Решение № 158 от 30.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 961/2014 г.

Решение № 158 от 30.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 961/2014 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Василка Илиева Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по молба на адв. Н. Н. - пълномощник на Б. Х. В. за отмяна на влязлото в сила решение № 130/22.01.2013 г., постановено по гр. дело № 4121/2012 г. на Плевенски районен съд, с което е допусната на основание чл. 34 от ЗС във вр. чл. 69 ЗН съдебна делба на недвижим имот- УПИ ХII - 620, кв. 81, с площ от 620 кв. м., по плана на [населено място], общ. Д. Д., обл. П. ведно с построената двуетажна жилищна сграда, едноетажна жилищна сграда/лятна кухня/, паянтова стопанска сграда и навеси между Б. Х. В. - 18 дяла, за З. Й. Б., Я. Г. Б. и М. Г. Б. по два дяла, за Е. Й. Г. и Е. Й. К. по три дяла и за Й. Г. П. - шест дяла. Изключена от делбата е Б. Г. Ц. поради отказ от наследство. Представя справки - удостоверения от общия регистър на нотариус Г. Ф., с район на действие РС - Р., за периода 1.05.2007 г. - 1.11.2007 г. Поддържа, че представляват нови писмени доказателства от съществено значение за спора между страните, тъй като не са включени във фактическия състав, върху който се основава решението, поради не откриване на производство по оспорване на договора за доброволна делба. Моли се за отмяна на атакуваното решение. Ответниците по молбата за отмяна не взимат становище. Върховният касационен съд, състав на IV г. о., като разгледа молбата за отмяна, взе предвид изложеното в нея, констатира следното: Молбата за отмяна е подадена от заинтересувана страна в рамките на преклузивния срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението, чиято отмяна се иска е прието, че имотът е бил съсобствен между Х. П. и Б. Б. при равни права. За да определи дяловете на всеки от съделителите, съдът е взел предвид н. а. № 2/2006 г. за придобиване право на собственост по давност, посочващ правата на част от страните, направения отказ от наследство от Б. Ц., както и договора за разпределение на ползването от 1993 г. Приел е за основателно възражението относно недействителността на договора за доброволна делба от 7.11.2007 г., поради липса на упълномощаване на Б. В. от съделителите, тъй като В. не е доказала, че е била пълномощник при подписването му. В случая молителят претендира отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК. Съгласно тази разпоредба, заинтересованата страна може да иска отмяна когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства, които са съществували при предявяване на иска и разглеждането на делото, но не са били известни на страната, респективно не са станали достояние на съда, а са от съществено значение за спора, т. е. основания за отмяна могат да бъдат само новооткрити обстоятелства или новооткрити писмени доказателства, съществували преди постановяване на решението, които не са могли да станат известни на страната, въпреки полагане на дължимата грижа при водене на делото, а не новонастъпили обстоятелства или новосъздадени писмени доказателства. Когато отмяната се основава на новооткрити обстоятелства, те се кумулират винаги и с нови писмени доказателства, а представените писмени доказателства са нови, когато съдържат новооткрити обстоятелства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. В настоящия случай представените писмени доказателство нямат тези характеристики. При полагане на дължимата грижа за добро водене на делото, поради известността на местонахождението им, а не поради процесуална небрежност, молителят би могъл да се снабди с тях при разглеждане на спора от съда по същество, поради което те не могат да се третират за такива, които поради обективна невъзможност не са могли да бъдат представени пред този съд. Твърденията в молбата за отмяна, касаещи правилността на атакуваното решение не подлежат на обсъждане в настоящото извънинстанционно производство по чл. 303 - чл. 309 ГПК, тъй като с него не се дублира касационното обжалване на решенията. Отмяната по чл. 303 и сл. ГПК съставлява самостоятелно производство, което е средство за защита срещу влезли в сила съдебни решения, които не съответстват на действителното правно положение, като несъответствието се дължи на изрично и изчерпателно посочените в чл. 303 и чл. 304 ГПК причини, а допуснатите при обсъждането на доказателствения материал процесуални нарушения и неправилното приложение на материалния закон, не са сред предвидените в закона основания за отмяна на влезли в сила решения. Тези пороци на решението се отстраняват по пътя на инстанционния контрол. При изложените съображения молбата за отмяна на предявеното основание се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IV г. о.