Решение № 5175 от 11.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2229/2013 г.

Решение № 5175 от 11.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2229/2013 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Пламен Георгиев Томов от гр. Стара Загора, ул. "Любен Каравелов" № 84 ет. 3, против решение № 280 от 9.01.2013 г., постановено по адм. дело № 451/2012 г. по описа на Административен съд - Стара Загора, с което жалбата на Пламен Георгиев Томов против акт за установяване на задължение по декларация № 10928/29.05.2012 г. е отхвърлена. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно и незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество. Ответникът - Началникът на Отдел "Местни данъци и такси" при община Стара Загора не ангажира становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК, от надлежно легитимирана страна, участник в първоинстанционното производство, имаща интерес от обжалването. Разгледана по същество е неоснователна. С оспорения пред първоинстанцииония съд акт за установяване на задължение по декларация № 10928/29.05.2012 г., потвърден с Решение № 10928/3.10.2012 г. на началник отдел "МДТ" при община Стара Загора на жалбоподателя са определени данъчни задължения в размер на 639.49 лева, в т.ч. главница в размер на 495 лева и лихви в размер на 144.49 лева към 29.05.2012 г. за данък върху превозните средства, за периода 2007 г. - 2011 г. За да постанови решението си решаващият съд е приел, че жалбоподателят е собственик на процесното МПС - лек автомобил "Пежо 305", като за него съответно дължи и определения по реда на чл. 55, ал. 5, т. 4 ЗМДТ данък. За процесното МПС задължението е определено не по повод подадена декларация за придобиване на превозно средство, а служебно при извършване на проверка относно плащането на дължимия данък. Първоинстанционният съд е приел, че не са налице предпоставките на разпоредбата на чл. 58, ал. 4 ЗМДТ (в ред. от ДВ, бр. 105/2006 г. в сила от 1.01.2007 г.), съгласно която за превозно средство, което няма да се ползва, данък не се събира, при условие, че до края на предходната година собственикът му е върнал свидетелството за регистрация и е представил удостоверение за разкомплектоване. Видно от представените по делото доказателства, лекият автомобил е бил спрян от движение от 16.11.1993 г., поради техническа неизправност, което предполага и предаване на свидетелството в сектор "ПП" - Стара Загора, но това не е достатъчно, за да се освободи лицето от заплащане на дължимия данък за съответното МПС, а е необходимо да са изпълнени кумулативно и двете предпоставки т.е. да бъде представено и удостоверение за разкомплектуване на лекия автомобил. Като е стигнал до тези изводи първоинстанционният съд е постановил правилно решение. Съгласно чл. 52, ал. 1 от ЗМДТ с данък върху превозните средства се облагат превозните средства, регистрирани за движение по пътната мрежа в Република България, а според чл. 53 от ЗМДТ данъкът се заплаща от собствениците на превозните средства. По силата на тези правни норми ответникът се явява носител на задължението за данък върху превозните средства, които притежава. Съгласно чл. 58, ал. 4 от ЗМДТ (в ред., ДВ, бр. 105/2006 г., в сила от 1.01.2007 г.) за превозно средство, което няма да се ползва, данък не се събира, при условие, че до края на предходната година собственикът му е върнал свидетелството за регистрация и е представил удостоверение за разкомплектоване. Обсъжданата разпоредба, която урежда освобождаването от заплащане на данък върху превозните средства, като материалноправна има действие занапред, считано от влизането й в сила - 1.01.2007 г., т.е. тя се явява приложима за процесния период, когато се явява реализиран съответно данъчният състав на посочените чл. 52 и 53 от ЗМДТ, в които норми от своя страна са уредени материалноправните предпоставки за възникване на това данъчно задължение, както и съответно неговият носител. Тази правна норма има едно и също съдържание - това, посочено по-горе, като тя в тази редакция има действие за времето от 1.01.2007 (ЗИДЗМДТ, ДВ, бр. 105 от 2006 г.) до 1.01.2010 г. (ЗИДЗМДТ, ДВ, бр. 95 от 2009 г.), което съвпада с процесния период от време и изисква едновременното реализиране на двете условия, за да е налице освобождаване от задължението за заплащане на данък върху превозните средства. Аналогични са и разсъжденията за процесните 2010 г. и 2011 г. За да бъде освободен от заплащането на данък съответното МПС е необходимо същото да бъде с прекратена регистрация, а излезлите от употреба моторни превозни средства, за които в нормативен акт е предвидено задължение за предаване за разкомплектуване, данък не се дължи след прекратяване на регистрацията им за движение и представяне на удостоверение за предаване за разкомплектуване. По повод първото условие, а именно собственикът да е върнал свидетелството за регистрация, по делото не се установява по категоричен начин да е осъществено, но доколкото е безспорно, че процесният лек автомобил е спрян от движение, то с оглед на чл. 40 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистрация, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторните превозни средства и ремаркетата, теглени от тях, следва, че свидетелството за регистрация е върнато, след като лекият автомобил е спрян от движение. Това обаче не е достатъчно, за да се освободи от заплащането на данък съответното МПС. Необходимо е да е налице и втората предпоставка да се представи удостоверение за разкомплектоване на лекия автомобил, но такова не е представено. В мотивите на обжалваното решение подробно са обсъдени всички възражения и оплаквания на жалбоподателя в първоинстанционното производство, които са аналогични на тези в касационното производство. След като приложима се явява разпоредбата на чл. 58, ал. 4 от ЗМДТ, и за посочените години тя има конкретно съдържание, което е обсъдено от първоинстанционния съд при преценка законосъобразността на оспорения акт, то не следва да бъдат повтаряни съображенията на последния, които се споделят от настоящия съдебен състав. Не могат да бъдат споделени аргументите на касатора, че след като превозното средство е спряно от движение, то е "снето от данъчно облагане". Неоснователно е и възражението на касатора, че лекият автомобил е бил разбит, а частите му са били откраднати, тъй като от представените по делото писмени доказателства - писмо от 20.09.2012 г. и постановление от 6.08.2009 г. на Районна прокуратура - Стара Загора се установява, че жалбоподателят е сигнализирал за извършена кражба на автомобилни части от собствения му автомобил "Фолксваген" с рег. № СТ 4754 АА, но не е безспорно установено наличието на индентичност между автомобила, предмет на престъпление и този, предмет на акта за установяване на задължение. С оглед гореизложеното обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният Административен съд, седмо отделение