Решение № 13368 от 10.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9548/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "КБК ГРУП ШИПИНГ ЕООД, ЕИК 201016454, със седалище и адрес на управление: гр.София, [адрес], представлявано от управителя А. С. Е., подадена чрез пълномощника адвокат В. Волева, против Решение 7984/07.06.2024 г. по адм. дело 9019/2023 г. на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против наложени, на основание чл. 404, ал. 1 от Кодекса на труда, задължителни предписания, обективирани в Протокол за извършена проверка ПР2323122/21.07.2023 г. на инспектора в Дирекция Инспекция по труда - Софийска област. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост- касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, по съществото на спора, с което да се отменят дадените задължителни предписания. В съдебно заседание се претендират разноски съобразно представен списък. Ответникът по касационната жалба - Дирекция "Инспекция по труда" Софийска област, в съдебно заседание, чрез ст.юрисконсулт Иванов, оспорва касационната жалба и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на КБК ГРУП ШИПИНГ ЕООД срещу задължителни предписания, дадени с Протокол за извършена проверка ПР2323122/21.07.2023 г. на инспектори в Дирекция Инспекция по труда - Софийска област. За да стигне до този правен резултат, съдът е приел от фактическа страна следното: И. Г. С. е назначен на длъжност шофьор, товарен автомобил, международни превози в процесното дружество, като е управлявал товарен автомобил, рег. [рег. номер], марка Скания . На 26.10.2022 г. около 12.00 часа, на територията на контейнерно депо НПЗ Казичене запад Фарма парк 28, С. установил, че има повреда на влекача, а именно: дефектирала въздушна възглавница на задна ос. С. решил сам да отстрани аварията, поради което влязъл под камиона влекач с цел да провери какви инструменти ще му бъдат необходими за отремонтирането на дефектиралата част. В този момент въздушната възглавница избухнала и шофьорът се оказал затиснат под камиона. Впоследствие е откаран в УМБАЛ Св.Анна за лечение. След тази злополука, дружеството, в качеството му на работодател по см. на § 1, т.2 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, не е провело извънреден инструктаж, не е определило програма за извънреден инструктаж с пострадалото лице, в представената оценка на риска не били включени данни за риска от предвидимите ненормални ситуации като процесната, не били разработени и приложени писмени инструкции за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в ситуации като процесната. Освен това, при извършения преглед на представеното трудово досие на шофьора Н. Б. Н. било установено, че не е изискано заключение на Службата по трудова медицина за пригодността на работещия да изпълнява даден вид дейност по отношение на безопасността и здравето при работа, съгласно чл.16, ал.1, т.2а от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, във вр. чл.11, ал.2, т.4 от Наредба 3 за условията и реда за осъществяване дейността на службите по трудова медицина, както и че в досието му не се съхраняват документите във връзка с възникването на трудовото правоотношение документ за придобито образование, специалност, съгласно чл.128б, ал.2 КТ, вр. чл.1, ал.1, т.1 от Наредба 4 /11.05.1993 г. за документите, които са необходими за сключване на трудов договор. Тези фактически установявания са направени при извършена проверка по работни места на 21.06.2023 г. и по документи на 21.07.2023 г. в ДИТ - Софийска област, като за резултатите от нея е съставен протокол за извършена проверка. Предписанията са: Работодателят да проведе извънреден инструктаж след станалата злополука на 26.10.2022 г. с лицето И. Г. С., съгласно чл.16, ал.1, т.2 от Наредба РД-07-2 за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд във връзка с чл.16, ал.1, т.1 от същата наредба; да определи програма за провеждане на извънреден инструктаж след станалата трудова злополука, съгласно чл.16, ал.4 от посочената наредба; да включи данни в извършената оценка на риска за риска от предвидимите ненормални ситуации, а именно отремонтиране на дефектирала въздушна възглавница и др., съгл. чл.16, ал.1, т.7 от ЗЗБУТ чл.12 от Наредба 5 за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска, във вр. с чл.217, ал.2 от Наредба 7 за минималните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване; да разработи и приложи писмена инструкция за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при предвидимите ненормални ситуации, а именно манипулиране с ръчни инструменти по време на възникнала необходимост от ремонт на автомобила по време на пътуване, в т.ч. отремонтиране на дефектирала въздушна възглавница и др., съгласно чл.166, ал.2 от Наредба 7 за минималните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване; да изиска заключение на Службата по трудова медицина за пригодността на работещия Н. Б. Н. да изпълнява даден вид дейност по отношение на безопасността и здравето при работа, съгласно чл.16, ал.1, т.2а от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, във вр. чл.11, ал.2, т.4 от Наредба 3 за условията и реда за осъществяване дейността на службите по трудова медицина; да съхранява в трудовото досие на Н. Б. Н., назначен на длъжност шофьор товарен автомобил, международни превози документите във връзка с възникването на трудовото правоотношение документ за придобито образование, специалност, съгласно чл.128б, ал.2 КТ, вр. чл.1, ал.1, т.1 от Наредба 4 за документите, които са необходими за сключване на трудов договор. Пред съда е представена и приета като доказателство декларация за трудова злополука, вх. 455/31.05.2023г., подадена от И. Г. С., в която е отразено, че ремонтът е предприет от шофьора по указания на работодателя, събрани са и гласни доказателства. Действително, производството по подадената от И. С. декларация за настъпила трудова злополука не е приключило, но, както правилно е посочил първоинстанционният съд, въпросът дали настъпилата на 26.10.2022 г. злополука, при която С. е пострадал, е приета за трудова или не с влязъл в сила административен акт, по същество е неотносим към предмета на настоящия правен спор. Решението е правилно. На първо място възраженията за допуснати нарушения на административнопроизводствените правила се явяват неоснователни. Неспазване изискването на чл.26, ал.1 АПК за уведомяване за започване на производство в настоящия случай не влече след себе си съществено нарушение на процедурата, защото при извършената проверка по работни места, на 21.06.2023 г., контролните органи са се легитимирали и са уведомили управителя на дружеството- работодател за целта на проверката, съобразно което са и изискани допълнително документи. По този начин е изпълнена целта на разпоредбата да се осигури правото на защита на заинтересованите лица, като им се предостави възможност да изразят становище или възражение, както и възможност да представят доказателства, касаещи производството. Спазено е и изискването за форма на административния акт, регламентирано в разпоредбата на чл.59 АПК предписанията са издадени в писмена форма, а протоколът, в който са обективирани те, съдържа задължителните реквизити по ал.2 на посочената разпоредба - наименование на акта; наименование на органа, който го издава; адресат на акта; фактически и правни основания за издаване на акта; разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението им. Обстоятелството, че в акта е вписана инж.П. Е., в качеството й на главен инспектор, чието име и подпис не фигурират след разпоредителната част, не представлява съществено нарушение, а за самия акт, който е действителен, е достатъчно вписването на имената на двамата инспектори, извършили проверката, които са надлежно персонифицирани, с посочена длъжност и съответни подписи, положени под имената - чл.59, ал.2, т.8 АПК. Единствено отсъствие на тези реквизити би представлявало съществен порок на акта /чл. 146, т. 2 АПК/, имащ за последица неговата недействителност. Наведените оплаквания от касатора по отношение преценката за наличието или липсата на трудова злополука, която предпоставяла изпълнена хипотеза на норма, въведена като основание в обжалвания административен акт, също са неоснователни. Проверката в съдебното производство е за законосъобразност на издадените задължителни предписания, свързани с осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд от страна на работодателя, в които не е посочена като правно основание разпоредбата на чл.16, ал.1, т.1 от Наредба РД-07-2 от 16.12.2009 г., касаеща трудова злополука по чл. 55, ал. 1 на Кодекса за социално осигуряване. Провежданият инструктаж по безопасност и здраве при работа би могъл да се провежда и периодично за поддържане и допълване на знанията на работещите, без да е налице злополука или друго събитие /чл.10 от наредбата/, и извънредно при констатирани груби нарушения на правилата, нормите и изискванията по безопасност и здраве при работа / чл.16, ал.1, т.2 от същата/, каквито по характера си представляват обстоятелствата, свързани с инцидента на пострадалото лице. В този смисъл не следва да се обсъждат и възраженията на касатора за характера на злополуката. С развитите съображения и правни изводи на съда по останалите задължителни предписания настоящият касационен състав се солидаризира изцяло, поради което не намира за нужно да ги преповтаря и препраща към тях на осн. чл.221, ал.2 АПК. Правилно първоинстанционният съд е приел, че на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ са налице предпоставките за прилагане принудителни административни мерки- даване задължителни предписания на работодателя за предотвратяване и преустановяване на нарушения на трудовото законодателство. Предписанията отговарят на изискванията за форма и съдържание. Съгласно чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях контролните органи на инспекцията по труда, както и органите по чл. 400 и 401 КТ, по своя инициатива или по предложение на синдикалните организации, могат да прилагат принудителни административни мерки- да дават задължителни предписания на работодателите, предприятията ползватели, органите по назначаването и длъжностните лица за отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, вкл. и събраните гласни доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на спора, на ответната страна следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение, чийто размер съдът определя на 100 лева, с оглед фактическата и правна сложност на делото и на основание чл.24 Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл.37 Закона за правната помощ, вр. чл.143, ал.3 АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,