Решение № 7262 от 15.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12529/2018 г.
ВАСV отделение15.05.2019 г.докладчик Илиана Славовска
Диспозитив
ОТМЕНЯ по оспорване на Б. Белчев от [населено място] заповед № 8121 К-8461 от 21 август 2018 г. на Министъра на вътрешните работи, като незаконосъобразна. Решението може да се обжалва пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението на страните.
Мотиви
Решение № 7262 от 15.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12529/2018 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на Б. Белчев от [населено място] срещу заповед № 8121 К-8461 от 21 август 2018 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 226, ал. 1, т. 8 от Закона за министерство на вътрешните работи (ЗМВР) му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение в министерство на вътрешните работи. В жалбата се излагат оплаквания за противоречие с материалноправните разпоредби и съществено нарушение на административнопроизводствените правила – отменителни основания по 146, т. 3 и т. 4 от АПК. Твърди, че в оспорената заповед няма посочени фактически и правни основания за издаването й, както и че не е извършил дисциплинарно нарушение, а е изпълнил служебните си задължения. При провеждане на дисциплинарното производство не е разкрита обективната истина по случая, а при определяне на наказанието не са отчетени формата на вина, обстоятелства, при които е извършено нарушението и цялостното му поведение по време на изпълнение на служебните задължения. Моли за отмяна на заповедта. Ответникът – Министърът на вътрешните работи, чрез процесуален представител оспорва жалбата и иска отхвърлянето й. В писмени бележки развива подробни съображения за материалната законосъобразност, на административнопроизводствените правила и в съответствие с целта на закона. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, тричленен състав на Пето отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 171 от АПК представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Жалбоподателят инспектор Б. Белчев е заемал длъжност разузнавач IV степен в група "Противодействие на престъпления във финансово кредитната система" на сектор "Противодействие на икономическата престъпност" към отдел "Криминална полиция" при Областна дирекция на МВР – Сливен. Със заповед № 8121 К-8461 от 21 август 2018 г. на министъра на вътрешните работи, на основание чл. 197, ал. 1, т. 6, чл. 204, т. 1, чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР за неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР – деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата и чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР на Белчев е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение на държавен служител. Дисциплинарно наказващият орган е посочил, че на 02 февруари 2018 г. е извършена проверка с цел контролна покупка от служители на двама инспектори по приходите към ТД на НАП – Бургас на неправомерно функциониращ търговски обект – баничарница, находяща се в гр. Сливен, "Общински пазар", стопанисвана от ЕТ "В. 1 – В. НИКОЛОВА" с ЕИК 201931991, която е била запечатана от органите на ТД на НАП – Бургас по законоустановения ред на 25 януари 2018 г. за срок до 05 февруари 2018 г. Инспектор Белчев и още един негов колега – инспектор Д. Димитров, са изпратени на посоченото място да окажат съдействие на инспекторите от ТД на НАП – гр. Бургас – Г. Томов и В. Тодоров. По време на извършената проверка в обекта е пристигнало лицето А. Мъндев, който се е държал агресивно, отправял е заплахи към служителите на ТД на НАП – Бургас и е възпрепятствал изпълнението на задълженията им. Същият при документиране на касовата наличност в обекта, демонстративно е хвърлил собствени парични средства в чекмеджето, където е имало и други като е попитал дали няма да бъдат описани и те. При това отправил заплахи към служителите на НАП, при което Белчев го приканил да преустанови същите, но Мъндев продължил агресивното си вербално поведение. Дисциплинарно разследващият орган приема, че жалбоподателят не е положил всички усилия в рамките на полицейските си правомощия, за да предотврати или пресече възможно най – бързо и агресивното и противоправното поведение на Мъндев, изразяващо се в закани, заплахи и възпрепятстване изпълнението на служебните задължения от представителите на данъчния орган. Посочените задължения полицейският инспектор е имал съгласно т. 85 от Етични кодекс за поведение на държаните служители в МВР, утвърден със заповед № 8121 з-348 от 25 юли 2014 г. на министъра на вътрешните работи. Въз основа на писмените сведения, дадени от двамата данъчни инспектори, е прието от органа, че Белчев е бездействал при оказване на съдействие на служителите, поради което е неизпълнил служебните си задължения и е уронил престижа на МВР – по арг. на т. 19 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, квалифицирано като нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР По делото са представени и приети като доказателства материалите, съдържащи се в дисциплинарната преписка по образуваното и проведеното срещу инспектор Б. Белчев дисциплинарно производство, в т. ч. обобщена справка с УРИ № 32 р-10641 от 22 юни 2018 г., връчена срещу подпис на същата дата на лицето, за запознаване и указан срок за даване на допълнителни обяснения или възражения, приложените към преписката протокол за извършена проверка от ТД на НАП – гр. Бургас от 02 февруари 2018 г., регистрационна карта за постъпил сигнал срещу служители на МВР с УРИ 3286 р-7525 от 14 февруари 2018 г., писмени сведения от служителите в ТД на НАП – гр. Бургас, на инспектор Д. Димитров и на инспектор Б. Белчев, Инструкция № 39 от 12 декември 2011 г. за взаимодействие между МВР и НАП и др. Предвид така установеното от фактическа страна и при извършената проверка за законосъобразност на обжалвания административен акт по реда на чл. 168 от АПК, съдът намира следното: Жалбата е процесуално допустима, а по същество е основателна. Оспорената заповед е издадена от Министъра на вътрешните работи, който е компетентния орган, с оглед предоставените му правомощия по чл. 204, т. 1 от ЗМВР и чл. 227 от същия и чл. 158 от ЗМВР и формално отговоря на изискванията на 210, ал. 1 ЗМВР, доколкото е в писмена форма и съдържа посочените в разпоредбата реквизити. Същата е постановена в срока по чл. 195, ал. 2 ЗМВР. Заповедта е издадена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон – основания за отмяна по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК. От събраните в хода на дисциплинарното и съдебното производство не се установява жалбодателят да е извършил нарушение на служебната дисциплина. От същите се установява, че служителите на НАП въпреки, че са установили наличие на парични средства в чекмедже, намиращо в шкаф на проверявания обект, които предвид констатирания от тях предходен факт на продажби на продукция от обекта не са отразили тези факти в съставения от тях констативен протокол, при което не са изпълнили служебните си задължения, като с твърденията си, че причина за това е служителят на МВР представлява защитна версия относно тяхното поведение, доколкото последният няма правомощия да участва в извършване на проверката, която в изключителна компетентност на служителите на НАП, а и липсват твърдения, че същият по какъвто и да е начин е повлиял на последните какво точно да отразят в констативния протокол. Фактът, че Мъндев е проявил словесна агресия спрямо проверяващите служители на НАП, които както самите те твърдят били "парализирани от страх", което очевидно е довело до конкретния резултат не обосновава извод за неизпълнение на служебни задължения от страна на Белчев. Този извод намира потвърждение и във факта, че дисциплинарната му отговорност не е ангажирана за неизпълнение на конкретни задължения по служба, които би следвало да предприеме. В случая същият стриктно е изпълнил същите, като е осигурил достъп на проверяващите до помещението на търговския обект, с което на същите е осигурена пълна възможност да извършат необходимата проверка и съответно да отразят резултатите от същата в съответния протокол. В случая, в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е посочено, че служителят е следвало да положи повече усилия, за да пресече възможно най-бързо агресивното вербално поведение на Мъндев, без да конкретизира същите, но настоящия състав намира, че в случая служителят е изпълнил служебните си задължения по чл. 12, ал. 1, т. 1 от Инструкция № 39/12.12.2011 г. - да окаже съдействие на служителите на НАП при осъществяване на техните правомощия, осигурявайки им необходимия достъп до помещението. Неправилно в заповедта е прието, че Белчев е имал задължения по чл. 12, ал. 1, т. 3 от Инструкцията – да охранява органи или служители на НАП, защото от доказателствата по делото не се установява непосредствена заплаха за същите, като обстоятелството, че същите "знаели, че в проверявания обект се явява лицето Мъндев, който "им е създавал проблеми" не сочи на заплаха за тях. Обстоятелството, че данъчните служители са дали негативна оценка на поведението на Белчев, предвид установеното тяхно собствено поведение в случая, неправилно е послужило като основание за формиране на извод, че поведението на Белчев е "недопустимо и скандално", а още по-малко, че с това е уронен престижа на МВР. При това следва да бъде посочено, че в хода на проведеното дисциплинарно производство безспорно е установено, че служителите на НАП са отишли до обекта, който е бил