Решение № 2050 от 14.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13914/2016 г.

Решение № 2050 от 14.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13914/2016 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. И. Д. срещу Решение № 377 от 11.11.2016 г., постановено по адм. дело № 586/2016 г. на Административен съд- В. Т. (АСВТ). От жалбата могат да се извлекат твърдения, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът- Заместник изпълнителен директор на ДФ "Земеделие" в подаденото писмено възражение от 7.12.2016 г. оспорва изцяло касационната жалба, като счита същата за неоснователна и недоказана. Моли жалбата да се остави без уважение и да се потвърди като правилно и законосъобразно обжалваното решение на АСВТ. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита решението за правилно, постановено в съответствие с материалноправните разпоредби и без да са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Намира, че същото следва да се остави в сила. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Производството пред Административен съд В. Т. е образувано по жалба на С. И. Д. против Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/7320 от 9.08.2016 г., с който е определено задължение в размер на 562. 98 лв. С обжалваното съдебно решение е отхвърлена жалбата на С. И. Д. против АУПДВ № 01-6500/7320 от 9.08.2016 г. на зам. изпълнителен директор на ДФ "Земеделие". За да достигне до този резултат от решаващия съд се приема, че оспореният административен акт е обективиран в предписаната от закона писмена форма и съдържа реквизитите, предвидени в чл. 59, ал. 2 от АПК, като са посочени конкретни фактически основания за неговото издаване. Намира, че не се установяват обстоятелствата по чл. 146, т. 1- 2 от АПК, които да водят до обявяване на ата за нищожен, съответно, за незаконосъобразен на тези основания. Посочено е, че е налице влязъл в сила Акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 "АЕП" от ПРСР 2007 - 2013 г. с изх. № 01-6500/12865 от 18.12.2015 г., поради неподадено заявление за плащане по мярката през кампания 2015 г. Счита, че съгласно чл. 7 от Наредба № 11 от 6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "АП" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., агроекологичните дейности и направления се изпълняват за период от пет последователни години, като този срок започва да тече от началото на годината, в която е подадено "Заявление за подпомагане", което през първата година е и "Заявление за плащане". През всяка следваща година до изтичане на петгодишния ангажимент кандидатите за подпомагане подават само "Заявление за плащане". Намира, че общата изплатена сума по направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1), представляваща сбор от изплатеното финансово подпомагане по направлението през годините, предхождащи годината на прекратяването на ангажимента е в размер на 5629.75 лв. Счита за правилно определена сумата, която лицето следва да възстанови в размер на 562.98 лв., представляващи 10% от 5629.75 лв. Настоящият състав на ВАС счита, че решението на АСВТ е правилно, като подадената срещу него касационна жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател, че решението е неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Съдът е установил правнорелевантните за спора фактически обстоятелства и е разгледал всички възражения от подадената жалба, като е отговорил на спорните въпроси изчерпателно и в съответствие със закона. При извършения анализ на събраните доказателства, поединично и в тяхната съвкупност е направил обосновани фактически и правни изводи. Настоящият състав споделя изводите на първоинстанционния съд за законосъобразност на оспорения административен акт, като счита същите за обосновани и изведени въз основа на фактите по делото. Въпросите повдигнати в касационната жалба относно липсата на основание за връщане на процесната сума от 562, 98 лв. не променят този извод. С разпоредбата на чл. 27, ал. 3 ЗПЗП е въведено задължение на Разплащателната агенция да предприеме необходимите действия за събиране на недължимо платените и надплатени суми по схеми на плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и от държавния бюджет, които съгласно чл. 162, ал. 2, т. 8 ДОПК представляват публично държавно вземане. Неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател, че не се удостоверява прекратяване на поетия ангажимент. С Уведомително писмо с изх. № 01-6500/12865 от 18.12.2015 г. е прекратен агроекологичен ангажимент по мярка 214 "АЕП" от ПРСР 2007 - 2013 г., поради неподадено Заявление за плащане по мярката през кампания 2015 г. Процедурата по съобщаване на издаденото уведомително писмо не е опорочена. Писмото, с което е прекратен агроекологичния ангажимент представлява индивидуален административен акт- чл. 21, ал. 1 от АПК, който не е обжалван. Съответно въпросът относно прекратяването на този агроекологичен ангажимент е решен с влязъл в законна сила акт. Неоснователни са доводите, развити в касационната жалба, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Съгласно чл. 9 от Наредба № 11 от 6 април 2009 г., финансовата помощ за извършване на агроекологични дейности, включени в подмерките и направленията по чл. 2, ал. 1, се предоставя под формата на ежегодни агроекологични плащания, като 82 % от средствата се осигуряват от Европейския съюз, а 18 %- от бюджета на Р. Б.. Тя се предоставя в течение на период от пет последователни години, съгласно отбелязания в заявлението агроекологичен код- чл. 11 от Наредбата. При неспазване на нормативните изисквания, ДФ "Земеделие" може да прекрати агроекологичния ангажимент, при което подпомаганите лица възстановяват получената финансова помощ по съответното направление. В разглеждания случай, видно от съдържанието на Уведомително писмо с изх. № 01-6500/12865 от 18.12.2015 г. е прекратен агроекологичен ангажимент по мярка 214 "АЕП" от ПРСР 2007, поради неспазване на чл. 67, ал. 1 от Наредба № 11 от 6.04.2009 г. Съгласно чл. 18, ал. 4 от Наредбата подпомаганите лица възстановяват получената до момента финансова помощ, заедно със законните лихви в зависимост от годината на първоначално одобрение по мярката до годината, в която е прекратен агроекологичният ангажимент. Възстановяване след края на петата година е в размер на 10 %. При наличието на влязло в сила Уведомително писмо, с което е прекратен агроекологичният ангажимент на жалбоподателя за административния орган е оставало задължението да предприеме принудителното събиране на дължимата сума с оспорения АУПДВ. Налице са били предпоставките на чл. 18, ал. 3, т. 4 и ал. 4, буква "г" от Наредба 11 от 6.04.2009 г., като правилно е определена сумата, която лицето следва да възстанови в размер на 562.98 лв., представляваща 10 % от 5629.75 лв. Оспореният АУПДВ представлява валиден индивидуален административен акт, издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при спазени административно- производствени правила, материално-правни предпоставки и в съответствие с целта на закона. Достигайки до тези изводи адм. съд е постановил правилен и обоснован съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. Водим от изложеното Върховен административен съд, състав на трето отделение, на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК,