Решение № 1968 от 16.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10472/2009 г.

Решение № 1968 от 16.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10472/2009 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. и по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

От данните по делото е видно, че Кристиан Димитров Гьошев от гр. Пловдив е получавал наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване, вкл. и по време на обучението си в Правно-историческия факултет на Югозападен университет "Неофит Рилски" - Благоевград. С писмо изх. № 30489 от 20.11.2008 г. длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) е поискало информация от университета "точно на коя дата се е дипломирал студентът." Отговорът (вероятно) е бил направен с уверение вх. № 73250 от 08.12.2008 г. (виж справката на л. 69 от делото на ПдАС), в което са били вписани датите на държавните изпити, всичките положени успешно от студента. Последният от тези изпити е бил на дата 27.10.2008 г. На л. 67 и л. 68 от същото дело се намират и други две уверения, удостоверяващи същото обстоятелство, но удостоверителният текст е формулиран различно. Уверение № 092648 от 30.10.2008 г. (л. 68) е било издадено за да послужи пред Министерството на правосъдието и в него преди удостоверяването за успешно положени от студента държавни изпити е написано: "Настоящето се издава в уверение, че е дипломиран." Уверение № 092649 от същата дата 30.10.2008 г. (л. 67) е било издадено за да послужи пред "РУСО - Пенсионен отдел" и в него е направено следното удостоверяване: "Настоящето се издава в уверение, че същият е завършил обучението си. Официално дипломиране през м. февруари 2009 г."

При тези данни длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО е издало разпореждане № 8411234360 от 12.12.2008 г., с което на основание чл. 96, ал. 1, т. 2 КСО е прекратило наследствената пенсия, отпусната на Кристиан Димитров Гьошев. В мотивите на разпореждането е посочено, че " на основание чл. 34, ал. 3 от НПОС за учащи се считат и лицата, завършващи последния курс на обучение до датата на протокола на изпитната комисия за дипломиране, но не по-късно от края на първата редовна поправителна сесия за курса."

С жалба вх. № 76269 от 17.12.2009 г. Кристиан Димитров Гьошев е оспорил законосъобразността на това разпореждане пред директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - гр. Пловдив, носещо и наименованието Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - гр. Пловдив. С решение № 364 от 14.01.2009 г. директорът на РУСО е приел за законосъобразно направеното от длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО прекратяване на наследствената пенсия на изложените в разпореждането мотиви и е отхвърлил жалбата като неоснователна, но е променил основанието, на което се прекратява пенсията, от чл. 96, ал. 1, т. 2 на чл. 96, ал. 1, т. 4 КСО.

Сезиран с жалба от Кристиан Димитров Гьошев, Пловдивският административен съд с решение № 842 от 22.06.2009 г. по адм. дело № 110/2009 г. е отменил посоченото решение на директора на РУСО. За да постанови този резултат административният съд е възприел изцяло становището, изразено в решение № 2186 от 11.03.2005 г. по адм. дело № 6515/2004 г. на Върховния административен съд, първо отделение (ВАС-I отд.), според което юридическият факт, погасяващ правото на наследствена пенсия на студента е дипломирането, което се състои в издаването и връчването на документа, удостоверяващ настъпването на това обстоятелство. Решението не съдържа произнасяне по разноските, поради което с писмено искане от 24.06.2009 г. Кристиан Димитров Гьошев е поискал да му бъдат присъдени направените по делото разноски, вкл. и заплатеното от него възнаграждение на адвокат Светозар Литман. С определение № 1448 от 07.07.2009 г. Пловдивският административен съд е приел, че с оглед на правилото по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), приложимо и в производството по административни дела по силата на чл. 144 АПК, липсата на представен от Кристиан Димитров Гьошев списък на направените от него разноски по делото прави искането му за присъждане на разноски недопустимо и е оставил това искане без разглеждане.

Срещу решение № 842 от 22.06.2009 г. по адм. дело № 110/2009 г. на Пловдивския административен съд са подадени касационни жалби от Кристиан Димитров Гьошев и от директора на РУСО - гр. Пловдив. Кристиан Димитров Гьошев е подал и частна жалба срещу определение № 1448 от 07.07.2009 г., с което Пловдивският административен съд е оставил без разглеждане искането му за присъждане на разноски по делото.

