Решение № 11395 от 23.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4300/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториална Дирекция Митница Варна при Агенция Митници , чрез процесуалния си представител юрк. Караславов, против Решение 185 от 05.02.2024г., постановено по дело 227 по описа за 2023г. на Административен съд-Шумен, с което е отменено по жалба на Г. кар ЕООД, с ЕИК 206137417, със седалище и адрес на управление град Шумен, [улица], [адрес], представлявано от управителя Г. Г., Решение към митнически декларации (МД) MRN 20BG002005042071R6/29.10.2020 г. и MRN 21BG002005070022R2/24.11.2021 г., с рег.32-227537/16.06.2023 г. на Директора на ТД Митница Варна, потвърдено с Решение Р-450/32-498873/01.08.2023 г. на Директора на Агенция Митници . В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение, поради противоречието му с материалния закон и нарушение на съдопроизводствените правила, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т.3 от АПК. Оспорва се изводът на съда, че не е обосновано приложението от митническите органи на чл. 140 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447, довело до неприемане на митническата стойност и определянето на нова. Поддържа се, че митническите органи са предприели действия, установяващи стойността и произхода на автомобилите, по линия на международното сътрудничество, като е получен официален отговор в ЦМУ на Агенция Митници от Федерална служба за митническа и гранична сигурност на Конфедерация Швейцария, ведно с приложени доказателства. В резултат на проверка по линия на международното сътрудничество е установено, че износителят E.C. Export Center SA при издаване на фактурата за продажба не е поставял декларация за произход върху нея, съгласно правилата за придобиване на произход от Протокол 3 ( OJ L 45/15.02.2006) към Споразумение между Европейската икономическа общност и Конфедерация Швейцария, с оглед на което декларираната преференция, код 300 в Е.Д 4/17, при деклариране не може да бъде приета по отношение на лекия автомобил Ауди А8. Излага аргументи, че фактурите, издадени и предоставени от E.C. Export Center SA на швейцарските власти като доказателство за реално платената цена, дължима от Г. кар ЕООД за процесните МПС-та е послужила за определянето на митническата стойност, съгласно чл. 70 от Регламент (ЕС) 953/2013г., като към нея за прибавени на основание чл. 71, пар. 1 б. д ) i) от последния и транспортните разходи до мястото на въвеждане на митническата територия на Съюза. Посочва, че заключението на вещото лице по изготвената съдебно-счетоводна експертиза неправилно било кредитирано от първостепенния съд, доколкото стоките, въз основа на които е определена нова стойност по процесната митническа декларация, са сходни и не биха могли да се съотнесат към реално платена цена от вносителя. Моли съдът да отмени обжалваното решение, да отхвърли жалбата срещу оспорения административен акт. Претендира присъждане на разноски. Ответникът Г. Кар ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. Георгиева, оспорва касационната жалба, по подробно изложени съображения, с писмен отговор. Счита, че не са събрани доказателства, за това че дружеството е договорило или платило повече от декларираните стойности по процесната митническа декларация. Прокурорът от Върховна прокуратура дава становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба , валидността, допустимостта и правилността на обжалваното решение и след служебна проверка по чл.218, ал.2 АПК прецени касационната жалба, като процесуално допустима, а разгледана по същество тя е основателна. От фактическа страна е установено, че на 29.10.2020 г. с МД MRN 20BG002005042071R6 от 29.10.2020 г. дружеството-жалбоподател като стока 1 към декларацията декларирало режим допускане на свободно обращение и специален режим употреба за специфични цели декларация за специфична употреба лек автомобил употребяван с повреди, марка Ауди, модел А8, брой места 5, първа регистрация 20130515, цвят черен, раб. обем 2967 куб.см, мощност 184 KWDIN, двигател: неоткрит, дизел, шаси: WAUZZZ4H9DN017273, държава на износ Швейцария, износител Е. Ц. Експорт център Швейцария, с обща фактурна стойност 1 500 CHF, при курс за 1 швейцарски франк - 1.81549 лв. Приложени са: транзитна декларация Т , регистрационен талон на превозното средство 844.077, фактура от 19.10.2020 г. на стойност 1 050 CHF с продавач Е.Ц.ЕКСПОРТ ЦЕНТЪР , снимков материал и документи за платени държавни вземания. На 24.11.2021 г. с МД MRN 21BG002005070022R2 от 24.11.2021 г. дружеството-жалбоподател като стока 1 към декларацията декларирало режим допускане на свободно обращение и специален режим употреба за специфични цели декларация за специфична употреба лек автомобил употребяван, марка Ленд Ровър, модел DISCOVERY, тип: 4, брой места 7, първа регистрация 20121129, цвят черен, раб. обем 2993 куб.см, мощност 155 KWDIN, двигател: неоткрит, дизел, шаси: SALLAAAM6CA637527, държава на износ Швейцария, износител Е. Ц. Експорт център Швейцария, с обща фактурна стойност 1 150 CHF, при курс за 1 швейцарски франк - 1.82124 лв. Приложени са: транзитна декларация Т , регистрационен талон на превозното средство 00.031.050.472, търговска фактура от 30.10.2021 г. на стойност 1 150.00 CHF с продавач Е.Ц.ЕКСПОРТ ЦЕНТЪР , снимков материал и документи за платени държавни вземания. На основание чл. 84а от ЗМ е извършена последваща проверка на митническото деклариране, поради възникнали съмнения относно декларираната митническа стойност и към текста за произход на стоката, поставен върху фактурата за покупко продажба. В тази връзка в хода на административното производство от митническия орган са предприети действия за извършване на проверка в рамките на Споразумението между ЕИО и Конфедерация Швейцария. В отговор на така отправеното искане до швейцарските митнически власти да извършат проверка в рамките на Споразумението между ЕИО и Конфедерация Швейцария, с писмо peг.32-439427/15.12.2022 г. от Централно митническо управление на Агенция Митници е препратен до ТД Митница Варна получения отговор от швейцарската митническа администрация, регистриран в ЦМУ с 32-432976/12.12.2022 г., в резултат на извършена последваща проверка. Извършената проверка от швейцарските митнически власти на износителя Е.С.Export Center SA показала, че автомобилът марка Ауди А8 и автомобилът Ленд Ровър модел DISCOVERY са продаден от същия износител на Г. Кар ЕООД град Шумен на друга, по-висока стойност, съответно 8000.00 и 3400.00 CHF. Към отговора на швейцарските митнически власти са били приложени и фактура от 19.10.2020 г., с предмет покупко-продажба на автомобил Ауди, модел А8, шаси: WAUZZZ4H9DN017273, както и фактура от 31.10.2021 г., с предмет покупко-продажба на автомобил Ленд Ровър модел DISCOVERY, шаси: SALLAAAM6CA637527, ведно с регистрационни талони на автомобилите. С писмото от 12.12.2022 г. митническите органи на Конфедерация Швейцария информират, че приложените към писмото фактури на автомобилите, по твърдение на износителя, не са издадени и подписани от посочения продавач-износител. При тези факти митническите органи са счели, че представените фактури от продажбата за износ от 19.10.2020 г. и от 31.10.2021 г., е прието за установено, че фактурите към МД не са издадени от продавача Е.С.Export Center SA и подписите върху тях не принадлежат на никой от служителите на дружеството, поради което стойността на стоките за митническите цели следва да се определи по реда на чл.70 пар.1 от Регламент (ЕС) 952/2013. Съобщението по реда на чл.22 пар.6 от Регламент (ЕС) 952/2013г. е било връчено на дружеството на 17.03.2023 г., видно от приложената обратна разписка, като в определения срок е било представено становище вх.32-138322/10.04.2023 г., в което са били оспорени изводите на административния орган по приложение на Регламент (ЕС) 952/2013. Последвало е издаване на оспореното решение на Директора на ТД Митница Варна, с което е отказал да приеме декларираната митническа стойност и на основание чл.70 и чл.71 пар.1 б д от Регламент (ЕС) 952/2013 е определил нови митнически стойности на процесните стоки по МД MRN 20BG002005042071R6/29.10.2020 г. и MRN 21BG002005070022R2/24.11.2021 г., отказал предоставянето на преференциално третиране, произтичащо от разпоредбите на чл.56 пар.2 б. г от Регламент (ЕС) 952/2013 във връзка със Споразумението между ЕИО и Конфедерация Швейцария по отношение на лекия автомобил по МД MRN 20BG002005042071R6/29.10.2020 г., както и е разпоредил да се коригират данните за стоките под 1 по митническите декларации в съответствие с установените от органа нови митнически стойности. Във връзка с извършените корекции и по двете МД е установена дължимата сума за доплащане общо за Мито 1 912.17 лв. и ДДС в размер на 3 725.53 лв., ведно с лихва за забава върху размера на държавните вземания. За да обоснове краен извод за незаконосъобразност на административния акт първоинстанционният съд е счел, че данните, отразени в писмо от 12.12.2022г. на швейцарските митнически органи и приложените към него фактури, не обосновават приложението на чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447. Според съда информацията, предоставена по линия на международното сътрудничество може да се използва от договарящите страни като информация в съдебни или административни процедури, наведени вследствие на нарушения на митническото законодателства, но в конкретиката на казуса, същата не е резултат от самостоятелна проверка на контролен орган, а се базира на изявлението на частно лице изпращача на стоките, без да е взето отношение относно достоверността на представените от износителя документи, следователно писмото не съставлява официален документ. Кредитирал е изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза. Изложил е аргументи, че не може да се установи каква е действително платената или подлежаща на плащане цена и митническият орган е допуснал нарушение на процесуалните правила при определяне на митническата стойност на процесните автомобили, тъй като не били спазени императивните изисквания за последователност по чл. 70 и чл. 74 МКС. Решението е валидно, допустимо, не неправилно. Основателни са релевираните оплаквания в касационната жалба, че съмненията в декларираната договорна стойност и промяната на нейния размер са основани на доказателствата, събрани в административното производство по реда на Споразумението за свободна търговия между Европейските общности и Конфедерация Швейцария и Допълнителен протокол към него относно административна взаимопомощ в митническата област от 9 юни 1997 г. Безспорно предоставената от Швейцарската митническа администрация информация е удостоверена от официален чуждестранен държавен орган, извършил проверката и съгласно чл.11 от Допълнителен протокол относно административна взаимопомощ в митническата област към Споразумение между ЕИО и Конфедерация Швейцария тази информация може да се ползва от договарящите страни като информация в съдебни или административни процедури, наведени вследствие на нарушения на митническото законодателство. в процесния казус е доказана различната митническа стойност на внесения лек автомобил от Швейцарската конфедерация. Чуждестранните митнически власти са осъществили проверка на износителя "Е. С. Export Center" SA за нуждите на запитването, отправено от българските митнически органи по реда на международния обмен на информация. Полученият отговор представлява годно доказателство за извършените от тях действия по проверка на автентичността на изпратените за проверка документи и официален свидетелстваш документ по смисъла на чл.179, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК. Необоснован е решаващият извод на съда, че не е установено да е било проверявано счетоводството на дружеството износител Е.С.Export Center SA , понеже от него са били допълнително изискани доказателства, а отговорът на швейцарските митнически органи е направен именно въз основа на данните, съдържащи се във фактурата, представена пред тях от износителя. Предвид посоченото в писмото на швейцарските власти, относно липсата на автентичност на представената от вносителя фактура, следва да се приеме за правилно, аргументираното становище на митническия орган, че представената от вносителя фактура не съдържа и декларация за произход за предоставяне на тарифни преференции, което потвърждава основателността на съмненията, възникнали в българските митнически органи касателно митническата стойност на декларирания автомобил. Въз основа на така събраните доказателства, законосъобразно митническият орган е приел, че съмненията му относно декларираната митническа стойност не са отпаднали и че подлежащата на плащане цена на автомобила е тази, посочена във фактурите от износителя и представена пред швейцарските власти. В същия смисъл е съдебната практика на ВАС, касаеща аналогичен правен казус между страните - Решение 2597 от 06.03.2024 г. на ВАС по адм. д. 7315/2023 г., VIII о., както и Решение 1884 от 19.02.2024г. по адм.д. 6809/23г. на ВАС. Неправилно първоинстанционния съд е счел, че административният орган е допуснал процесуално нарушение, поради липса на мотиви и доказателства, удостоверяващи последователността на прилагане на вторичните способи по чл.74 § 2 букви от а) до г) и резервния вторичен способ по чл. 74, § 3 за определяне на митническата стойност на посочените автомобили по процесните МД, тъй като в случая не са били налице нормативните предпоставки за тяхното прилагане, респективно митническия орган не е имал задължението да обоснове спазването на последователността на тяхното прилагане. Това е така, защото в случая договорната стойност е удостоверена по безсъмнен начин от страна на швейцарските митнически власти в резултат на осъществената от тях проверка. Основателни са възраженията на касатора във връзка със заключението на вещото лице по изготвената ССЕ. В случая доказателствената сила на приложените фактури за покупка към отговора на швейцарските власти (л. 86-л.90 от делото), не може да бъде опровергана от анализа на вторичните регистри на вносителя. В тази насока отговорите по въпроса за отчетените плащания при Г. кар ЕООД и отразяванията по сч. с/ки 304, 401 и 501, не установяват договорната стойност на процесните два автомобила по см. на чл. 70, § 1 от Регламента, тъй като и експертът свидетелства, че не съществуват и/или не са представени документи, относно разплащания в швейцарски франкове (констатациите по въпрос 4 от ССЕ). По изложените съображения решението на Административен съд- Шумен следва да бъде отменено и постановено друго, с което да се отхвърли като неоснователна жалбата на Г. кар ЕООД против оспорения административен акт. При този изход на спора, следва да се отмени решението и в частта на присъдените разноски и да се уважи претенцията на касатора за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева за всяка съдебна инстанция или общо 400 лева. Мотивиран от горното, Върховният административен съд, Осмо отделение,