Касаторът развива доводи главно за посочените в акта на административния орган последици от определения размер на финансовата корекция, като твърди, че органът е смесил производствата по определяне на финансова корекция и верифициране на извършени от бенефициера разходи. Според касатора, по отношение на установените от органа нарушения, приети за нередности, както Управляващият орган, така и съдът са достигнали до неправилен извод, тъй като не е доказано разколебаване на участници в проведената процедура. Иска отмяна на решението и произнасяне по същество, при което обжалваният административен акт бъде изцяло отменен като незаконосъобразен. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ръководителят на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Региони в растеж 2014 - 2020" (ОПРР), чрез пълномощник, обжалва решение № 273 от 12.06.2019 г., допълнено с решение от 4.11.2019 г., по адм. д. № 190/2019 г. на Административен съд - Монтана, в частта, в която съдът е изменил определената от органа финансова корекция, като е намалил същата от 10 % на 5 % върху стойността на допустимите, засегнати от нарушението, разходи. Касаторът твърди, че решението в тази част е неправилно предвид доказаност и на двете, установени от органа, нарушения, представляващи нередности. Излага доводи, че размерът е законосъобразно определен с оглед установените нарушения и съответната им квалификацията като нередности. Сочи, че размерът на финансовата корекция е определен съобразно изискването на чл. 7 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (Наредбата), в ред. ДВ, бр. 68 от 22.08.2017 г., в сила от 22.08.2017 г. Иска отмяна на решението в тази част и отхвърляне на подадената от Община Монтана жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Страните не спорят по фактите. Спорът е по приложението на закона. С обжалваното решение Административният съд - Монтана е изменил решение № РД-02-36-472/5.04.2019 г. на ръководителя на Управляващия орган на ОПРР 2014-2020 г. в частта, с която е определена една обща финансова корекция в размер на 10 % от стойността на сключените договори по обособени позиции (ОП) 1, 2, 3 и 4 и е определил финансова корекция 5 % върху стойността на допустимите разходи по сключените договори след проведена обществена поръчка с предмет "Строителни и ремонтни работи в сгради на училища и детски градини на Община Монтана в четири обособени позиции". В останалата част, с допълнителното решение от 4.11.2019 г., е отхвърлил подадената от Община Монтана жалба. За да достигне до този правен резултат, съдът е установил, че между страните е сключен административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по ОП "Региони в растеж 2014-2020", BG16 RFOP001-1. 026 "Изпълнение на интегрирани планове за градско възстановяване и развитие 2014-2020 - Монтана", част от процедура BG16 RFOP001-1. 001-039 "Изпълнение на интегрирани планове за градско възстановяване и развитие 2014–2020" с №BG16 RFOP001-1. 026-0001-С01, № РД-02-37-14/020.02.2018 г. За изпълнение на договора Община Монтана е провела обществена поръчка с предмет "Упражняване на строителен надзор по обособени позиции при изпълнение на СМР по проект "Модернизиране на образователната инфраструктура в областта на училищното и предучилищното образование" с четири обособени позиции, по които са сключени договори за изпълнение, както следва: за ОП 1 - договор от 22.05.2018 г. със "Строителен стандарт" ЕООД за строителен надзор при извършване на основен ремонт на сградата на ЦДГ "Калинка"; ОП 2 - договор от 18.05.2018 г. с "Ати Консулт" ЕООД за извършване на строителен надзор при изпълнение на сградата на ЦДГ "Приказен свят"; по ОП 3 - договор от 18.05.2018 г. със Сдружение "Европроджект" за извършване на строителен надзор при реконструкция на сградата на Четвърто основно училище "Иван Вазов" и по ОП 4 - договор от 18.05.2018 г. с "Ати Консулт" ЕООД за извършване на строителен надзор при реконструкцията на Природо-математическа гимназия "Св. Климент Охридски". Във връзка с изпълнението на договора, в края на 2018 г. е регистриран сигнал за нередност и е започнала процедура по чл. 73 ЗУСЕСИФ. УО е установил, че при провеждането на обществената поръчка възложителят е допуснал нарушения, изразяващи се в следното: 1 въвел е изискване към участниците да декларират в ЕЕДОП действителните си собственици по смисъла на ЗМИП (отм.); - нарушение на чл. 2, ал. 2 ЗОП; 2 Методиката за комплексна оценка на офертите, в частта й по показателите П1 - Концепция за изпълнение на поръчката, и П2 - Организация на персонала, противоречи на чл. 70, ал. 7, т. 2 и т. 3; чл. 2, ал. 2 от ЗОП и чл. 33 ППЗОП; 3 незаконосъобразно е отстранен участник, който е отговарял на изискванията на възложителя - нарушение на чл. 107, т. 1 ЗОП. Констатациите са съобщени на възложителя, който е дал писмени възражения пред УО. С оспореното пред първоинстанционния съд решение № РД-02-36-472 от 05.04.2019 г. ръководителят на Управляващия орган е приел, че бенефициерът е допуснал две нарушения, представляващи нередности, за които е определил една финансова корекция от 10% върху стойността на допустимите разходи по сключените договори за четирите обособени позиции. УО е посочил, че въвеждането от възложителя на изискване към участниците да декларират в ЕЕДОП на етапа подаване на офертата действителните си собственици по смисъла на ЗМИП (отм.); представлява нарушение на чл. 2, ал. 2 ЗОП, представляващо нередност по т. 10 от Приложение 1 към Наредбата, за което е определил финансова корекция от 10 %. Обосновал е извод за приложена незаконосъобразна методика, с което е нарушен чл. 70, ал. 7, т. 2 и 3 и чл. 2, ал. 2 от ЗОП и чл. 33 ППЗОП, представляваща нередност по т. 9 от Приложение 1 към Наредбата, за което е определил финансова корекция 5 %. За третото нарушение - незаконосъобразно отстранен участник, сигналът е прекратен. Съдът е приел в изводите си, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената в чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ форма, при спазване на административнопроизводствените правила и специално на чл. 73, ал. 2 ЗУСЕСИФ. Приел е, че са допуснати посочените от органа нарушения, които законосъобразно са квалифицирани като нередности по т. 9 и т. 10 от Приложението на Наредбата за посочване на нередностите. За първото, описано от органа, нарушение, съдът е установил, че в част III, раздел Г на ЕЕДОП "Други основания за изключване, които може да бъдат предвидени в националното законодателство на възлагащия орган или възложителя на държава членка", във връзка с разпоредбата на чл. 6, ал. 2 ЗМИП (отм), възложителят е въвел изискване към участниците в откритата процедура да идентифицират и действителните собственици на икономическия оператор. Приел е, че в действащия към момента на провеждане на поръчката Закон за мерките срещу изпирането на пари няма изрично предвидено време, в което да бъде извършена съответната идентификация на физическите лица, които са действителни собственици на клиент - юридическо лице, поради което това изискване, поставено като условие към участниците в обществената поръчка, не е незаконосъобразно, а е в съответствие с целите на този закон, респективно, това условие не е ограничително. Така въведеното изискване на този етап на процедурата не би могло да нанесе вреда на бюджета на ЕСИФ, по-скоро би допринесло за предотвратяване на такива вреди. Поради това съдът е обосновал извод за липса на нарушение, представляващо нередност, за която да бъде определена финансова корекция. За второто, описано от органа, нарушение, съдът е приел, че начинът на оценяване на кандидатите е отразен в одобрените и влезли в сила Указания към участниците за реда и условията за участие в откритата процедура за възлагане на обществена поръчка. В раздел ХII от същите като критерии за оценка са заложени: П1- Концепция за изпълнение на поръчката; П2 – Организация на персонала. Според съда, дефинираните като изисквания към участниците "преимущества" са общи, идейни без да съдържат конкретни технически стойности и правила, които да бъдат съпоставени и въз основа на които да е възможно да бъде извършено сравнение между различните технически предложения. Всъщност липсват показатели, които обективно и реално да могат да бъдат оценени с конкретна стойност, в който смисъл е изискването на чл. 70, ал. 7 ЗОП. Тази липса, дори и да се нарече непълнота в критериите, създава предпоставки за неравно третиране между участниците, респ. неяснота как същите ще бъдат оценявани/сравнявани, а това от своя страна създава както възпрепятстващи условия за участие и избор на икономически най-изгодна/конкурентна оферта, така и предоставя възможност за субективно оценяване на