Решение № 9159 от 8.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6735/2019 г.

Решение № 9159 от 8.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6735/2019 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на К. Георгиев, чрез пълномощника му адвокат Тодорова, срещу Решение № 162 от 03.04.2019 г. постановено по адм. дело № 49/2019 г. по описа на Административен съд Велико Търново, с искане за отмяната му като постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли след отмяна на решението да бъде уважен предявеният от него иск и му се присъдят направените по делото разноски. Ответникът – Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Велико Търново не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Производството пред Административен съд Велико Търново се е развило по предявения от К. Георгиев, срещу Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Велико Търново иск за обезщетяване на претърпени имуществени вреди, произтичащи от отменен със съдебно решение електронен фиш, издаден от ОД на МВР – Велико Търново, ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. На страните е дадена възможност да ангажират доказателства по делото, като след събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка по спора. С обжалваното решение административният съд е приел, че не са налице всички предпоставки на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), основаващи обезщетяване на твърдяните за причинени имуществени вреди, при което е отхвърлил предявения иск. Решението е валидно допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните, и въз основа на това е направил верни правни изводи за неоснователност на исковата претенция. Предявеният пред съда иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове. За да възникне законовата отговорност следва да е налице отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Съгласно Тълкувателно Решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд по Тълкувателно дело № 2 от 2016 г., при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Настоящата инстанция споделя напълно мотивите на решаващия съд досежно изводите, че в случая не са налице всички изискуеми от специалния закон – ЗОДОВ - предпоставки, за да бъде реализирана безвиновната отговорност на държавата. От анализа на писмените доказателства, приложени по делото съдът обосновано е направил заключение, че не се установява ищецът да е претърпял имуществени вреди, които да са пряка и непосредствена последица от отменения електронен фиш. В исковите производства, по реда на чл. 203 и сл. АПК, доказателствената тежест е на ищеца, който с допустимите от АПК и ГПК доказателства и доказателствени средства следва да докаже наличието на кумулативно изискуемите предпоставки на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. В случая не е доказано от ищеца, чиято е доказателствената тежест, да е налице реално причинена вреда, изразяваща се в заплатено адвокатско възнаграждение в съдебното производство по обжалване на отменения акт. В производството НАХД № 1586/2018 г. по описа Районен съд Велико Търново, приключило с отмяна на обжалвания електронен фиш не са представени изискуемия се от чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата договор между адвоката и клиента, основаващ възмездността на положения от адвоката труд, както и адвокатско пълномощно за процесуално представителство по делото. Представеният в производството по чл. 203, ал. 1 АПК договор, като документ с недостоверна дата не може да бъдат съотнесен към извършените процесуални действия по развилото се пред Районен съд Велико Търново производство. Като частен документ той има достоверна дата за трети лица само в хипотезите на чл. 181, ал. 1 ГПК, а именно "от деня, в който е заверен, или от деня на смъртта, или от настъпилата физическа невъзможност за подписване на лицето, което е подписало документа, или от деня, в който съдържанието на документа е възпроизведено в официален документ, или от деня, в който настъпи друг факт, установяващ по безсъмнен начин предхождащото го съставяне на документа.". В случая не е налице нито една от хипотезите на посочената разпоредба, тъй като от представените по делото писмени доказателства такова установяване не може да бъде извършено. Липсва елемент от сложния фактически състав на приложимата правна норма, обуславяща реализирането на безвиновната отговорност на държавата. А отсъствието на който и да е от елементите от фактическия състав води до неоснователност на претенцията. При така изложените съображения обжалваното решение, като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК Върховния административен съд, трето отделение