Решение № 8526 от 3.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2987/2016 г.

Решение № 8526 от 3.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2987/2016 г., V о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. И. А. от [населено място], чрез адв. И., против решение № 600/02.02.2016 г., постановено по адм. дело № 11192/2014 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ). Жалбоподателката мотивира отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и иска отмяна на решението. Оспорено е решение по ЗДОИ, досега не са получени документи в изпълнение на решение по адм. д. № 4615/2013 г. по описа на АССГ. Решение № 812100-17678 от 21.10.2014 г. е документ с невярно съдържание. Същото е положението с решение № 5763/20.01.2014 г. Иска отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане. Претендира разноските за двете съдебни инстанции. Ответникът директор на Дирекция "Правно-нормативна дейност" на министерство на вътрешните работи, не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на С. И. А. против решение № 812100-18678 екз № 2 от 21.10.2014 г. на директора на Дирекция "Правно нормативна дейност" (ДПНД) при Министерство на вътрешните работи. За да постанови този резултат съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентния административен орган, в кръга на предоставените му със заповед № 8121 з-443/21.08.2014 г. на министъра на вътрешните работи правомощия, в предписаната от закона форма, при спазване на процесуалните правила и при правилно приложение на материалния закон. Предвид двете отменителни определения с № 4285/20.04.2015 г. по адм. дело № 4358/2015 г. и № 9670/23.09.2015 г. по адм. дело № 10280/2015 година по описа на ВАС, пето отделение, решението е постановено по същество. Съдът е изложил съображения за материална законосъобразност на отказа, защото информацията не е обществена, исканите документи са създадени във връзка с проверка по сигнал на жалбоподателката вх. № Я-7331/31.01.2014 г. относно работата на директора на НИМ. Алтернативно посочва, че дори да се приеме, че информацията е обществена, тъй като проверката по сигнала е извършвана от инспектората на министерството на културата, задълженият субект е министерството на културата. Решението е правилно. Административното производство започва със заявление вх. № Я-19137/19.03.2013 г. -л. 33 от а. д. 11192/2014 г., с което А. е поискала от Главна дирекция "Национална полиция" (ГДНП) достъп до информация чрез предоставяне на преписи от документи, съставени от проверки в Националния исторически музей (НИМ) и становище и "други документи" по преписка на Софийска градска прокуратура (СГП) за извършени нарушения от директора на НИМ. С Писмо изх. № У-38457/04.04.2013 г. (л. 34) до нея, подписано от неизвестно лице за директор на ГДНП, същата е уведомена, че информацията, събрана в хода на проверката по конкретен сигнал не съставлява "обществена информация" по смисъла на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Писмото е обжалвано пред АССГ. С Решение № 7326/25.11.2013 г. (л. 36) по а. д. № 4615/2013 г., съдът констатира липса на компетентност на издателя, обявява нищожността на писмото и връща преписката на министъра на вътрешните работи (министъра/ът), за произнасяне. С Решение № І-5763/20.01.2014 г. (л. 8), издадено от директора на ДПНД има волеизявление за предоставяне на достъп до обществена информация по обстойна проверка по сигнал вх. № Я-7331/31.01.2013 г. по описа на ГД "Национална полиция" по заявлението на А. "в обстоятелствената част на решението". На 06.02.2014 г. последната е уведомена, че с издаденото решение тя е известена за това, че исканите от нея документи са изпратени с Писмо рег. № У-49133/08.05.2013 г. на СГП (л. 10). Решението е влязло в сила като необжалвано и с това производството по заявление № вх. № Я-19137/19.03.2013 г. е приключило. С ново заявление вх. № 812104-107/13.10.2014 г. (л. 25), А. твърди, че все още не е изпълнено Решение № 7326/25.11.2013 г. постановено по а. д. № 4615/2013 г. по описа на АССГ и "повторила" искането си за получаване на същата информация, вече искана със Заявление вх. № Я-19137/19.03.2013 г. По това заявление също е издадено Решение рег. № 812100-18678/21.10.2014 г. (л. 26) на директора на ДПНД, който възпроизвел изцяло съдържанието на първото решение и преповторил вече изложените факти в хронологичен ред. Изразена е воля за предоставяне на достъп до обществена информация на А. "в обстоятелствената част на решението". Разпоредено е връчването на акта на заявителката. С писмо от 26.11.2014 г. директорът на ДПНД изпраща заявлението по ЗДОИ на Софийска градска прокуратура по компетентност по втория въпрос относно номера на преписката образувана по материали, изпратени с писмо рег. № У-49133/8.05.2013 г. В отговор жалбоподателката получава отговор с писмо от 21.11.2014 г. - л. 15, в което е посочено, че пр. пр. № 9763/2012 г. на СГП е приключила с отказ за образуване на досъдебно производство. Съдебното производство е по жалба на А. вх. № 27955/06.11.2014 г. до АССГ срещу второто решение от 21.10.2014 г. на директор на Дирекция "Правно-нормативна дейност" МВР. След като два пъти тричленни съдебни състави на ВАС приемат жалбата до съда за допустима, съдът на основание чл. 235, ал. 2 от АПК се съобразил с така дадените указания и се произнесъл по същество. Всъщност второто искане за достъп по ЗДОИ от 13.10.2014 г. не е ново заявление, защото съдържа същите три искания, които вече са направени в заявлението от 19.03.2013 г. Самата жалбоподателка е посочила, че "повтаря" исканията, защото според нея не е изпълнение Решение № 7326/25.11.2013 г. Искане до административен орган може да бъде подновявано само при различна фактическа обстановка, какъвто не е настоящия случай. С влязло в сила решение № I 5763/20.01.2014 г. на директора на ДПНД - МВР по заявлението от 19.03.2013 г. е налице произнасяне по ЗДОИ и то е влязло в сила като необжалвано, защото жалбоподателката не го е оспорила пред съд. Дори да се приеме, че А. има право без ограничение във времето да прави едно и също искане по ЗДОИ пред един и същ орган, то правните изводи на съда са законосъобразни. Жалбоподателката е искала копия от документи и резултат от проверка от ГД "ИОКН" в НИМ с участие на МВР (т. 1 и 2) по неин сигнал от 31.03.2014 г. и становище на министъра и "други документи" по преписка на СГП (т. 3). Обосновано съдът е приема, че сигналите се провеждат по реда на чл. 119 и сл. от АПК, като сигналоподателя се уведомява само за решението по сигнала по чл. 123 от АПК. Органът не дължи връчване на документи събрани в хода проверката на сигналоподателя нито по реда на АПК, нито по реда на ЗДОИ. Обществена информация представлява само решението по чл. 123 от АПК, каквото в случая няма поради изпращане на преписката по сигнала на жалбоподателката по компетентност на Софийска градска прокуратура- виж писмо изх. № У-49133/8.05.2013 г. на директора на ГД "НП" МВР до Софийска градска прокуратура - л. 35. С посочване на тази информация сезираният административен орган е дал информация по т. 2 от заявлението. Протоколът от проверката по т. 1 от заявлението не е създаден от МВР, а от министерство на културата, поради което са правилни изводите на съда, че друго е задълженото лице. Законосъобразно по т. 3 от заявлението не са предоставени копия от документи по прокурорска преписка, защото същите са приложени по преписка на Софийска градска прокуратура. Като отхвърлил жалбата съдът е постановил обосновано и материално законосъобразно решение. Предвид изложеното касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение, като правилно и законосъобразно ще следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, пето отделение