Решение № 11552 от 2.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8602/2017 г.

Решение № 11552 от 2.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8602/2017 г., IV о., докладчик председателя Татяна Хинова Производство е по реда на Глава десета, Раздел I, във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на "Месокомбинат - Свищов" ООД (дружеството), със седалище в гр. Свищов, срещу заповед № Е-РД-16-582/3.07.2017 г. на министъра на енергетиката, с която е отказано на дружеството предоставяне на помощ за намаляване на тежестта, свързана с разпределяне на разходите, произтичащи от задълженията за изкупуване на електрическата енергия, произведена от възобновяеми източници, за ценовия период от 1.07.2017 г. до 30.06.2018 г. В жалбата и в с. з. чрез адв. Н. Бадев се излагат доводи, че оспорената заповед е незаконосъобразна, поради допусната очевидна фактическа грешка в пресмятането на интензивността на електроенергията на дружеството, респ. релевират се основания по чл. 146, т. 4 от АПК. Заявява искане за отмяна на обжалваната заповед, връщане на преписката на административния орган с указания за издаване на заповед за предоставяне на помощ за намаляване на тежестта, свързана с разходите за енергия от възобновяеми източници по реда на Наредба № Е-РД-04-06/28.09.2016 г. за намаляване на тежестта, свързана с разходите за енергия от възобновяеми източници (Наредбата). Претендират се разноски. Ответникът - министърът на енергетиката, чрез процесуалния си представител юриск. Г. Пенева, оспорва жалбата като неоснователна и излага подробни доводи за законосъобразност на оспорената заповед. Заявява искане за отхвърляне на жалбата. Настоящият състав на Върховния административен съд, като обсъди данните по делото и доводите на страните, изложени в жалбата и след като извърши цялостна проверка за законосъобразност на оспорвания административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, приема за установено следното: Жалбата е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Въз основа на изложените доводи от страните и събраните по делото доказателства от фактическа страна се установява следното: Административното производство е започнало по заявление с вх. № Е-Е-ДП-134/28.03.2017 г., подадено от "Месокомбинат - Свищов" ООД до министъра на енергетиката за предоставяне на помощ за намаляване на тежестта, свързана с разпределяне на разходите, произтичащи от задълженията за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници за ценовия период от 1.07.2017 г. до 30.06.2018 г., на основание чл. 5, ал. 1, във връзка с ал. 3 от Наредба №Е-РД-04-06/28.09.2016 г. за намаляване на тежестта, свързана с разходите за енергия от възобновяеми източници (Наредбата). Към заявлението са приложени документи, относими към производството и предоставяне на помощта. С допълнителни заявления вх. № ЕЕ-ДП-134/7.04.2017 г.; вх. № ЕЕ-ДП-134/05.06.2017 г.; вх. № ЕЕ-ДП-134/7.06.2017 г.; са представени допълнително изискани документи, относими към заявлението за предоставяне на помощ. Със заповед № Е-РД-16-438/10.10.2016 г. на министъра на енергетиката е създадена работна група за разглеждане на заявления, както и конкретните задачи на служителите от работната група. Със заповед. № Е-РД-16-341/18.04.2017 г. на министъра на енергетиката, е изменена и допълнена заповед № Е-РД-16-438/10.10.2016 г. на министъра на енергетиката, относно определяне на работна група за разглеждане на заявленията. С писмо Е-Е-ДП-155/3.04.2017 г. заявленията за предоставяне на помощта са изпратени в Агенцията за устойчиво енергийно развитие с искане за издаване на индивидуални справки, с данни за установяване на обстоятелствата по чл. 3, ал. 3, т. 6 и т. 7 от Наредбата. С вх. № Е-Е-ДП-155/11.04.2017 г. от АУЕР е представена индивидуална справка за заявителя "Месокомбинат - Свищов" ООД, от която е видно, че в качеството си на незадължено лице по чл. 57, ал. 2 от ЗЕЕ, за обект в гр. Свищов, има извършено обследване за енергийна ефективност, която отговаря на изискванията на ЗЕЕ. Резултатите от обследването са представени в Агенцията с вх. № КЕЕ-02-50/24.03.2017 г. По протокол №Е-Е-ДП-134/5.06.2017 г. на работната група Екип № 2, въз основа на направените констатации е прието, че съгласно предоставената от НСИ справка основната икономическа дейност на дружеството е "Производство и преработка на месо, без месо от домашни птици", с код 10.11 по КИД 2008, която попада в Приложение № 2 на Наредбата, където минималната изискуема енергийна ефективност е 20 %. Изчислената съгласно Приложение № 3 интензивност е 19, 94 %, а декларираната интензивност от заявителя в подаденото от него Заявление е 19, 93 %. В тази връзка и предвид, че заявителят не отговаря на изискванията по чл. 3, ал. 2, т. 2, а именно, да има интензивност на електроенергията най-малко 20 %, екипът е предложил на административния орган, на осн. чл. 8, ал. 3, вр. чл. 3, ал. 2, т. 2 от Наредбата, за ценовия период от 1.07.2017 г. до 30.06.2018 г., да се издаде заповед за отказ на "Месокомбинат-Свищов" ООД. При така протеклото административно производство и във връзка с предложението на работната група е издаден краен акт. С обжалваната заповед № Е-РД-16-582/3.07.2017 г. на министъра на енергетиката, на основание чл. 8, ал. 3, във връзка с чл. 3, ал. 2, т. 2 от Наредба №Е-РД-04-06/28.09.2016 г., е отказано на дружеството предоставяне на помощ за намаляване на тежестта, свързана с разпределяне на разходите, произтичащи от задълженията за изкупуване на електрическата енергия, произведена от възобновяеми източници, за ценовия период от 1.07.2017 г. до 30.06.2018 г. В мотивите на заповедта е посочено, за заявителя са приложими предпоставките по чл. 3, ал. 2, т. 2 от Наредбата, които следва да са налице при условията на кумулативност – основната му икономическа дейност за 2016 г. да е в сектор от изброените в приложение № 2 към Наредбата, най-малко 60 % от годишните му приходи за същата година да са от тази дейност и да има интензивност на електроенергията, изчислена съгласно приложение № 3 към Наредбата - най-малко 20%. Посочва се, че от установените в хода на административното производство факти и обстоятелства и направените при условията и по реда на приложение № 3 към Наредбата изчисления (таблица, приложена към Протокол № Е-Е-ДП-134/05.06.2017 г. на екип 2) е видно, че интензивността на електроенергията на заявителя за предходните три години (2014 г., 2015 г. и 2016 г.) е 19, 94 %, което не отговаря на изискването по чл. 3, ал. 2, т. 2 от Наредбата тя да е най-малко 20 %, поради което е постановен изричен отказ за предоставяне на помощ. В рамките на съдебното производство е допусната и назначена съдебно-икономическа експертиза (СИЕ). От кредитираната от съда експертиза, приета без възражение от страните се установява, че според данните от приложените към заявлението справки, заверени от регистриран одитор, показателят брутна добавена стойност се изчислява на коефициент 1261, при което на база средните разходи за електроенергия за предходните три календарни години, показателят за интензивност на електроенергията се получава 19, 93 %-19, 94 %. По данни от отчетите за приходите и разходите към ГФО за 2014 г., 2015 г. и 2016 г., които са заверени от регистриран одитор, се констатират различни стойности в някои от изходните параметри, поради което изчислената интензивност на електроенергията в представените справки към заявлението в МЕ е неточна. Според заключението на приетата експертиза част от изходните параметри за брутна добавена стойност не съответстват на данните заверените ГФО на дружеството. На база данните, съдържащи се в административната преписка, респ. представени в МЕ, в отчетите за приходите и разходите за 2014 г., 2015 г. и 2016 г. брутната добавена стойност на заявителя е с действителен коефициент 1083 при което се получава интензивност на електроенергията, изчислена в съответствие с Приложение № 3 към по Наредбата в размер на 23, 20%. При така установеното от фактическа страна, жалбата е основателна. Предмет на регулиране с оспорения административен акт е предоставяне на помощ за намаляване на тежестта, свързана с разпределяне на разходите, произтичащи от задълженията за изкупуване на електрическата енергия, произведена от възобновяеми източници, за ценовия период от 1.07.2017 г. до 30.06.2018 г. С Наредба №Е-РД-04-06/28.09.2016 г., издадена на основание чл. 4, ал. 2, т. 21 от Закона за енергетиката (ЗЕ) съвместно от министъра на енергетиката, министъра на финансите и министъра на икономиката за намаляване на тежестта, свързана с разходите за енергия от възобновяеми източници, съгласно Насоките относно държавната помощ за опазване на околната среда и за енергетика за периода 2014 г. – 2020 г. (ОВ, С 200/1 от 28 юни 2014 г.), се определят условията и редът за предоставяне на помощ за намаляване на тежестта, свързана с разпределяне на разходите, произтичащи от задълженията за изкупуване на електрическата енергия, произведена от възобновяеми източници, определени от Комисията за енергийно и водно регулиране. С Раздел II "Критерии за допустимост. Размер на помощта", чл. 3, ал. 1 е разпоредено, че помощ може да бъде предоставена на предприятие, което е търговец по смисъла на чл. 1 от Търговския закон, осъществяващо дейност/и в сектор/и, изложени на риск за неговата конкурентна позиция, поради разходите, произтичащи от разпределението на разходите за енергията от възобновяеми източници, като функция от неговата интензивност на електроенергия и излагането му на въздействието на международната търговия. С чл. 3, ал. 2 и ал. 3 са определени критериите за допустимост. С оглед дейността на заявителя същия не попада в приложното поле на чл. 3, ал. 2, т. 1 от Наредбата, поради което съгл. чл. 3, ал. 2, т. 2 от Наредбата предприятието по ал. 1 следва да отговаря на следните критерии при условията на кумулативност: основната му икономическа дейност за предходната календарна година не е в сектор от изброените в приложение № 1, но е в сектор с интензивност на търговията от най-малко 4% на равнището на Европейския съюз съгласно приложение № 2, най-малко 60% от годишните му приходи за същия период са от тази дейност и има интензивност на електроенергията най-малко 20 %, изчислена съгласно приложение № 3. От този преглед на нормативната уредба следва, че обжалваната заповед № Е-РД-16-582/3.07.2017 г. на министъра на енергетиката е издадена от компетентен орган по чл. 8, ал. 3 от Наредбата и при спазване на административнопроизводствените правила, което е видно от изложеното по-горе от фактическа страна. При издаването на обжалваната заповед е допуснато и нарушение на материалния закон За да откаже предоставянето на помощ административният орган се е мотивирал с факта, че интензивността на електроенергията на заявителя за предходните три години (2014 г., 2015 г. и 2016 г.) е 19, 94 %, което не отговаря на изискването по чл. 3, ал. 2, т. 2 от Наредбата тя да е най-малко 20 %, поради което е постановен изричен отказ за предоставяне на помощ. Съобразно правилото на чл. 36, ал. 3 от АПК, вр. чл. 6, ал. 1 от Наредбата всички събрани доказателства се проверяват и преценяват от административния орган. Следователно административният орган не е обвързан от представените изчисления на заявителя, а въз основа на изходната информация следва да провери достоверността на твърдяните в подадената документация факти. При констатиране на несъответствия министърът на енергетиката следва да уведоми заявителя и да му даде срок за отстраняване на несъответствията, съобр. чл. 7, ал. 1 от Наредбата, което в случая не е сторено, тъй като информацията в заявлението и прилежащите документи на заявителя е била приета за коректно подадена. От кредитираната и неоспорена от страните СИЕ се установява, че по данни от отчетите за приходите и разходите към ГФО за 2014 г., 2015 г. и 2016 г., които са заверени от регистриран одитор, се констатират различни стойности в някои от изходните параметри, поради което изчислената интензивност на електроенергията в представените справки към заявлението в МЕ е неточна, тъй като част от изходните параметри за брутна добавена стойност не съответстват на данните от заверените ГФО на дружеството. На база данните в административната преписка, в отчетите за приходите и разходите за 2014 г., 2015 г. и 2016 г. брутната добавена стойност на заявителя е с коефициент 1083 при което се получава интензивност на електроенергията по Наредбата в размер на 23, 20 %. Респ. не са били налице основания за постановяване на отказ по критерий несъответствие интензивността на електроенергията на заявителя, изчислена съгласно приложение № 3 от Наредбата. Предвид на изложените съображения обжалваната заповед № Е-РД-16-582/3.07.2017 г. на министъра на енергетиката следва да се отмени като незаконосъобразна, постановена в нарушение на материалноправни разпоредби. В съответствие с чл. 173, ал. 2 и чл. 174 от АПК преписката следва да се върне на административния орган за ново произнасяне по заявлението на дружеството в едномесечен срок, при съобразяване изложените в мотивите указания по тълкуването и прилагането на закона. При този изход на спора и с оглед направено искане от жалбоподателя за присъждане на направените разноски по делото, в съответствие с чл. 143, ал. 1 от АПК, следва да бъде осъдено Министерство на енергетиката да заплати на жалбоподателя разноски по делото в размер на 2750, 00 лв. представляващи държавна такса 50 лв., 2000 лв. адвокатско възнаграждение и 700 лв. депозит за вещо лице. Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ във вр. с чл. 173, ал. 2 и чл. 174 от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение,