Решение № 11272 от 2.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7363/2009 г.

Решение № 11272 от 2.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7363/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Тодор Тодоров Производството е образувано по касационни жалби на министъра на образованието и науката и Гюлхан Идризова Ахмедова, от гр. Русе против решение № 4563/6.04.2009 г. по адм. дело № 1744/2009 г. на Върховния административен съд, седмо отделение. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Всяка от страните счита жалбата на другата за неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационните жалби са подадени в срок, от надлежни страни и са процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни. Производството пред министъра на образованието и науката е образувано по молба на Гюлхан Ахмедова от 18.12.2008 г. за признаване на придобито от нея образование по специалността "международни отношения" в Киевския национален университет "Тарас Шевченко". Към датата на подаване на жалбата - 22.01.2009 г. административният орган не се е произнесъл, при което първостепенният съд законосъобразно е приел, че е налице мълчалив отказ и по аргумент от чл. 12, ал. 2 и 3 от Наредбата за държавните изисквания за признаване на придобито висше образование и завършени периоди на обучение в чуждестранни висши училища (ДВ, бр. 69/2000 г.) е върнал преписката за произнасяне по искането с изричен административен акт. Решението е правилно. Не са налице сочените касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Съгласно чл. 10 ал. 2 т. 4 от Закона за висшето образование министърът на образованието и науката организира легализацията и признаването на дипломите на лицата, завършили в чужбина. Следователно негова е компетентността да се произнесе по искането за признаване на придобито в чуждестранно учебно заведение висше образование. Като едноличен орган, той е обвързан от срока по чл. 57 ал. 1 АПК и дължи произнасяне в 14-дневен срок от постъпване на искането. От разпоредбата на чл. 12 от Наредбата за държавните изисквания за признаване на придобито висше образование и завършени периоди на обучение в чуждестранни висши училища се извежда формата на акта, с който министърът е длъжен да се произнесе в случай на отказ - той следва да е изричен, т. е. писмен и мотивиран (ал. 2). Юридическите факти относно датата на подаване на искането пред министъра на образованието и науката и на жалбата срещу мълчаливия отказ са установени, правните изводи на тричленният състав за дължимост на произнасянето в 14-дневния срок по чл. 57 ал. 1 АПК са верни и законосъобразни. След като компетентният административен орган - министърът на образованието и науката не се е произнесъл в законовия срок по чл. 57 ал. 1 АПК по направеното искане, правилно е прието, че е настъпила фикцията на мълчалив отказ по смисъла на чл. 58 ал. 1 АПК. Основателно съдът е заключил, че министърът следва да постанови изричен административен акт по искането и е върнал преписката за произнасяне. Неотносими към спора и задължението за произнасяне с изричен акт са доводите за неоснователност на искането поради придобиване на висшето образование в структура, за която не са налице изискванията да бъде призната за чуждестранно висше учебно заведение. Тези основания могат да бъдат мотиви на евентуалния изричен отказ, ако такъв бъде издаден по искането на Ахмедова и ще бъдат ценени за законосъобразност в случай на обжалване на този изричен отказ, но не и в настоящето производство. Предвид неоснователността на касационните жалби направените от страните разноски пред настоящата инстанция не се присъждат. По изложените съображения Върховният административен съд, петчленен състав