Решение № 12406 от 26.09.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5863/2013 г.

Решение № 12406 от 26.09.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5863/2013 г., VIII о., докладчик председателят Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Варна при ЦУ на НАП, срещу решение № 637 от 13.03.2013 г. на Административен съд - Варна, I отделение, 9 състав, постановено по адм. дело № 2438 по описа за 2010 г. на този съд, с което е отменен Ревизионен акт № 180901196/10.03.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, офис Русе, потвърден в обжалваната част с Решение № 325/21.06.2010 г. на началника на отдел "УИ" при Дирекция "ОУИ" - Варна при ЦУ на НАП изпълняваща правомощията на Директора на Дирекция "ОУИ"/с ново наименование директор на дирекция "ОДОП" - Варна при ЦУ на НАП, включително и тези по чл. 152, ал. 2 от ДОПК въз основа на Заповед № ЗЦУ - 537/04.05.2010 г. на изпълнителния директор на НАП. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, тъй като е постановено в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли да бъде отменено решението и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде потвърден РА. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касация - "Боник" ЕООД, чрез адв. Неделчев и адв. Минчев, оспорва касационната жалба. Подробни съображения излага в писмени бележки. Не претендира разноски по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховeн административен съд, смо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, правилността на решението на релевираните основания и след служебна проверка по чл. 218 и чл. 220 АПК, счита че жалбата е допустима, а по същество тя е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред административния съд е бил РА № 180901196/10.03.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, офис Русе, потвърден в обжалваната част с Решение № 325/21.06.2010 г. на началника на отдел "УИ" при Дирекция "ОУИ" - Варна при ЦУ на НАП изпълняваща правомощията на Директора на Дирекция "ОУИ"/с ново наименование директор на дирекция "ОДОП" Варна при ЦУ на НАП г./, въз основа на Заповед № ЗЦУ - 537/04.05.2010 г. на изпълнителния директор на НАП. В оспорения ревизионен акт приходните органи са установили, че липсват доказателства "Боник" ЕООД да е извършило ВОД на "АGRISCO SRL" по 20бр. инвойс фактури с предмет на доставките пшеница и слънчоглед, тъй като представляващия и едноличен собственик на капитала на дружеството получател е починал и с факта на настъпването на смъртта са прекратени пълномощията на упълномощеното лице, а и е налице и отказ от наследниците. С оглед тези констатации, е обоснован извод, че са извършени облагаеми доставки на територията на страната съгласно чл. 17, ал. 2 от ЗДДС и по смисъла на чл. 6 от ЗДДС и на основание чл. 82, ал. 1 от ЗДДС и чл. 86 от ЗДДС е начислен ДДС в размер на 126 864.76 лв. Съдът е приел, че този извод е неправилен, тъй като от представените доказателства за статус на дружеството "АGRISCO SRL" е действащо към момента на разглеждане на делото; VIN на "АGRISCO SRL" е валиден, налице са доказателства за деклариране на ВОД от "АGRISCO SRL" /стр. 183/, данъчната декларация е подадена от упълномощено лице - Кадоглу Евенгелос. Предвид установеното съдът е приел, че дружеството "АGRISCO SRL" е осъществявало дейност и след смъртта на лицето едноличен собственик на капитала и управляващ, като този извод е подкрепен и от доказателствата събрани в хода на ревизионното производство - отчет по сметка на Юробанк и ЕФ ДЖИ България АД, от които са видни извършени плащания по фактурите издадени на "АGRISCO SRL", като тези плащания са и през м. март 2009 г., т. е. след настъпване на смъртта на собственика на капитала на дружеството. Според съда при извършване на ВОД е необходимо доставчикът да провери наличието на активен данъчен номер за целите на ДДС на получателя, като в случая не е спорно, че получателят е имал активен данъчен номер за целите на ДДС. Позовавайки се на Решение на съда на Европейския съюз /трети състав/ от 27.09.2007 г. по дело С - 409/04 и на изложеното по-горе, административният съд е отменил РА в тази част като незаконосъобразен. Относно доставките на "Фаворит строй Варна" ЕООД и "Агротрейд БГ Варна" ЕООД органът по приходите е отказал право на данъчен кредит на "Боник " ЕООД по съображение, че след като неговите доставчици не доказват произхода на продадената стока, то е налице "липса на реалност на доставката" между доставчиците на "Боник " ЕООД и "Боник" ЕООД, което по съществото си представлявало неизпълнение на формалностите, поставени от държавата за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит. За да отмени ревизионния акт и в тази част, съдът е приел, че в разпоредбите на ЗДДС, непредставянето от страна на прекия доставчик на доказателства за това, че разполага с ДМА, квалифициран персонал и търговски обект, с оглед вида на стоките, не може да обоснове липсата на реалност, както е приел органът по приходите. Същото се отнася и до непредставянето на доказателства от предходния доставчик за транспортирането на стоките до неговия получател, наличие на търговски обект и нает персонал и след като по делото са налице доказателства, чрез които се установява осъществяването на преките доставки, то липсата на доказателства за осъществяването на предходните доставки не може да обуслови извод, че не са осъществени и преките. Приел е, че в случая не е доказано наличие на предпоставките по чл. 177 ЗДДС, както и че в конкретния казус данъчната администрация не е доказала участие в данъчна измама от ревизирания субект, не са установени обективни данни, от които да се направи извод, че лицето е знаело или е било длъжно да знае за извършването на такава от някой от преките му доставчици или от предходни такива. Анализирайки приложените по делото доказателства, в това число и ССЕ, както и даденото тълкуване на директивата в Решение на Съда /трети състав/ от 6 декември 2012 г. по дело С-285/11, съдът е обосновал извод, че са налице реални доставки извършени от "Фаворит строй Варна" ЕООД и "Агротрейд БГ Варна" ЕООД към "Боник " ЕООД. Така постановеното решение е правилно, като постановено при надлежно установена фактическа обстановка и правилно прилагане на материалния закон. В случая правилно административният съд е очертал основни спорни въпроси, а именно налице ли е ВОД към "АGRISCO SRL", предвид, че представляващият и едноличен собственик на капитала на румънското дружество /Еврипидис Джапникас/ е починал преди датата на издаване на фактурите за ВОД, и че наследниците му са се отказали от наследство, а румънската данъчна администрация е посочила, че срещу получателя по доставките ще започне процедура за обявяването му за "неактивен търговец". Изведените в тази връзка изводи на административния съд, че "Боник" ЕООД е осъществил ВОД към "АGRISCO SRL" са правилни и се споделят от настоящият касационен състав. За да се признае ВОД е необходимо съгласно установената съдебна практика да е налице фактура за доставката, в която, когато получателят е регистриран за целите на ДДС в друга държава членка, се посочва идентификационният номер по ДДС на получателя, издаден от държава членка, под който номер му е извършена доставката. Необходимо е също да се докаже, че стоката физически е преминала от територията на една държава-членка на територията на друга държава-членка, като съгласно чл. 45, ал. 1, т. 2, б. "а" от ППЗДДС в приложимата редакция, това обстоятелство се доказва с транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени. В случая безспорно е установено, че румънското дружество е действащо към момента на разглеждане на делото, има валиден VIN, деклариран е ВОП от упълномощено лице. Неоснователно е възражението на касатора, че не е доказан факта кой е фактическият получател на стоката. В тази връзка следва да се посочи, че при осъществяване на ВОД доставчикът е в състояние да провери дали към датата на възникване на данъчното събитие клиентът му има валиден ДДС идентификационен номер, под който е извършил покупката. И ако това е така, за него е реално съществуващ търговец, който осъществява независима икономическа дейност на територията на съответната държава-членка. В случая правилно съдът се е позовал на решение на Съда на ЕС по дело C-409/04, в което е посочено, че след "като веднъж доставчикът е изпълнил своите задължения, свързани с доказването на вътреобщностна доставка, въпреки че получателят на доставката не е изпълнил договорното си задължение да изпрати или превози стоките извън държавата-членка на доставката, именно получателят на доставката следва да бъде считан за задължен по ДДС в тази държава-членка". Вторият спорен въпрос по делото касае реалността на доставките с предмет "пшеница реколта 2008 г. " осъществени от "Фаворит строй Варна" ЕООД и "Агротрейд БГ Варна" ЕООД към "Боник " ЕООД. За да обоснове извод за реалност на процесните доставки, административният съд се е позовал на даденото тълкуване на Директива 2006/112/ЕО в Решение на Съда /трети състав/ от 6 декември 2012 г. по дело С-285/11, анализирал е поотделно и в съвкупност представените по делото доказателства /договори, пътно-прехвърлителни разписки, кантарни бележки/, както и заключението на ССЕ, неоспорено от страните. Неоснователно е възражението на касатора, че съдът е изградил изводите си позовавайки преди всичко на заключението на приетата по делото ССЕ. Относно твърденията за недоказаност на произхода на стоките, както и липсата на доказателства относно техническата и кадрова обезпеченост на предходните доставчици, следва да се посочи, че поведението на предходните доставчици, респективно установяване произхода на стоката е ирелевантно за признаване на правото на данъчен кредит на получателя по процесните доставки по ЗДДС (в сила от 1.01.2007 г.). От събраните доказателства безспорно се установява прехвърлянето на собствеността върху стоките, предмет на доставките, както и получаването им от страна на "Боник" ЕООД, поради което правилно е прието, че са налице всички условия съгласно чл. 68 и чл. 71 от ЗДДС за упражняване на право на приспадане на данъчен кредит от "Боник" ЕООД, издадени от "Фаворит строй Варна" ЕООД и "Агро трейд БГ Варна" ЕООД през процесния период. С оглед изложеното, настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че решението е правилно и при постановяването му не са допуснати сочените от касатора нарушения. Съобразно изхода на спора на касатора не се следват разноски по делото. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,