техническите предложения. Обосновал е извод, че в тази част решението на административния орган за допусната нередност по чл. 70, ал. 7, т. 2 и т. 3 и чл. 33, ал. 1, изр. второ ППЗОП е законосъобразно. По отношение определения от органа размер на финансовата корекция първоинстанционният съд е приел, че същата следва да бъде намалена на 5 %, предвид обстоятелството, че приетият от органа общ размер от 10% е неправилно определен. Посочил е, че при определяне на финансовата корекция не е отчетено какъв е размерът на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове и какъв е размерът на националното финансиране. В тази връзка изменението на чл. 1, ал. 2 ЗУСЕСИФ не може да бъде противопоставено на чл. 2, т. 36 от Регламент ЕС № 1303/2013 г. на ЕП и на Съвета, който текст се свързва с нанасянето на вреда на бюджета на Съюза, а националният бюджет не може да бъде приравнен към този бюджет, тъй като същите имат различна правна основа, без да имат отношение по между си. Според съда, тъй като става въпрос единствено за неправилно определяне на финансовата корекция, респ. неправилно определена база за нейното определяне и при наличие на определен процентен показател, който е минимално предвиденият от законодателя, то размерът на тази корекция се явява просто математическо изчисление, което се извършва по предвидената в Наредбата формула. С оглед на изложеното съдът е изменил оспореното решение, като е определил финансова корекция в размер на 5 % от стойността на допустимите, засегнати от нарушението, разходи спрямо сключените договори за всяка от четирите обособени позиции на обществената поръчка, и е определил като основа на финансовата корекция изразходваните средства от ЕСИФ. Решението е частично неправилно. Касационният съдебен състав приема за правилен първоинстанционният извод, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила. Не споделя изводите на съда за допуснато нарушение на материалния закон, изразяващо се в отсъствие на нарушение по чл. 2, ал. 2, вр. с чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОП, представляващо нередност по т. 10 от Приложението към Наредбата за посочване на нередности, за което е определена ФК в размер на 10 %, както и за незаконосъобразно определен общ размер на финансовата корекция по чл. 7 от Наредбата. За първото, установено от органа, нарушение: Към момента на извършване на нарушението - 7.02.2018 г., е действал Законът за мерките срещу изпирането на пари (отм.);. Съгласно чл. 4, ал. 1 от този закон лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 са длъжни да идентифицират клиентите си при установяване на търговски или професионални отношения, в т. ч. при откриване на сметка, както и при извършване на операция или сключване на сделка над определени стойности. Според чл. 6, ал. 1 ЗМИП идентифицирането на клиентите - юридически лица, и проверката на тяхната идентификация се извършват чрез представяне на официално извлечение за актуалното им състояние от съответния регистър, а ако лицето не подлежи на регистрация - на заверен препис от учредителния акт и регистриране на наименованието, седалището, адреса и представителя. Възложителят е поставил като изискване за допустимост на кандидатите да идентифицират и действителните собственици, съобразявайки чл. 4 ЗМИП. Съгласно чл. 2, ал. 2 ЗОП възложителят няма право да ограничава конкуренцията чрез включване на условия и изисквания, които дават необосновано предимство или необосновано ограничават участието на стопански субекти в обществената поръчка и които не са съобразени с нейния предмет, стойност, сложност, количество или обем. Според настоящия съдебен състав това условие на възложителя е ограничително, тъй като е поставено на етап кандидатстване, а не на етап сключване на договор с избрания изпълнител. Законодателят е въвел като изискване по чл. 4, ал. 1 ЗМИП идентифициране на клиентите при установяване на търговски отношения. Т. е. изискването за установяване на действителния собственик следва да бъде постановено към момента на сключване на договора с избрания изпълнител след проведената обществена поръчка, тъй като едва към този момент страните влизат в договорни отношения като съконтрахенти. На етап кандидатстване е достатъчно да бъде идентифициран кандидатът чрез представяне на удостоверение за актуално състояние или чрез справка в Търговския