Касационните жалби срещу решение № 842 от 22.06.2009 г. по адм. дело № 110/2009 г. на Пловдивския административен съд и частната жалба на Кристиан Димитров Гьошев срещу определение № 1448 от 07.07.2009 г. по същото дело на същия съд, са подадени в сроковете по чл. 211, ал. 1 АПК, респ. по чл. 230 АПК, от надлежни страни по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебни актове, които подлежат на инстанционно обжалване и са допустими. Разгледани по същество касационните жалби са неоснователни, а частната жалба е основателна по следните съображения:

1. По касационната жалба на директора на РУСО (ТП на НОИ) - гр. Пловдив:

От съдържанието на тази касационна жалба и от съдържанието на писмения отговор на Кристиан Димитров Гьошев по нея е видно, че спорът между страните е по тълкуването на чл. 34, ал. 3 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) и се свежда до отговор на въпроса кога следва да се счита, че студентът се е дипломирал.

Тъй като Кристиан Димитров Гьошев е бил студент по специалността "Право", директорът на РУСО е изразил становище, че дипломирани лица по смисъла на чл. 34, ал. 3 НПОС са лицата, които са положили успешно задължителните държавни изпити по специалността "Право". Това становище директорът на РУСО е подкрепил с аргументи от разпоредби по глава четиринадесета на Закона за съдебната власт (ЗСВ) с акцент върху чл. 294, ал. 1 и чл. 296, т. 2 ЗСВ, според които до стаж за юридическа правоспособност се допускат завършилите висше образование по специалността "Право", след като представят в Министерството на правосъдието нотариално заверено копие от диплома или уверение за завършено висше образование по тази специалност.

Становището на Кристиан Димитров Гьошев е, че при липса на легална дефиниция на юридическия факт "дипломиране" (чл. 34, ал. 3 НПОС), отговор на въпроса кой е дипломиран следва да бъде потърсен в Българския тълковен речник, където думата "дипломиран" е обяснена така: "Който има диплома, който е завършил съответен курс на обучение". Оттук Кристиан Димитров Гьошев извежда извода, че дипломирано е това лице, по отношение на което са налице два факта: (успешно) завършен курс на обучение и връчена диплома.

Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, не споделя нито едно от тези становища.

Право на наследствена пенсия имат децата, преживелият съпруг и родителите - чл. 80, ал. 2 КСО. Условията за отпускане и получаване на наследствена пенсия са посочени в чл. 82 КСО, чиято ал. 1 гласи така: "Децата имат право на наследствена пенсия до навършване на 18-годишна възраст, а след навършването й, ако учат - за срока на обучението, но не по-късно от навършването на 26-годишна възраст, както и над тази възраст, ако са се инвалидизирали до 18-, съответно до 26-годишна възраст." В процесния случай последната предпоставка е ирелевантна, така че за разрешаването на правния спор по настоящето дело релевантното правило по чл. 82, ал. 1 КСО гласи така: "Децата имат право на наследствена пенсия до навършване на 18-годишна възраст, а след навършването й, ако учат - за срока на обучението, но не по-късно от навършването на 26-годишна възраст." Не се спори между страните, че наследствената пенсия на Кристиан Димитров Гьошев е била продължена след като той е навършил 18-годишна възраст, защото е придобил статут на студент в Правно-историческия факултет на ЮЗУ "Неофит Рилски". Следователно по отношение на него е било приложимо изключението: "(ако учи) има право на наследствена пенсия за срока на обучение, но не по-късно от навършване на 26-годишна възраст." Не се спори между страните, че към датата на оспореното от него разпореждане Кристиан Димитров Гьошев не е бил навършил 26-годишна възраст. Затова правото му на наследствена пенсия е обусловено единствено от обстоятелството дали към датата на оспореното разпореждане е бил изтекъл срокът на неговото обучение.

