Решение № 6701 от 3.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7332/2023 г.

ВАСШесто отделение03.06.2024 г.докладчик т Николай Гунчев

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение 2598 от 13.04.2023 г., постановено по административно дело 3600/2022 г. по описа на Административен съд София-град.

ОСЪЖДА Министерството на туризма, гр. София, ул. Съборна, 1 да заплати на "ИНТЕРТУР ООД, ЕИК: 102818972, сумата в размер на 9 000 лв. (девет хиляди лева), представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: /п/ НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ Членове: /п/ ХАЙГУХИ БОДИКЯН/п/ СТЕЛА ДИНЧЕВА

Мотиви

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на туризма, чрез процесуалния представител гл. юрисконсулт М. Хънтева, срещу решение 2598 от 13.04.2023 г., постановено по административно дело 3600/2022 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ). Изложени са съображения за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че кандидатът не отговаря на предварително одобрените критерии за допустимост, не попада в кръга на допустимите кандидати, съгласно т. 6 Допустими кандидати от Указанията за кандидатстване, подт. 6.3 и Критерий V.3, Група V., V-ти етап от Критериите за оценка на административното съответствие електронно заявление от Оценителен лист (Приложение 1 към Указанията за кандидатстване), поради което се явява недопустим кандидат. Моли оспореното съдебно решение да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено друго по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена подадената жалба срещу заповедта на министъра на туризма. Претендира присъждане на направените разноски за платена държавна такса, както и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - "ИНТЕРТУР ООД, ЕИК: 102818972, представлявано от управителя Д. Чакъров, чрез пълномощника адв. А. Иванова, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли решението да бъде потвърдено като правилно. В подадена писмена молба претендира присъждане на разноски по делото съгласно представения списък по чл. 80 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК), вр. с чл. 144 от АПК. В проведеното открито съдебно заседание процесуалният представител поддържа исканията. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея, и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отменил по жалба на "ИНТЕРТУР ООД заповед Т-РД-27-587/25.03.2022 г. на министъра на туризма, с която се отказва предоставяне на безвъзмездна финансова помощ /БФП/ на дружеството по схема BG176789478-2021-06, обявена в изпълнение на държавна помощ SA.100885 (2021/N) от 17.01.2022 год. във връзка с чл. 1, ал. 5, т. 9, б. в, и ал. 7 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2021 г. и е върнал преписката на министъра на туризма, за ново произнасяне по заявление с вх. BG-176789478-2021-06-0248, подадено от "ИНТЕРТУР ООД, при спазване на дадените в решението указания по тълкуването и прилагането на закона. За да постанови обжалваното решение административният съд е приел от фактическа страна, че "ИНТЕРТУР ООД е подало заявление BG-176789478-2021-06-0248 за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по схема BG-176789478-2021-06. Съгласно чл. 1 от Постановление 405 на МС от 25.11.2021 год. за определяне на условията, критериите, реда и размера на средствата по схема за предоставяне на безвъзмездни средства за подпомагане на туристическия сектор за компенсиране на загуби, възникнали пряко и/или косвено от ограниченията в дейността на предприятията поради въведените противоепидемични мерки /ПМС 405/2021 г./, на предприятията от туристическия сектор, упражняващи дейност в един от следните кодове на ниво детайлност клас по Класификацията на икономическите дейности (КИД-2008) на Националния статистически институт: за "Хотелиерство": 55. 10, 55. 20, 55. 30, 55. 90; за "Ресторантьорство": 56. 10, 56. 21, 56. 29, 56. 30; за "Туристическа агентска и операторска дейност; други дейности, свързани с пътувания и резервации": 79. 11, 79. 12, 79. 90; се предоставят безвъзмездни средства в общ размер до 30 000 000 лева за компенсиране на загуби, възникнали пряко и/или косвено от ограниченията в дейността на предприятията поради въведените противоепидемични мерки. Мярката представлява схема за държавна помощ под формата на преки безвъзмездни средства съгласно т. 3.1 от Временната рамка за мерки за държавна помощ в подкрепа на икономиката в условията на епидемичен взрив от COVID-19 C