регистър. Ако кандидатът няма такава регистрация, това обстоятелство може да бъде удостоверено чрез представяне на заверен препис от учредителния акт и регистриране на наименованието, седалището, адреса и представителя. На етап подаване на оферти така поставеното изискване е ограничително и представлява нарушение на чл. 2, ал. 2 ЗОП, който поставя общото изискване към възложителя да не включва изисквания, които необосновано ограничават конкуренцията, защото изискване, което не е необходимо за установяване на възможностите на изпълнителя по своята същност води до необосновано ограничаване на конкуренцията. Ето защо неправилен е изводът на първоинстанционния съд за липса на нарушение, представляващо нередност, за която да бъде определена финансова корекция. С оглед на характера на нарушението и доколкото не може да се изключи възможността то да има отражение върху средствата по чл. 1, ал. 2 ЗУСЕСИФ за осъществената нередност по чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕСИФ, вр. с чл. 2 ЗОП, основанието на определената с оспорения акт финансова корекция е законосъобразно. Административният орган е определил финансова корекция от 10 % върху стойността на допустимите разходи по договорите, сключени за всяка обособена позиция. Размерът е законосъобразен, в рамките на предвидения за съответната нередност, като при определянето му органът е съобразил характера и тежестта на нарушението, броя подадени оферти като ниво на конкуренцията, както и наличието на отстранен участник поради неизпълнение на това незаконосъобразно изискване на възложителя. Другото нарушение, прието от УО, е незаконосъобразна методика за оценка. Касационният съдебен състав споделя извода на административния съд за доказаност на нарушението и законосъобразност на административния акт в тази част. Оценката в процедурата е извършена по критерий "икономически най-изгодна оферта", в частност при критерий за възлагане "оптимално съотношение качество/цена". В методиката за оценка са предвидени два показателя за оценка: "Технически показатели" с тежест 70 % и "Финансови показатели" с тежест 30 %. Според чл. 70, ал. 1 ЗОП обществените поръчки се възлагат въз основа на икономически най-изгодната оферта, като в ал. 2 от същия член са посочени критериите за това. Съотношението качество/цена следва да бъде оптимално, за което следва да бъдат съобразени цената или нивото на разходите, както и на показатели, свързани с предмета на обществената поръчка. Законът дава възможност на възложителя в рамките на неговата оперативната самостоятелност да избере критерия, въз основа на който ще се определи икономически най-изгодната оферта, както и да определи показателите, включени в него, относителната им тежест и начинът за определяне на оценката по всеки показател. С цел да бъде избегнат прекомерен и необоснован субективизъм, в чл. 70, ал. 7 ЗОП е регламентирано, че методиката за определяне на комплексната оценка трябва да съдържа начина за определяне на оценката по всеки показател. Начинът трябва да осигурява на участниците достатъчно информация за правилата, които ще се прилагат при определяне на оценката за всеки показател. Целта на цитираната разпоредба е да се гарантират както интересите на възложителя и на потенциалните участници в процедурите, така и спазването на основните принципи, визирани в чл. 2 ЗОП, както и ефективното разходване на обществени средства. В конкретния случай методиката /редът и начинът/ за оценяване на офертите, е заложен в одобрения и влязъл в сила документ, наречен Указания към участниците за реда и условията за участие в открита процедура за възлагане на обществена поръчка, с посочения по-горе предмет. Първият, обсъден от органа, показател е П1 - "Концепция за изпълнение на поръчката". Оценката по показател П1 се формира зависимост от точките относно съответствието с изискванията на възложителя, като предложенията са разделени в четири групи, оценявани по скала с 50, т., 35, т., 20, т. и 10, т. При безспорна релевантна фактическа обстановка законосъобразен е изводът на УО, че въведените критерии създават възможност за противоречиво и субективно изчисляване на комплексната оценка на постъпилите оферти. Предложения, които са получили максимална оценка за съответствие с изискванията на възложителя, следва да отговарят и на трите въведени допълнителни "преимущества", като по този начин могат да получат различна крайна оценка единствено поради по-високи точки за тези допълнителни изисквания. Но същите са общо дефинирани като "демонстрирана е логическа последователност при изпълнение на отделните дейности", "представени са съответни инструменти и методи за постигане на заложената цел, като същите са обвързани с приложимите нормативни документи и изисквания", "аргументиран е начинът, по който предложената организация на работа гарантира качествено и навременно изпълнение". Дадено е допълнително определение само на "конкретно", което също е общо и фактически е без относимото съдържание. Сходна е и скалата за оценяване, предвидена за П2 "Организация на персонала". Допълнителните изисквания, на които трябва да отговаря участник, за да бъде оценен с 50, т., са общи: "представеното разпределение на дейностите... допринася за качественото и навременно изпълнение", "представено е конкретно описание на взаимовръзките между отделните членове на персонала... " и т. н. Този начин на оценяване предпоставя субективизъм при оценяването на офертите, тъй като не съдържа точни, ясни и конкретни критерии, които да са свързани с предмета на поръчката, а именно дейността по упражняване на строителен надзор, и които да предполагат яснота у участниците с начина на оценяване. Налице е нарушение на изискванията на чл. 70, ал. 7, т. 2 ЗОП, тъй като зададените задължителни условия не дават възможност обективно да бъдат оценени всички подадени предложения. Незаконосъобразната методика за оценка има разубеждаващ ефект върху потенциални участници, като залагането на неправомерни критерии за възлагане е нарушение, за което законодателят презюмира финансов ефект. Безспорно е, че всяка методика за комплексна оценка и начина за определяне на оценката по всеки показател трябва да отговаря на изискванията на чл. 70, ал. 5 и 7 ЗОП. Безспорно е също, че задължението, което възложителят има за постигане на конкретния публичен интерес, предмет на обществената поръчка, следва да бъде осъществен въз основа на икономически най-изгодната оферта при спазване на изискванията на чл. 70, ал. 2 ЗОП. При осъществяване на тази си дейност възложителят безспорно има значителна оперативна самостоятелност, тъй като именно той най-добре е започнат с потребностите, които трябва да задоволи чрез поръчката, но тази негова оперативна самостоятелност е нормативно ограничена. Законосъобразен е изводът на УО, че потенциалните финансови последици от нарушението се изразяват в разубеждаващия ефект, който оказва върху потенциалните участници в процедурата залагането на неправомерни критерии за възлагане. Оперативната самостоятелност на възложителя е ограничена и възложителите нямат право да включват условия или изисквания, които дават необосновано предимство или необосновано ограничават участието на стопански субекти в обществените поръчки и които не са съобразени с предмета, стойността, сложността, количеството или обема на обществената поръчка. Изискването следва да бъде и обосновано. В случая ограничението не се обосновава нито от спецификата на поръчката, нито от разпоредба на специален закон. Възможните финансови последици от нарушението се изразяват в разубеждаващия ефект, който оказва върху потенциалните участници в процедурата залагането на неправомерни критерии за възлагане, защото в случая и други участници биха могли да подадат оферти и публичните средства да бъдат разходвани по-ефикасно. По тези съображения правилен е изводът за допуснати нарушения на Закона за обществени поръчки, представляващи нередност по чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕСИФ, за които органът е определил финансова корекция по т. 9 от Приложение 1 към Наредбата за посочване на нередности. УО е определил ФК в минималния нормативно предвиден размер от 5 %. На основание чл. 7 от Наредбата ръководителят на УО е определи една финансова корекция за допуснатите нарушения от 10 %. Касационният съд приема, че и в частта досежно размера на ФК решението на ръководителя на УО е законосъобразно. Съответствието на актовете с правна квалификация чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ с относимите правни норми по приложение на закона и подзаконовите нормативни актове по прилагането му се преценява към датата на издаване на акта за определяне на финансова корекция. В случая нередността е с правна квалификация чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕСИФ. Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 2 ЗУСЕСИФ, случаите на нередности, за които се извършват финансови корекции по ал. 1, т. 9, се посочват в нормативен акт на Министерския съвет. Действащият към 5.04.2019 г. година подзаконов нормативен акт, приет на основание чл. 70, ал. 2 ЗУСЕСИФ, е Наредбата за посочване на нередности, в ред. ДВ, бр. 68 от 22.08.2017 г. Осъществен е и третият елемент на фактическия състав на нередността - нарушението да има или да би могло да би има като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюза, като се отчете неоправдан разход в общия бюджет. Неспазването на правилата за възлагане на обществени поръчки съставлява нередност, доколкото не може да се изключи възможността то да има отражение върху бюджета на съответния фонд. В случая не може да се изключи възможността това нарушение да има отражение върху начина на разходване на средствата на Съюза, тъй като не е ясно какви други потенциални участници биха участвали в обществената поръчка и какви оферти биха подали. Европейското законодателство в дефиницията за нередност не изисква доказване на наличието на реална вреда, доколкото нередност може да съществува и тогава, когато е налице възможност за нанасяне на вреда. При определяне на финансовата корекция УО е посочил финансовите последици от допуснатите нарушения, като е изложил и мотиви за индивидуализиране на размера на финансовата корекция за всяка от установените нередности и определянето й в общ размер на 10 % на основание чл. 7 от Наредбата за посочване на нередности. Финансовата корекция е определена в съответствие с тежестта на нарушенията и при правилно определена основа - върху допустимите разходи по сключените договори. Видно от сключения между страните административен договор, средствата за изпълнение на проекта включват и малка част собствено финансиране от бенефициера. Тези средства не представляват средства от ЕСИФ и върху тях не се определя финансова корекция, респ. същите не представляват допустими разходи. Според чл. 1, ал. 2 ЗУСЕСИФ, в приложимата редакция - ДВ, бр. 85 от 2017 г., средствата от ЕСИФ по смисъла на този закон са средства от Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство, предоставени по програми на Република България. За средства от ЕСИФ се счита и предвиденото в програмите национално съфинансиране. В конкретния случай не е предвидено такова, поради което мотивите на първоинстанционния съд в тази насока са неотносими към правния спор. С финансовата корекция се отменя финансова подкрепа със средства от ЕСИФ, а съгласно чл. 56, ал. 1 ЗУСЕСИФ финансова подкрепа се предоставя и тя може да се използва за финансиране на разходи, които са допустими съгласно приложимото за програмния период право на Европейския съюз, разпоредбите на този раздел, актовете по неговото прилагане и други относими норми на българското законодателство. Ето защо законосъобразно е определена и основата на финансовата корекция. Всички останали, изложени от първоинстанционния съд, мотиви, касаят определяне на конкретен размер на допустими разходи в различно производство по верификация. Предвид изложеното, правилен е крайният извод на Административния съд - Монтана, с който е отхвърлил жалбата на Община Монтана така, както е обективиран в постановеното по делото допълнително решение. Неправилно е решението в частта досежно изменения размер на финансовата корекция. Предвид приетия от касационния състав извод за доказаност и на първото нарушение, за което е определена финансова корекция от 10 %, то законосъобразно УО е определил общия размер на корекцията на основание чл. 7 от Наредбата. Ето защо в тази част обжалваното решение следва да бъде отменено и, вместо него, бъде постановено друго по същество, с което жалбата на Община Монтана бъде отхвърлена и в тази част. С оглед изхода на правния спор и своевременно направеното от ръководителя на Управляващия орган искане за присъждане на съдебните разноски по делото, в полза на Министерството на регионалното развитие и благоустройството следва да бъдат присъдени 2060, 26 лв., от които 309, 62 лв. държавна такса и 1750, 64 лв. адвокатско възнаграждение. Искането е доказано по размер с представените доказателства (л. 21-37). Воден от горното, Върховният административен съд