Решение № 4219 от 16.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14218/2014 г.

Решение № 4219 от 16.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14218/2014 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 48 от 8.09.2014 г., постановено по административно дело № 98/2014 г., Административен съд - Силистра е: 1) отхвърлил жалбата на Тодор Господинов Денчев срещу решение № Р-41/11.06.2014 г., издадено от директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - Силистра; 2) осъдил Тодор Господинов Денчев да заплати на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - Силистра сумата от 150 лв., представляваща направените по делото разноски - юрисконсултско възнаграждение. С определение № 480 от 9.10.2014 г., постановено по същото дело, Силистренския административен съд е изменил решението си по делото в частта за разноските, като размерът им е увеличен от 150 лв. на 350 лв. Така постановеното решение е оспорено с касационна жалба от Тодор Господинов Денчев от гр. Главиница, действащ чрез процесуалния си представител адв. Ваня Маринова. Пълномощникът на касатора навежда доводи за неправилност на съдебния акт, относими към касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост. Исканията са за отмяна на решението на Административен съд - Силистра и решаване на спора по същество, респ. връщане преписката на административния орган за провеждане на всички процесуални действия в административното производство с участието на касатора. Ответникът по касация - директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - Силистра, чрез надлежно упълномощения старши юрисконсулт Желева в писмени бележки изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея съдебно решение, поради което моли последното да бъде оставено в сила, като претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Другият касационен ответник - ОУ "Пожарна безопасност и защита на населението" - Силистра към ГД ПБЗН на МВР, не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за процесуално допустима, но неоснователна, поради което предлага съдебния акт да се остави в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която атакуваното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Административен съд - Силистра правилно е установил фактическата обстановка по делото. Тодор Господинов Денчев, който е работил по служебно правоотношение като водач на специален автомобил I степен в Участък "Пожарна безопасност и защита на населението" - Главиница към Районна служба "Пожарна безопасност и защита на населението" - Тутракан, на 5.03.2014 г. е бил на работа и изпълнявал трудовите си задължения в рамките на 24-часовото дежурство като диспечер по приемане на спешни повиквания в посочения по-горе участък. Около 4.15 часа служителят е получил силна болка в областта на сърдечната област, зад лъчевата кост, която се е усилвала, като вследствие на болката е започнал да се поти, да му прилошава и изпитвал силна отпадналост. Казал на колегата си Венцислав Тодоров Николов, който бил в съседната на диспечерната стая помещение, за болката, която усеща, при което Николов незабавно позвънил на Спешна помощ и Денчев бил транспортиран до Спешния медицински център в гр. Главница, след което с линейка е транспортиран в Спешния медицински център в гр. Силистра. Видно от листа за преглед на пациента в Спешното отделение на пациента му е поставена диагноза "Остър трансмурален инфаркт на миокарда на предната стена" и е предложено да бъде хоспитализиран в кардиологично отделение. Осигурителят ОУ "Пожарна безопасност и защита на населението" - Силистра към ГД ПБЗН на МВР е подал декларация за трудова злополука в ТП на НОИ - Силистра, с приложени към нея копие на протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки, копие на докладна записка, копие на заповед относно назначаване на комисия за извършване на проверка на възникналото произшествие, копие от обясненията на свидетеля Венцислав Николов, копие на листа от книга за периодичен инструктаж по безопасност и здраве при работа, копие на листа от книга за ежедневен инструктаж по безопасност и здраве при работа, копие на утвърден график за месец март за дежурствата на служителите от направление "Пожарогасене и спасителна дейност" при РСПБЗН - Тутракан и УПБЗН Главница и копие за преглед на пациент в Спешна помощ. Резултатите от разследването на злополуката са обективирани от назначената за целта със заповед на директора на ТП на НОИ - Силистра комисия в Протокол № ДТЗ - 7#1/13.03.2014 г. Комисията е счела, че пострадалият е получил внезапен остър трансмурален инфаркт на миокарда на предната стена, като това увреждане е нетравматично и няма причини за възникване на злополуката. По искане на директора на ТП на НОИ - Силистра, Териториална експертна лекарска комисия (ТЕЛК) по общи заболявания при МБАЛ - Силистра АД с експертно решение (ЕР) № 1272 от 29.04.2014 г. е отрекла наличие на причинна връзка между заболяването Трансмуларен инфаркт на миокарда и възникналата злополука. По делото няма данни касационният жалбоподател да е оспорил това решение на ТЕЛК по реда на чл. 112, ал. 1 от Закона за здравето (ЗЗ). При тези данни длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО при ТП на НОИ - Силистра с разпореждане № 18-00-1274 от 10.05.2014 г. е отказало да приеме процесната злополука за трудова, по съображения, че заболяването не е травматично и няма причинно-следствена връзка с възникване на злополуката. Разпореждането е обжалвано от Тодор Господинов Денчев по административен ред, като при осъществения административен контрол с оспореното пред първоинстанционния съд решение № Р-41/11.06.2014 г., директорът на ТП на НОИ - Силистра е потвърдил разпореждане № 18-00-1274/10.05.2014 г. на длъжностното лице при ТП на НОИ - Силистра. Подложеното