Решение № 6757 от 20.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2928/2014 г.

Решение № 6757 от 20.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2928/2014 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Борис Димитров Попов, Радко Илиев Груев, Йордан Николаев Банков, Йорданка Цветанова Попова, Троян Димитров Попов, Митко Гълъбинов Терзийски, Емил Миланов Шопов, Живка Миланова Атанасова, Лидия Миланова Иванова, Николина Стоянова Попова и Татяна Димитрова Попова обжалват с касационна жалба решение № 7147 от 18.11.2013 г. по адм. дело № 8687/2012 г. по описа на Административен съд София-град, в частта, с която е отменена заповед № РД-18-51/03.11.2011 г. на изп. директор на АГКК, издадена на основание чл. 49 ЗКИР за одобряване на КККР за землището на с. Бистрица (без територията на природен парк "Витоша"), район Панчарево, СО, относно нанасянето в КК на границата между имоти с идентификатори 04234.6907.218 и 04234.6907.1532 и преписката е върната на органа за ново произнасяне в 1-мес. Срок от влизане в сила на решението. С доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост се иска отмяната му и отхвърляне на оспорването в тази част. Цветко Александров Цветков, Владимир Цветков Цветков и Александър Цветков Цветков обжалват същото решение в частта, с която е отхвърлена жалбата на Александър и Владимир Цветкови срещу същата заповед относно вписването в КР на собственици на имот с идентификатор 04234.6907.1532. Излагат се доводи за неправилност на решението в тази част поради нарушение на материалния закон и и необоснованост, като се иска отмяната му. Касационните жалбоподатели поотделно оспорват касационните си жалби. Ответните страни не вземат становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбите. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационните жалби за допустими- подадени срещу подлежащо на касационно обжалване съдебно решение, от страни по делото, за които обжалваните части са неблагоприятни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледани по същество за неоснователни. За да постанови обжалваното решение, административният съд приема, че оспорената заповед в частта за нанасяне в КК на границата между имоти с идентификатори 04234.6907.218 и 04234.6907.1532 е незаконосъобразна-издадена в нарушение на приоритетите на данните за установяване на граници по чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КККР, а в частта й относно вписаните в КР собственици на имот с идентификатор 04234.6907.1532 за законосъобразна. Решението е валидно, допустимо и правилно-постановено в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и обосновано от събраните по делото доказателства. По делото е установено от събраните доказателства, вкл. и от заключението на вещо лице, че за процесните имоти е налице влязъл в сила кадастрален и регулационен план, одобрен със Заповед № 1403/1961 г. и изменен със Заповед № 89/30.11.1966 г. Имотите не са предмет на план, изработен и одобрен по реда на ЗСПЗЗ. Границата е нанесена в КК по заличена имотна граница от стар, неодобрен кадастрален план. На място не съществуват материализирани граници. Неоснователно е твърдението в първата посочена по-горе касационна жалба, че спорната граница е означена с посочени от тях гранични точки в съответствие с решението за възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ. Такова се извършва с протокол по чл. 39 от Наредба № 3/2005 г., подписан от правоспособно лице и от собствениците, съответно от носителите на друго вещно право върху ПИ, какъвто не представен в производството по издаване на оспорената заповед, както и пред съда. При тези данни правилен е изводът на съда, че спорната граница не е отразена в съответствие с приоритетите по чл. 14 от Наредба № 3/2005 г. в приложимата редакция към момента на издаване на заповедта, което в случая означава да съответства на одобрения регулационния план, а не на стар, неодобрен кадастрален план. Спорът за границата е вещен и подлежи на решаване от гражданския съд, и ако с него са свързани грешки в одобрената КК, те ще подлежат на изменение по реда на чл. 53, ал. 1, т. 1 ЗКИР. Правилен и съответен на чл. 41, ал. 4 ЗКИР е и изводът на административният съд, че при наличие на конкуриращи се, валидни от външна страна документи за собственост в полза на различни лица, предоставени в производството по изработване на КР, административният орган правилно е записал всички, които се легитимират. Неоснователно се поддържа от касаторите по втората посочена по-горе КЖ, че като последица от отмяната на заповедта в частта за спорната граница следва да не се води партида за имота, респ. за неговите собственици. След влизане в сила на съдебното решение и в определения от първоинстанционния съд срок компетентният административен орган следва да отрази границата в съответствие с регулационния план и със задължителните указания, дадени в мотивите. Обжалваното решение не страда от релевираните в касационните жалби пороци и следва да остане в сила, а разноските в тежест на страните, както са направени. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният администартивен съд, второ отделение,