Решение № 517 от 13.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9877/2008 г.

Решение № 517 от 13.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9877/2008 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Милена Дочева Найденова, в качеството й на директор дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Велико Търново, срещу решение № 227 от 27.06.2008 г. по адм. д. № 948 по описа за 2007 г. на Административния съд - гр. Велико Търново, с което е отменен РА № 0500394 от 9.10.2007 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Видин, потвърден в обжалваната част с решение № 833 от 7.12.2007 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Велико Търново. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, както и неговата необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс. Ответната страна по касационната жалба - ЕТ "Верито Ю. Д.-Вълчо Тошев" оспорва същата като неоснователна чрез депозирано становище по реда на чл. 163, ал. 2, във връзка с чл. 228 от АПК. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебния контрол в производството пред Административния съд-гр. Велико Търново е бил РА № 0500394 от 9.10.2007 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Видин, потвърден в обжалваната част с решение № 833 от 7.12.2007 г. на директора на дирекция "ОУИ"-гр. Велико Търново. Същият е издаден в резултат на осъществена ревизия на едноличния търговец по прилагането на ЗДДС за ревизиран период 13.11.2006 г.-30.06.2007 г., в резултат на което му е отказано право на данъчен кредит общо в размер на 7 899.86 лв. и е начислена лихва за забава в размер на 292.48 лв., на основание чл. 24, чл. 64, ал. 1, т. 5, чл. 65, ал. 4, т. 3 от ЗДДС (отм.) и чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1 от ЗДДС, в сила от 1.01.2007 г. Конкретно е отказано право на данъчен кредит в размер на 4 533.72 лв. по 8 броя фактури, издадени от "Тайфун" ООД в размер на 4 533.72 лв. за извършени СМР на обект "Млекоцентрала", гр. Кула, както и в размер на 3 355.89 лв. по фактури, издадени от други доставчици, за закупени материали, вложени в СМР на същия обект, осъществени както от изпълнителя на обекта, така и работници на ревизирания търговец. Органът по приходите е констатирал, че закупените материали и строително-ремонтни услуги, фактурирани с процесните фактури, се отнасят до ремонт на сграда, която е придобита от търговеца като физическо лице по време на брак, т. е. в режим на семейна имуществена общност, не е включена в имуществото на същият и не е използвана за производствени цели от момента на закупуването 9.06.2005 г. В хода на административното производство на ревизираното лице е връчено на 23.07.2007 г. ИПДПОЗЛ № 5388 от 20.07.2007 г., като са представени документи, за което са съставени протоколи № 6193 от 7.08.2007 г. и № 6276 от 8.08.2007 г. На 28.08.2007 г. лицето е подписало декларация, че е предал на ревизиращия орган всички документи за ревизирания период. В мотивите на съдебното решение е обсъдена тази фактическа страна по спора, включително, че лицето е станало собственик на обект "Млекоцентрала", гр. Кула, по силата на Постановление за възлагане на недвижим имот, закупен на търг от 31.05.2005 г., съдържащ терен в размер на 19 307 кв. м., построените в него основна производствена сграда - млекоцентрала и съпътстващите я обслужващи стопански, административни и други такива сгради. То е влязло в сила на 9.06.2005 г. С писмо от 14.09.2007 г. ревизираното лице е представило договор за наем от 1.12.2005 г., сключен от него като физическо лице и съпругата му, от една страна като наемодател и от друга като търговец, в качеството на наемател за този обект безвъзмездено за срок от 10 години. В съдебното производство е представено допълнително споразумение № 54970/2006 г. от 26.10.2006 г. с "Електроразпределение-Плевен" АД, клон Видин за доставка на ел. енергия за стопански цели на посочения обект по партида 54970. За откритата партида на едноличния търговец са издавани фактури. Установено е също, че търговецът е извършвал ремонт за възстановяване на производствения процес - производство на бяло саламурено сирене, във връзка с проект по програма ФАР "Възстановяване традиционно производство на млечни продукти". Той е декларирал като основна дейност производството на млечни продукти, но реално такава не е извършвана през 2006 г., съгласно декларацията му по реда на чл. 41 от ЗОДФЛ (отм.). Същият е сключил договор от 6.11.2006 г. с "Тайфун" ООД с предмет реконструкция и модернизация на обекта, като вида на СМР е според приложение № 1 към договора, непредставено на ревизията. В преписката са представени 15 броя протоколи обр. 19. Съдът е приел от правна страна, че по делото не се оспорва реалното извършване на СМР, което се установява и от заключението по изслушаната ССчЕ, а основен спорен момент е дали процесните доставки са използвани, използват се или ще бъдат използвани за извършване на облагаеми доставки. Във връзка с това е счел, че следва да кредитира като годно доказателство договорът за наем от 1.12.2005 г. От една страна същият е представен в хода на самата ревизия, а от друга в изпълнение на цитираното по-горе искане за представяне на писмени документи ревизираният търговец е представил такива само относими към посочения в него и представляващ ревизиран период от 13.11.2006 г.