запечатан, един от тях е извършил контролна покупка, а другият е наблюдавал отдалеч (!?), но не са съставили необходимите документи, тъй като не носели в себе си необходимите бланка (!?), след което решили да извършат повторна проверка със съдействието на МВР. Така установените факти безспорно установяват недобросъвестно поведение на служителите на НАП, които отивайки неподготвени на обекта са извършили проверка, за която не са съставили необходимите документи, след което решили да съставят такива и в присъствието на двама полицаи, двама свидетели – служител и пълномощник на ЕТ, стопанисващ баничарницата тъй като били изплашени от агресивния тон на разговор и поглед на Мъндев съставили такива, в които отразили, че няма извършени нарушения. При това буди недоумение изводът в обжалваната заповед, че това е сторено от тях поради поведението на Белчев. Твърденията, че са изготвили документи с невярно съдържание, тъй като вече били изплашени от Мъндев, който ги гледал заплашително и проявил вербална агресия са смехотворни, доколкото в случая се касае за извършено нарушение – продажба на кифла на стойност 0, 80 лв. на 2.02.2018 г. в обект баничарница, находяща се на общински пазар - Сливен, собственост на ЕТ "В. 1- В. Николова", запечатан от органите на ТД на НАП Бургас на 25.01.2018 г. до 5.02.2018 г., за което не е издаден необходимия фискален документ, проверката е извършена от трима данъчни служители, в присъствието на двама полицаи, служител в обекта, пълномощник на ЕТ и на Мъндев. В дисциплинарното производство дисциплинарно-разследващият орган е събрал обяснения и е снел сведения от служителите на полицейското управление, от служители на ТД на НАП – гр. Бургас и офис на гр. Сливен, от М. Георгиева - работник в кухнята на ЕТ "В. 1-В. Николова" гр. Сливен, от Д. Георгиев - пълномощника на посочения едноличен търговец, стопанисващ обекта, както от А. Мъндев, като единствено служителите на НАП твърдят за поведение на Белчев, което по субективната им преценка не отговаря на задълженията му, но останалите свидетели не установяват такова поведение. При постановяване на заповедта дисциплинарнонаказващия орган е възприел като установени твърденията на данъчните служители и не е обсъдил и съобразил установеното от останалите свидетели. При това обжалваната заповед е постановена в нарушение на чл. 206, ал. 4 от ЗМВР, тъй като дисциплинарнонаказващия орган макар да е събрал всички доказателства не е обсъдил същите в съвкупност, като е кредитирал част от тях избирателно, при което акта е постановен при допуснато съществено нарушение на административно производствените правила. При така установените факти дисциплинарната отговорност на Белчев е ангажирана за извършено нарушение на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР по т. 19, задължаващи служителите на МВР да пазят доброто име на институцията, която представляват и т. 85, задължаващ служителите при агресивно поведение от страна на правонарушителя да положат всички усилия за да предотвратят или пресекат най-бързо правонарушението и настъпването на неговите обществено опасни последици. От доказателствата не се установява извършено от страна на Белчев нарушение на посочените правила за етично поведение. От събраните доказателства не се установява служителят да е имал поведение, уронващо доброто име на МВР – същият е осигурил необходимия на данъчните служители достъп до проверявания обект и е останал на място, като с присъствието си е осигурил възможност на същите да отразят констатациите си за извършените нарушения. По отношение на агресивното поведение на Мъндев безспорно е установено, че Белчев е реагирал в момента, в който предизвикателното му поведение е прераснало в агресивни вербални нападки, при което точно е изпълнено разпореденото в т. 85 от ЕК. С оглед на така установеното поведение на служителя в МВР, настоящият състав намира, че заповедта е и материално незаконосъобразна, тъй като на служителя е наложено най-тежкото дисциплинарно наказание при липса на поведение, нарушаващо служебната дисциплина, както и на ЕК. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че обжалваният административен акт е незаконосъобразен, като издаден при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и като постановен при неправилно приложение на материалния закон, довели до материалната му незаконосъобразност, при което жалбата е основателна, а заповедта на Министъра на вътрешните работи следва да бъде отменена, като незаконосъобразна. Разноски по настоящия спор не следва да се присъждат, тъй като жалбоподателят не заявил претенция за същите до приключване на устните състезания по делото. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, Върховният административен съд, съства на Пето отделение,