Решение № 3621 от 21.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14270/2016 г.

Решение № 3621 от 21.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14270/2016 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. К. Ц. - инспектор в сектор "Противодействие на икономическата престъпност" при Областна дирекция на МВР - П. против решение № 359 от 11.11.2016 г., постановено по адм. дело № 417/2016 по описа на Административен съд - П., с което по жалба на Б. В. Т. е отменена издадена от касатора на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) заповед за полицейско задържане рег. № 313з-1868/19.08.2016 г. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. О. Т. оспорва жалбата с доводи, изложени в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Настоящата инстанция намира, че касационното оспорване е процесуално допустимо, но по същество е неоснователно, поради следното: Релевантните за спора факти и обстоятелства са подробно обсъдени в първоинстанционното решение. За да отмени административния акт като незаконосъобразно издаден, съдът обосновано е приел, че в него не са посочени фактически основания за задържането, а и същото се явява несъразмерно с преследваната от закона цел. Решението е правилно като краен резултат. Касационният състав не споделя извода на съда, че съгласно чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР (изм. ДВ, бр. 14 от 2015 г.) в заповедта задължително следва да има данни не само за какво конкретно действие или бездействие се извършва ограничаване на правото на лицето на свободно придвижване, но и въз основа на какви документи. Както в случая, така и по принцип по идентични казуси информацията за причините, които налагат прилагането на принудителната административна мярка се съдържа в други писмени документи - прокурорски постановления, докладни записки и сведения. Посоченото в процесната заповед, че полицейското задържане на лицето за срок от 24 часа е защото "има данни за извършено престъпление по чл. 311, ал. 1 от НК - длъжностно лице, което в кръга на службата си състави официален документ, в който удостовери неверни обстоятелства или изявления, с цел да бъде използван тоя документ като доказателство за тия обстоятелства или изявления" удовлетворява изискването на закона за мотивираност на акта, издаден в хипотезата на чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР. Другото съображение на съда за нарушение на чл. 146, т. 5 от АПК, което е самостоятелно основание за отмяна на оспорената заповед, се възприема като правилно от настоящата инстанция. Л. Б. Т. е задържано в полицейското управление на 19.08.2016 г. в 18.30 часа и е освободено на 20.08.2016 г. в 15.45 часа. С оглед длъжността и местоработата му той е заподозрян в съпричастност към извършване на документно престъпление при наличие на неоспорими данни за издадено удостоверение за техническа изправност на находящо се в чужбина МПС, без същото реално да е минало на технически преглед. Следва обаче да се има предвид, че когато Т. е разбрал, че в пункта има полицейска проверка, е отишъл на място и не е възпрепятствал претърсването и изземването на доказателства като документация и видеозаписи от охранителните камери. Напротив, оказал е съдействие на полицейските органи и по-късно се е явил в управлението, където преди задържането му е разпитан по случая. Следователно не може да се направи предположение, че лицето може да се укрие или да осуети полицейското разследване, респективно да укрие улики или лица, с което да попречи на разследването. Въпреки влошеното му здравословно състояние, доказано с извършения в 22.30 часа лекарски преглед, Т. не е освободен, а е останал задържан почти цяло денонощие. Очевидно е, че в този период от време не е имало необходимост от неотложни оперативно издирвателни мероприятия във връзка с разкриване на престъплението. Вярно е, че на 19.08.2016 г. прокуратурата е образувала досъдебното производство по чл. 311, ал. 1 от НК срещу неизвестен извършител и са разпоредени конкретни процесуално-следствени действия, но още на 04.08.2016 г. в ОД на МВР - П. е получена информация по случая със съставянето на документ с невярно съдържание, включително и за лицата, които фигурират в нея. Несъстоятелно в тази връзка е възражението на защитата на касатора, че като бивш служител от МВР Т. е задържан, тъй като е имал достатъчно контакти и възможности да въздейства на лица и да потърси съдействие с оглед укриване на престъплението. При така установените факти и обстоятелства съдът правилно е счел, че административният орган е нарушил принципа на съразмерност, регламентиран в чл. 6 от АПК, който и в условията на оперативна самостоятелност го задължава да упражнява правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо. В случая задържането безспорно е осъществено при засягане на права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за постигане на законната цел. Предвид изложеното не са налице основания за отмяна на решението и то следва да се остави в сила като валидно, допустимо и законосъобразно. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,