-30.06.2007 г. Според съда този договор не е изискван от ревизиращия орган. Той не споделя изложените аргументи от него относно невписване на договора, като от цитираното по-горе споразумение се установява, че към него следва да са приложени документи за собственост или за наем на обекта. Договорът за наем според него не е новосъздаден, представлява годно доказателство, кредитира го като кореспондиращ с останалите доказателства по делото. Действително имотът е собственост на физическото лице, не е собственост на ЕТ, но няма пречка въз основа на договор за безвъзмезден наем да осъществява стопанска дейност. След като е налице ползването му по този начин, то не би имало данни за заприходяването на имота като собствен ДМА при търговеца. Разходите, свързани с ремонтните работи на това имущество представляват такива, свързани с търговската му дейност. Обстоятелството, че ревизираното лице притежава и ЕООД с идентичен предмет на дейност, е неотносимо към факта кое от двете предприятия ще ползва имота, придобит от физическото лице. По делото не се спори, че извършеният ремонт е на производствена сграда, която се привежда в съответствие с изискванията на ЕС за млекопреработвателните предприятия. Понеже това е основната декларирана дейност осъществявана от едноличния търговец, то СМР в наетото помещение за млекопреработвателно предприятие са предназначени за осъществяваната за бъдеще икономическа дейност от него. Наетите помещения са предназначени за търговската му дейност и разходите във връзка с бъдещата им експлоатация представляват облагаеми доставки на лицето. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е постановено в нарушение на закона, като следва да бъдат споделени като основателни направените касационни възражения по повод цененето като доказателство това, представляващо договор за наем от 1.12.2005 г. Не може бъде възприет довода на съда, че ревизираното лице е представило документи, само изрично посочени в искането затова с оглед ревизирания период, още повече че в самото административно производство то е представило и процесния наемен договор, който с оглед изложената фактическа страна по спора се явява основно доказателство. Същият представлява частен диспозитивен документ и преценката на неговата формална доказателствена сила не обхваща датата и мястото на издаването, посочени в него, още повече съгласно чл. 112, б. "е" от ЗС той следва да бъде вписан, а това не е направено. Освен това по делото липсват приложенията към допълнително споразумение № 54970/2006 г. от 26.10.2006 г. с "Електроразпределение-Плевен" АД, клон Видин за доставка на ел. енергия за стопански цели на посочения обект по партида 54970, включително тези за собственост или наемни отношения за обекта. Ревизираното лице - жалбоподател е могло да ги представи, ако притежава такива, след като оспорва РА. Също така в договора от 1.12.2005 г. физическите лица, страна по него са индивидуализирани освен чрез имената им, а и чрез личните им карти, като те са издадени съответно на 24 и 27.04.2007 г. По естеството си същият се явява договор за заем за послужване. По делото е установено, че процесният имот е придобит в режим на семейна имуществена общност, като в същия едноличния търговец е осъществил СМР и е вложил материали, съответно са извършени подобрения, като получатели по тях се явяват физическите лица. Няма данни този обект да е включен в имуществото на предприятието на едноличния търговец, ревизирано лице. Следователно той няма за предназначение използването му в дейността на предприятието, осъществяване на приходи и и облагането им с ДДС. Независимо издадените фактури, получатели по доставките са физическите лица, като няма данни Вълчо Тошев в качеството му на такова лице да е осъществявало независима икономическа дейност, съответно да е задължено лице по ЗДДС и да има право да ползва данъчен кредит. Получените стоки и услуги, във връзка с процесните СМР, не ще бъдат използвани за извършване на облагаеми доставки, поради което се явява налице основанието по чл. 64, ал. 1, т. 5, чл. 65, ал. 4, т. 3 от ЗДДС (отм.) и чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1 от ЗДДС, в сила от 1.01.2007 г. за непризнаване на правото на данъчен кредит. При този изход от спора на касатора следва да се присъдят съдебни разноски в размер на 468.00 лв. за първата инстанция, на основание чл. 161 от ДОПК и чл. 8 , чл. 7, ал. 2, т. 3 от наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. За настоящата инстанция такива не се следва, понеже в производството пред нея не е участвал негов процесуален представител. Съобразно изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, първо отделение