2020

и е със срок на действие до 30 юни 2022 год. /чл. 2/. Съгласно чл. 4 от Постановлението, министърът на туризма е администратор на държавната помощ. С оглед разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от ПМС 405/2021 год., според която министърът на туризма се произнася със заповед за одобряване или отказ от предоставяне на безвъзмездните средства, процесната заповед се явява издадена от компетентен орган. Съгласно чл. 6, ал. 1 от ПМС 405/2021 год. допустими кандидати от туристическия сектор по мярката са: 1. предприятия от туристическия сектор, които осъществяват дейност (основна и/или допълнителна) в един от допустимите кодове по чл. 1; 2. предприятие, което има регистрация за осъществяване на съответната дейност (основна и/или допълнителна), когато за същата се изисква такава с нормативен акт, попада в един от кодовете по чл. 1; 3. предприятия, на които разликата на стойността на реализирания оборот през 2019 год. без ДДС минус сумарната стойност на реализирания оборот през 2020 год. без ДДС и всички получени държавни помощи през 2020 год. и 2021 год. е равна или по-голяма от 500 лева; 4. предприятия, които към 31 декември 2019 год. са средни или големи предприятия и към 31 декември 2019 год. не са в затруднено положение (по смисъла на Общия регламент за групово освобождаване - чл. 2, т. 18 от Регламент (ЕС) 651/2014 на Комисията); 5. предприятия, които към 31 декември 2019 год. са микро- или малки предприятия и към 31 декември 2019 год. са били в затруднено положение, но не са обект на процедура по колективна несъстоятелност съгласно националното право и не са получили помощ за оздравяване или помощ за преструктуриране; 6. предприятия, които са регистрирани преди 1 януари 2019 год.; 7. предприятия, реализирали оборот над 500 лева за 2018 год. без ДДС и над 500 лева за 2019 год. без ДДС. В § 1, т. 1 от ДР на ПМС 405/2021 год. се съдържа дефиниция на понятието реализиран оборот за целите на прилагане на схемата това е сумарният оборот по съответния допустим по схемата КОД по КИД-2008, участващ във формирането на оборота (нетни приходи от продажби), отразен в КОД 15100 от приходната част на отчета за приходите и разходите на предприятието (ОПР). Разпоредбите от Постановлението, в това число относно изискванията за допустимост, са възпроизведени в издадените на основание § 3 от Заключителните разпоредби на ПМС 405/2021 год. Указания за кандидатстване и правила за предоставяне на безвъзмездни средства по схемата, утвърдени със заповед Т-РД-16-29/28.01.2022 год. на министъра на туризма. Съгласно чл. 11 от Постановлението, респективно т. 12.3 от Указанията, предварителният контрол по схемата за държавна помощ се извършва от министъра на туризма, а източници на информацията за извършване на предварителния контрол са Националният туристически регистър, Националният статистически институт, Националната агенция за приходите, Столичната община и общината по регистрация на предприятието. При несъответствие между декларираните от кандидата данни и източниците на информация, изброени по-горе, вторите се приемат за достоверни. В случая административният орган е констатирал несъответствие между декларираните от кандидата данни за размера на реализирания оборот с резултатите от извършената служебна проверка в НСИ. Във формуляра за кандидатстване жалбоподателят е декларирал, че има реализирани обороти от дейност по допустимите кодове по схемата за 2019 год. в размер на 4 311 000 лева и за 2020 год. 2 667 000 лева, а административният орган е установил други стойности, съответно за 2019 год. 2 414 160 лева и за 2020 год. 1 973 580 лева. Административният орган е приел, че кандидатът не отговаря на предварително обявения критерий за допустимост по т. 6 Допустими кандидати от Указанията за кандидатстване, подт. 6.3 и Критерий V.3, Група V., V-ти етап от Критериите за оценка на административното съответствие електронно заявление от Оценителен лист (Приложение 1 към Указанията за кандидатстване), а именно: да е предприятие, на което разликата на стойността на реализирания оборот през 2019 г. без ДДС минус сумарната стойност на реализирания оборот през 2020 г. без ДДС и всички получени държавни помощи през 2020 г. и 2021 г. да е равна или поголяма от 500 лв. Въз основа на горните констатации е била издадена оспорената заповед, с която администраторът на помощта министърът на туризма е отхвърлил заявлението на "ИНТЕРТУР ООД и е отказал предоставяне на заявената безвъзмездна финансова помощ. За да отмени оспорената пред него заповед на министъра на туризма административният съд констатира, че в административната преписка липсват доказателства за извършена проверка в НСИ, както се твърди с оспорената заповед. Твърдяните от органа различни стойности на реализирания оборот на дружеството за 2019 год. и за 2020 год. не се подкрепят от документите по преписката. В същата липсват справки от НСИ, с които органът мотивира извода си за наличие на разлики. В тази връзка съдът приема, че не е доказано твърдението на органа за извършени справки в НСИ и съответно на резултатите от тях. Изводът на съда се подкрепя от другите събрани по делото доказателства, а именно представените от "ИНТЕРТУР ООД отчет за приходите и разходите за процесния период, както и ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2019 год. и 2020 год., от които е видно, че от дружеството е с декларирана дейност с код 55.10, като са посочени оборотите, описани във формуляра за кандидатстване. В тази връзка съдът правилно приема, че твърдението, че при извършена проверка в НСИ се съдържат други, различни от декларираните от кандидата данни относно реализираните обороти, е бланкетно и не е подкрепено с никакви доказателства. Административният орган е приел, че данните за нетните приходи от продажби за двете години са верни, т. е. че наличните данни в НСИ са именно такива, каквито е посочил оценителят в оценителния лист, но всъщност няма никакви обективни следи, че това действително е така, нито че служебна проверка в НСИ е извършвана от оценителя. Както в хода на административното производство, така и в първоинстанционното съдебно производство не са представени извадки или справки от НСИ, от които да е видно какви са стойностите, отразени в КОД 15100 от приходната част на Отчета за приходите и разходите на предприятието за 2019 год. и 2020 год. Правилен е изводът на първоинстанционния съд досежно допуснати нарушения на чл. 35 от АПК и чл. 36 от АПК, които представляват съществени нарушения на процесуалния закон. Административният орган не е изяснил служебно фактите и обстоятелствата от значение за претендираното материално право на заявителя за съответното кандидатстване по обявената схема за подпомагане за преодоляване на последствията от негативното икономическо въздействие от COVID 19.Това е повлияло върху волеизявлението и е довело до издадения отказ. Констатираните факти, релевантни за процесуалната законосъобразност на издадения акт, налагат извод, че в настоящия казус нарушението на административнопроизводствените правила се преценява като съществено, тъй като е повлияло върху крайното решение по същество. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че чл. 12, т. 3 от Указанията предвиждат,че при несъответствие между декларираните от кандидата данни и източниците на информация, изброени по-горе, вторите се приемат за достоверни. За да се приложи обаче тази разпоредба следва да са извършени предвидените в указанията служебни проверки и същите да бъдат удостоверени в хартиен или електронен документ, за да се направи съпоставка с представените от ответника по касация писмени доказателства, които не са оспорени от касатора, но не са взети предвид и при произнасянето по неговото заявление за подпомагане. Вследствие констатираната незаконосъобразност на заповедта, първоинстанционният съд правилно я е отменил, като съгласно правилото на чл. 173, ал. 2 от АПК е изпратил преписката на съответния компетентен административен орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Предвид изложеното Върховният административен съд състав на шесто отделение, намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора основателно се явява своевременно направеното искане на ответника по касация да му бъдат присъдени сторените от него деловодни разноски за производството пред настоящата инстанция за възнаграждение на упълномощения от страната да я представлява адвокат в размер на 9 000 лв., съгласно представените договор за правна защита и съдействие от 10.05.2023 г. и списък на разноските по чл. 80 от ГПК.