на касация съдебно решение, с което жалбата на Тодор Господинов Денчев против решението на директора на ТП на НОИ - Силистра не е уважена, е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. Съдът се е произнесъл в пределите на сезирането, по процесуално допустима жалба, отговаряща на изискванията за форма и съдържание. Атакуваният пред настоящата инстанция съдебен акт е и правилен и не страда от твърдяните от касатора и неговият повереник пороци, съществуването на които би обусловило наличието на касационните отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК. Решението се основава на обоснована преценка на събраните доказателства, издадено е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановено при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Първоинстанционният съд (т. е. инстанцията по съществото на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на процесните актове на администрацията и на обуславящите ги такива) в хода на проведеното от него съдебно-административно производство е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, и е проверил изцяло законосъобразността на процесното решение съобразно очертаните предели на предмета на съдебна проверка в чл. 168, ал. 1 от АПК по критериите в чл. 146 от АПК. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и при анализа им във връзка с приложимата в случая нормативна уредба е направен правилен краен извод за неоснователност на жалбата срещу акта, като убедително са опровергани релевираните и пред настоящата инстанция доводи от жалбоподателя за неговата незаконосъобразност. На база на правилно установените факти съдът е извел обосновани изводи, че решението е издадено от компетентен орган, спазена е изискуемата от закона форма (в т. ч. са посочени фактически и правни основания), не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като акта на директора на ТП на НОИ - Силистра е съобразен и с материалноправните разпоредби и целта на закона. Злополука е всяко внезапно увреждане на здравето, което може да бъде травматично (причинено от външно, обикновено физическо въздействие върху тялото и организма) или нетравматично - болест - § 1, т. 36 от ДР на ЗЗ. Съществените белези на злополуката са, че тя представлява внезапно (непредвидено и спонтанно) увреждане на здравето, което е резултат (последица) на вътрешно или външно (болестно) въздействие върху човешкото тяло или организъм. Трудовата злополука е злополука (внезапно увреждане на здравето), станала при извършване на възложената от работодателя (за работници и служители по трудово правоотношение) или от органа по назначаването (за държавните служители) работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието (чл. 55, ал. 1 от КСО). Следователно трудовата злополука, като внезапно увреждане на здравето, е резултат (последица, следствие) на извършваната работа. Предвид изложеното може да се направи извод, че за да бъде определено като трудова злополука едно внезапно увреждане на здравето, то трябва да е станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, включително и когато тя не се обхваща от трудовата функция, но е извършена в интерес на предприятието. Обстоятелството, дали са били спазени нормативно и ненормативно установените безопасни и здравословни условия на труд, е ирелевантно за определяне на злополуката като трудова, ако тя е възникнала при възложената работа, респ. при работата, извършена в интерес на предприятието. Това обстоятелство е релевантно в отношенията, регулирани от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, както и за отговорността на работодателя или възложителя на работата. Трудовата злополука като внезапно увреждане на здравето, е следствие, а извършваната работа е причината за това следствие, т. е. внезапното увреждане на здравето и извършваната работа са в причинна връзка по смисъла на Наредбата за медицинската експертиза (арг. от чл. 61, ал. 1, т. 6, чл. 66, чл. 72, чл. 73, ал. 1). Когато внезапното увреждане на здравето е нетравматично, наличието на причинна връзка между него и извършваната работа се установява единствено с ТЕЛК и/или НЕЛК (арг. от чл. 66, ал. 2 от КСО), тъй като нетравматичното увреждане е другото име на заболяване, болест, съгласно § 1, т. 36 от ЗР на ЗЗ, а по дефиниция болестта е дълбоко и трайно отклонение от нормалната жизнена дейност на организма, съпроводено със структурни и функционални изменения в него, което според динамиката на протичане може да бъде остро или хронично, а острото заболяване, което в медицината е наричано акутно, може да бъде подостро (субакутно) или свръхостро (перакутно), което понякога протича за часове и дори за минути. Такова остро заболяване е например острият инфаркт на миокарда (известен още като сърдечен удар), а свръхострото заболяване е неговото тежко усложнение, известно с популярното наименование разрив на сърцето, изразяващо се в разкъсване на вече увредения от инфаркта сърдечен мускул (инфарктът е некроза на по-малка или по-голяма част от миокарда, сърдечния мускул, поради прекъсване на оросяването му с кръв). Нетравматичното увреждане на здравето (болестта), което е следствие на извършваната работа, обикновено е професионална болест съгласно легалната дефиниция на това понятие в чл. 56, ал. 1 от КСО, но може да бъде и трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО. Засега в практиката се приема, че само някои свръхостри заболявания, които протичат за минути, могат да бъдат определени като трудова злополука (освен разрива на сърцето, такива свръхостро протичащи заболявания могат да бъдат някои отравяния, алергични реакции и др.). Съгласно чл. 73, ал. 2 от НМЕ, когато нетравматичното увреждане на здравето е патологично състояние (т. е. болестно състояние - изразът е заимстван от медицинската терминология, при която представката "пато-" се използва за означаване на болестни отклонения), следствие на заболяване от каквото и да е естество, то не се счита за внезапно увреждане на здравето по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО. Обсъждането на всички тези въпроси при декларирана злополука по повод на нетравматично увреждане на здравето по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО, което е следствие (резултат, последица) на извършваната работа, законодателят е поставил в компетентност на ТЕЛК и НЕЛК. Както бе посочено по-горе за експертното решение на ТЕЛК няма данни, а и липсват твърдения да е обжалвано, поради което настоящият състав приема, че е влязло в сила. Предвид изложеното в процесния случай влязлото в сила решение на ТЕЛК по тези въпроси е задължително за всички, съгласно чл. 113, ал. 3 от ЗЗ, в т. ч. и за длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО (арг. от чл. 60, ал. 2 от КСО). Ако с решението си ТЕЛК (НЕЛК) отрича причинната връзка между нетравматичното увреждане на здравето и извършваната работа, длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО има само една възможност - да издаде разпореждане за неприемане на злополуката за трудова. Поради това в процесния случай при наличие на влязло в сила ЕР № 1272 от 29.04.2014 г. на ТЕЛК длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО при ТП на НОИ - Силистра законосъобразно е отказало да определи като трудова злополука нетравматично увреждане, причинило заболяването на Тодор Господинов Денчев, а директорът на ТП на НОИ - Силистра също така законосъобразно е потвърдил обжалваното разпореждане. Неоснователно е възражението на касатора за допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, поради това, че не е участвал лично в разследването на злополуката и поради това, че издателят на разпореждането е участвал в провеждането на разследването на трудовата злополука като председател на комисията. Съгласно чл. 7, ал. 1 от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки въз основа на данните от декларацията длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО преценява дали да се открие производство за разследване на злополуката. За откриване на производството по разследване на злополуката се издава заповед от ръководителя на териториалното поделение на НОИ. В случая такава заповед е издадена и като председател на комисията, която извършва разследване на злополуката, е участвала инж. Иванова. Съгласно чл. 60, ал. 1 от КСО длъжностното лице, определено от ръководителя на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, въз основа на документите в досието в 7-дневен срок от декларирането издава разпореждане за приемане или за неприемане на злополуката за трудова. Видно от изложеното изразеното от касационния жалбоподател становище, че длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО не може да участва в разследването на злополуката, не намира основание нито в закона (КСО), нито в подзаконовия нормативен акт - Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки. Относно възражението на Денчев, че не е участвал лично в разследването на злополуката, поради което са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, настоящият състав, счита, че неучастието му в разследването не е съществено нарушение, тъй като правото му ефективно да реализира правото си на защита, той е имал и в съдебното производство, както пред първоинстанционната инстанция, така и пред настоящата. В производството пред Административен съд - Силистра, жалбоподателят не се е явил в съдебно заседание, за да осъществи лично защита си, не се е явил и в съдебното заседание на 30.03.2015 г. пред касационната инстанция. Той е упражнил правото си да обжалва разпореждането на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО пред директора на ТП на НОИ - Силистра, както и да оспори решението на по-горестоящия орган пред надлежния съд. Липсва активно лично участие на жалбоподателя в съдебната фаза, в която е могъл ефективно да реализира правото си на защита. Освен това по делото са приложени множество известия за доставяне, в които е отбелязано, че Денчев е отказвал да получи пощенски пратки от ТП на НОИ - Силистра. Неоснователно е и възражението му, че в Протокола от разследване на злополуката, в Епикризата от кардиологичното отделение в МБАЛ - Силистра АД и в експертното решение на ТЕЛК е записана различна диагноза на пострадалия. В случая и в трите документа се касае за миокарден инфаркт, който както бе посочено по-горе, е остро заболяване, но независимо от това дали е на предната стена, дали е трансмурален или е записан само като остър инфаркт, то той е изключен от заболяванията, които могат да бъдат квалифицирани като трудова злополука (арг. от чл. 73, ал. 2 от НМЕ). Относно възражението, че 24-часовите работни смени са причина за настъпване на злополуката, следва да се отбележи, че безопасните и здравословните или нездравословните условия на труд са ирелевантни за определянето на злополуката като трудова, те са относими само при правни спорове по Закона за здравословни и безопасни условия на труд, както и за отговорността на работодателя или възложителя на работата. По тези съображения Върховният административен съд намира, че първоинстанционният съд е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. Предвид изхода на спора искането на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважено, като съгласно чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 2004 г. (изм. ДВ, бр. 28 от 28.03.2014 г.) за процесуално представителство защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес по Кодекса за социално осигуряване на ТП на НОИ следва да се присъдят 350 лева, платими от Тодор Господинов Денчев. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,