След навършване на 18-годишна възраст, ако учат, децата имат право на наследствена пенсия за срока на обучението (чл. 82, ал. 1 КСО). Очевидно единствената предпоставка за правото на наследствена пенсия по това правило е "децата да учат". Кодексът обаче не съдържа отговор на въпроса кога следва да се счита, че тази предпоставка е налице, т. е. кога следва да се счита, че "децата да учат". Чл. 82 КСО се намира в раздел III "Наследствени пенсии" на глава трета "Задължително пенсионно осигуряване", която завършва с правило за подзаконова уредба - чл. 106 КСО. Според това правило прилагането на тази глава и изплащането на пенсиите се уреждат с акт на Министерския съвет.

Този акт на Министерския съвет е Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. В чл. 34, ал. 1 от тази наредба Министерският съвет е посочил кои деца учат по смисъла на чл. 82, ал. 1 КСО. В това изброяване обаче не са включени децата, които са завършили висше образование по определена специалност, но не са придобили право да упражняват съответната професия, защото с нормативен акт е предвиден задължителен предварителен стаж за придобиване на правоспособност. Такъв нормативен акт за студентите, завършили специалността "право", е Законът за съдебната власт (ЗСВ). Според чл. 294, ал. 1 от този закон завършилите висше образование по специалността "право" придобиват юридическа правоспособност след 6-месечен стаж като стажант-юристи и полагане на изпит.

Според чл. 36, ал. 1 и чл. 37, ал. 2 от Указ № 883 от 24.04.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове разпоредбите на нормативните актове се формулират кратко, точно и ясно на общоупотребимия български език, а ако се налага отклонение от общоприетия смисъл на дума или израз, с допълнителна разпоредба се определя смисълът им за съответния нормативен акт.

В допълнителните разпоредби към Кодекса за социално осигуряване не е дадено определение на израза "ако учат", употребен в разпоредбата на чл. 82, ал. 1. Следователно този израз е употребен в неговия общоприет смисъл.

Според Българския тълковен речник глаголът "уча" (учат) означава възприемам, усвоявам наука, занаят и др. С оглед на този общоприет смисъл на глагола "уча" (учат), релевантната за процесния спор част от правилото на чл. 82, ал. 1 КСО гласи така: "След навършване на 18-годишна възраст, ако усвояват наука, занаят и др., децата имат право на наследствена пенсия за срока на обучението". А, както се посочи по-горе, според чл. 294, ал. 1 ЗСВ завършилите висше образование по специалността "право" придобиват юридическа правоспособност след 6-месечен стаж като стажант-юристи и полагане на изпит. Следователно с тази разпоредба законодателят е предвидил, че "усвояването на юридическия занаят" (професия) включва и 6-месечен предварителен стаж, след който задължително се полага изпит за правоспособност, т. е. за правото да се упражнява юридическа професия (юридическа правоспособност), освен академичното обучение по специалността "право" в акредитирано висше учебно заведение, бъдещите юристи провеждат допълнително теоретико-практическо обучение, което се провежда в районен съд, в окръжен съд, в районна прокуратура и в окръжна прокуратура, в окръжен следствен отдел, както и при адвокат и нотариус (чл. 297, ал. 3 ЗСВ) и завършва с полагането на изпит (също държавен) в Министерството на правосъдието по въпросник, утвърден от министъра на правосъдието (чл. 299, ал. 3 ЗСВ). Министърът на правосъдието издава удостоверение за юридическа правоспособност на стажант-юрист, който е получил на изпита оценка "издържал" (чл. 301 ЗСВ), а при оценка "неиздържал" стажант-юристът има право да се яви повторно на изпит след допълнителен двумесечен стаж (чл. 300, ал. 2 ЗСВ).

Върховният административен съд е имал възможност по друг повод да изрази становище, че "законът изисква полагане на стажантски стаж, който е част от обучението на студентите по право" (реш. № 15861 от 21.12.2009 г. по адм. д. № 11161 от 2009 г. на ВАС-VII отд.) и че "целта на този стаж е съдебните кандидати (сега стажант-юристи) да се запознаят практически с основните функции и с организацията на работата на органите на съдебната власт, както и да участват в изготвянето на постановяваните от тях актове и в този смисъл стажът като съдебен кандидат (сега стажант-юрист) няма самостоятелно правно значение, а същият се явява своеобразно продължение на обучението по специалност "Право" от практически аспект" (реш. № 13427 от 08.12.2008 г. по адм. д. № 10605 от 2008 г. на ВАС - VII отд.).

По тези съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че в срока на обучението за упражняване на юридическа професия се включва и времето на предварителния задължителен стаж по глава ХV на ЗСВ, поради което през това време децата, получаващи наследствена пенсия и навършили 18-годишна възраст продължават да учат по смисъла на чл. 82, ал. 1 КСО и получаваната от тях наследствена пенсия не следва да бъде прекратявана.

Правилото, формулирано от Министерския съвет в разпоредбата на чл. 34, ал. 3 НПОС, според което лица, завършващи последния курс на обучение, се счита, че учат до дипломирането си, но не по-късно от края на втората сесия за дипломиране на курса, наистина следва да бъде разбирано по начин, изразен от директора на РУСО в неговото решение и сега в касационната жалба.

Но това правило е създадено още с първия приет от Министерския съвет текст на НПОС (обн., ДВ, бр. 21 от 17.03.2000 г. - разликата със сегашната редакция на чл. 34, ал. 3 е само в различното формулиране на прекратяващия факт: "края на първата редовна поправителна сесия" от 01.01.2009 г. - § 8 на ПМС № 38 от 17.02.2009 г., обн. ДВ, бр. 16 от 27.02.2009 г. - сега е "края на втората сесия за дипломиране"), а тогава действащият Закон за съдебната власт (обн., ДВ, бр. 59 от 1994 г., отм., ДВ, бр. 64 от 07.08.2007 г.) е предвиждал, че задължителният предварителен стаж за придобиване на юридическа правоспособност е бил трудов стаж, за който съдебните кандидати (сега стажант-юристи) получават заплата по щат (чл. 164, ал. 2, вкл. и след изменението обн., ДВ, бр. 133 от 1998 г.). А щом като за времето на стажа съдебните кандидати (сега стажант-юристи) са получавали трудово възнаграждение (заплата по щат), те по общо правило нямат право на наследствена пенсия. Затова съдебните кандидати не са били включени в посочването на лицата, които учат по смисъла на чл. 82, ал. 1 КСО (чл. 34, ал. 1 НПОС) и не са взети предвид от Министерския съвет при формулирането на правилото по чл. 34, ал. 3 НПОС. Със Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт от 2003 г. (обн., ДВ, бр. 61 от 08.07.2003 г.) законодателят вече разпорежда друго: По време на стажа стажант-юристите не получават възнаграждение и времето не се зачита за осигурителен стаж - чл. 163в, ал. 2 ЗСВ (отм.). Същото правило е възпроизведено и в чл. 297, ал. 2 на сега действащия Закона за съдебната власт (обн., ДВ, бр. 64 от 07.08.2007 г.). А щом като задължителният предварителен практико-теоретичен стаж на стажант-юристите не е платен и щом като "през времето на стажа стажант-юристите се запознават практически с основните функции и с организацията на дейността на органите на съдебната власт и участват в изготвянето на постановяваните от тях актове" (чл. 294, ал. 2 ЗСВ), изводът е, че с него продължава професионалното обучение на дипломираните студенти по специалността "право", т. е. те продължават да учат по смисъла на чл. 82, ал. 1 КСО и стажът се включва в срока на обучение по смисъла на същата разпоредба. Тълкуването, направено от Министерския съвет с чл. 34, ал. 3 НПОС, по отношение на стажант-юристите (а и по отношение на всички студенти от специалности, за упражняването на професиите по които нормативно е установен задължителен предварителен неплатен стаж) не следва да бъде прилагано по силата на чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните актове. Разбира се, за разрешаването на тези въпроси все пак е препоръчителна бърза намеса на законодателя (на ниво закон, т. е. КСО) или на Министерския съвет (на ниво НПОС), защото правилото на чл. 15, ал. 3 ЗНА е приложимо само от правораздавателните органи, което означава, че пенсионните органи са длъжни да прилагат правилото на чл. 34, ал. 3 НПОС, каквото са били длъжни да направят в процесния случай длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 КСО и директорът на РУСО - Пловдив (и поради това не е коректно да бъдат наричани "бюрократи", макар и под формата на оплакване). Още повече че това правило, прочетено заедно с правилото на чл. 11, ал. 1 от Наредбата за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността "Право" и професионална квалификация "юрист" (приета с ПМС № 75 от 05.04.1996 г., обн., ДВ, бр. 31 от 12.04.1996 г.; с последно изменение, обн. ДР, бр. 79 от 06.10.2009 г.), според което обучението на студентите по специалността "Право" завършва с полагане на държавни изпити по публичноправни, по гражданскоправни и по наказателноправни науки, не позволява на директора на РУСО да има друго становище, освен изразеното от него с решението, отменено от Пловдивския административен съд и сега с касационната жалба. Сега обаче, след като Върховният административен съд постановява, че в процесния случай чл. 34, ал. 3 НПОС противоречи на чл. 82, ал. 1 КСО, директорът на РУСО следва да съобрази указанията по тълкуването и прилагането на чл. 82, ал. 1 КСО. Това задължение за директора на РУСО произтича от принципа по чл. 5, ал. 1 АПК и от правилото на чл. 173, ал. 2 АПК, според което указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона са задължителни за административния орган.

По тези съображения, основани на изложеното по-горе логическо, смислово (езиково) и историческо тълкуване, настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба на директора на РУСО - гр. Пловдив е неоснователна.

2. По касационната жалба на Кристиан Димитров Гьошев:

Съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това (чл. 168, ал. 2 АПК), поради което решението, с което е отхвърлено оспорване за отмяна на административен акт, е пречка за оспорването му като нищожен (чл. 177, ал. 3 АПК). В АПК няма други правила, относими по въпроса допустима ли е касационната жалба, подадена от оспорващия срещу съдебното решение, с което оспорения от него административен акт е отменен (унищожен), но не е обявена нищожност на този акт, или решението не е благоприятно по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК за оспорващия. Поради това отговор на този въпрос следва да бъде даван във всеки конкретен случай в зависимост от петитума на оспорването, т. е. ако с оспорването е направено искане да бъде обявена нищожност на оспорения акт и със съдебното решение това искане е било отхвърлено или без да има изричен диспозитив в мотивите на решението е направен извод, че оспореният акт не е нищожен, оспорващият има право на жалба и когато съдебното решение отменя (унищожава) оспорения административен акт.

Както се каза по-горе, обаче, касационната жалба на Кристиан Димитров Гьошев е неоснователна.

Съдът не е властен да разпорежда на административните органи какъв текст, реквизити и съдържание трябва да имат издаваните от тях актове, за да приеме, че те отговарят на изискванията за реквизити и съдържание по чл. 59, ал. 2 АПК. Това, което съдът преценява е: а) дали в конкретния случай пред него е оспорена законосъобразността на едно властническо волеизявление в сферата на държавното управление и дали то засяга (по смисъла на тълк. реш. № 21 от 1995 г. по конст. д. № 18 от 1995 г.) оспорващия; при позитивен отговор на тези въпроси съдът по-нататък преценява б) дали това властническо волеизявление е направено от овластен със закон административен орган в предписаната от закона форма при спазване на административнопроизводствените правила и дали съответства на материалния закон и на неговата цел (чл. 146 АПК).

В процесния случай разпореждане № 8411234360 от 12.12.2008 г. има предписаната от закона писмена форма и е издадено от длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 КСО при РУСО - Пловдив, за което свидетелства трудовия договор на началника на отдел "Пенсии", с който директорът на РУСО е възложил на посоченото длъжностно лице ръководството на пенсионното осигуряване в това териториално поделение на НОИ. Разпореждането и решението на директора на РУСО са издадени след задълбочено и законосъобразно проведено производство, т. е. не страдат от порока процесуална незаконосъобразност. Съобразени са и с правилата на чл. 34, ал. 1 и 3 НПОС и чл. 11, ал. 1 от Наредбата за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността "Право" и професионална квалификация "юрист". Изводът за тяхната материална незаконосъобразност настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, прави след аргументираното по-горе в тези мотиви игнориране на тези правила на основание чл. 15, ал. 3 ЗНА, нещо, което нито длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 КСО, нито директорът на РУСО, могат валидно да направят, както се каза по-горе. И пак както се каза по-горе, изпълнението на служебните задължения от страна на тези длъжностни лица в случая не е укоримо и не може да бъде повод и оправдание за нарушаване на професионалната клетва по чл. 9, ал. 1 от Закона за адвокатурата.

Неоснователен е и доводът, че ако бъде обявена нищожност на административния и пенсионния актове наследствената пенсия на Кристиан Димитров Гьошев ще се счита непрекратена, а при постановената от съда отмяна последиците от тази отмяна ще бъдат само за в бъдеще и Кристиан Димитров Гьошев не би могъл да получи остатъка на неоснователно прекратената му наследствена пенсия. При липса на друг правен ред, Кристиан Димитров Гьошев има на разположение най-малкото иск за непозволено увреждане от незаконосъобразен административен акт.

По тези съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че и касационната жалба на Кристиан Димитров Гьошев е неоснователна.

3. По частната жалба на Кристиан Димитров Гьошев:

Частната жалба е основателна, но по съображения различни от изложените в нея.

С решението, оспорено с обсъдените по-горе касационни жалби, Пловдивският административен съд не се е произнесъл по искането на процесуалния представител на Кристиан Димитров Гьошев да му бъдат присъдени направените по делото разноски - държавна такса и възнаграждение за един адвокат. Този пропуск обаче не може да бъде отстранен чрез допълване на съдебното решение, каквото искане е направил Кристиан Димитров Гьошев (на л. 125 от делото на ПдАС), защото съдът постановява допълнително решение само когато не се е произнесъл по цялото оспорване - чл. 176, ал. 1 АПК. Липсата на произнасяне по въпроса за разноските не е липса на произнасяне по цялото оспорване. Затова тази липса може да бъде отстранена по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), приложим и в производствата по административни дела на основание чл. 144 АПК. А този ред изисква искането за изменение на решението в частта (с която няма произнасяне) за разноските да бъде направено в срока за обжалване на решението. Поради това искането на Кристиан Димитров Гьошев за допълване на съдебното решение с произнасяне за разноските следва да бъде разгледано в производство по чл. 248 ГПК във връзка с чл. 144 АПК.

Тук обаче следва да бъдат посочени изрично две обстоятелства:

Според чл. 80 ГПК когато страната не представи списък на разноските тя няма право да обжалва решението в частта му за разноските. Следователно правото да се иска изменение на решението в частта (с която няма произнасяне) за разноските не се прекратява, ако не бъде представен списък на разноските. За по-голяма прецизност обаче и при искане по чл. 248 ГПК е препоръчително да бъде представен списък на разноските с означение на кой лист от делото доказателство за кои от претендираните разноски се намира. В противен случай жалбата срещу неправилно в частта за разноските съдебно решение би била неоснователна по аргумент от чл. 80 ГПК.

Според чл. 120, ал. 1 КСО за делата по тази глава осигурените лица и пенсионерите не внасят държавна такса. Кристиан Димитров Гьошев е оспорил законосъобразността на разпореждане, с което длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 КСО прекратява получаваната от него наследствена пенсия. Следователно той е завел делото в качеството на пенсионер по смисъла на чл. 120, ал. 1 КСО и не е дължал държавна такса за неговото разглеждане.

По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че определението, с което Пловдивският административен съд е оставил без разглеждане искането на Кристиан Димитров Гьошев да му бъдат присъдени разноски по делото, следва да бъде отменено и делото следва да бъде върнато на същия съд за провеждане на производство по чл. 248 ГПК във връзка с чл. 144 АПК.

При този изход на касационното производство и преди всичко с оглед на обстоятелството, че и двете касационни жалби са неоснователни, разноските пред тази инстанция следва да останат в тежест на всяка от страните, така, както са направени от тях. Поради това направените от тях искания за присъждане на разноски пред тази инстанция са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,