Решение № 172 от 11.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 102/2012 г.

Решение № 172 от 11.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 102/2012 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Теодора Гроздева Производството е по реда на чл. 304 от ГПК. Образувано е по молба на И. Ж. З. за отмяна на влязло в сила на 18.10.2011 г. решение от 08.07.2010 г. по гр. д. № 2434 от 2000 г. на Софийския градски съд, IV В въззивен състав, поправено за допусната в него очевидна фактическа грешка с решение от 23.09.2010 г., с което е било отменено решение от 08.08.2008 г. по гр. д. № 7304 от 2007 г. на Софийския районен съд, 43 състав и вместо него е постановено ново решение за уважаване на предявения от Ц. И. С., А. К. С. и И. К. С. срещу съпругата на И. З. - И. Н. Зарева иск с правно основание чл. 38а от Закона за Ж. В молбата за отмяна се твърди, че молителят е бил необходим другар на ответницата по делото И. Н. Зарева, тъй като е неин съпруг от 30.01.1999 г., а процесният имот бил придобит по давност по време на брака им. Пълномощниците на ответниците по молбата Ц. И. С., А. К. С. и И. К. С. оспорват същата като недопустима и неоснователна. О. И. Н. Зарева не оспорва молбата за отмяна. Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия, счита следното: Молбата за отмяна е подадена преди изтичане на тримесечния срок, посочен в чл. 305, ал. 1, т. 5 от ГПК и като такава е допустима: решението, чиято отмяна се иска е влязло в сила на 18.10.2011 г., молителят е узнал за това решение на 31.10.2011 г., а молбата за отмяна е подадена на 14.11.2011 г. Разгледана по същество, молбата е основателна поради следното: Съгласно разпоредбата на чл. 304 от ГПК, отмяна може да иска само онова трето неучаствало по делото лице, спрямо което влязлото в сила съдебно решение има сила на пресъдено нещо. По принцип решенията имат сила на пресъдено нещо само спрямо страните по делото и техните правоприемници, а по изключение и спрямо тези трети неучаствали в делото лица, които са били необходими другари на страните по делото по смисъла на чл. 172, ал. 2 от ГПК (отм.) и чл. 216, ал. 2 от новия ГПК. В разгледания случай молителят И. З. твърди, че е бил необходим другар на ответницата по делото И. Зарева, тъй като имотът- предмет на това дело бил съпружеска имуществена общност между тях: владян бил по време на брака им на основание предварителен договор със строителя на имота от 22.11.1995 г. и бил придобит по давност. Тоест, налице е твърдение, че процесният имот е придобит в режим на съпружеска имуществена общност. Поради това и съгласно приетото в т. 12 от ППВС № 2 от 29.09.1977 г. по гр. д. № 1 от 1977 г., по делото, по което е постановено влязлото в сила съдебно решение, чиято отмяна се иска и което е било свързано със спор с вещноправен характер относно вещ, за която се твърди, че е СИО на И. З. и И. Зарева, спорното правоотношение е било от такова естество, че решението следва да бъде еднакво за двамата съпрузи. В този смисъл по това дело И. З. и И. Зарева са имали положение на необходими другари по чл. 172, ал. 2 от ГПК (отм.), поради което неучастието на И. З. като страна по делото е основание по чл. 304 от ГПК за отмяна на влязлото в сила решение, постановено по отношение само на съпругата му И. Зарева. Доколко твърдението за придобиване на имота по давност в режим на съпружеска имуществена общност е основателно /с оглед на факта, че от сключването на брака на молителя И. З. и ответницата И. Зарева до завеждане на исковата молба по делото не са изминали 10 години и че няма доказателства И. З. да е осъществявал фактическа власт върху спорния имот/, е въпрос по съществото на спора, по който съдът следва да се произнесе при новото разглеждане на делото. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия