Решение № 13942 от 19.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13223/2015 г.

ВАСV отделение19.12.2016 г.докладчик Диана Добрева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 452 от 23.10.2015 г., постановено по адм. дело № 660/2015 г. по описа на Административен съд - П. ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - П. да заплати на П. И. К. сумата 400 (четиристотин) лева разноски. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 13942 от 19.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13223/2015 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция на МВР - П. срещу решение № 452 от 23.10.2015 г., постановено по адм. дело № 660/2015 г. по описа на Административен съд - П., с което по жалба на П. И. К. е отменена издадена от касатора заповед № УРИ 316з-1907/10.07.2015 г. за налагане на дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 8 месеца. Иска се отмяна на съдебното решение като незаконосъобразно. О. К. оспорва жалбата с доводи, изложени в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за потвърждаване на решението. Настоящата инстанция счита, че касационната жалба е процесуално допустима, но по същество е неоснователна, поради следното: Наказанието е наложено заради извършване на посредничество между две лица, които К. лично е познавал, във връзка с разрешаването на имуществен спор помежду им. Полицейският служител е получил сумата 8000 лева от задълженото лице с цел да я предаде на другата страна, като това не е свързано със службата му. Правилно съдът е приел, че действието му не е забранено от закона, както и че описаното в заповедта и вменено във вина на К. нарушение не попада под съответните разпоредби на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР (т. 4, 7, 8 и 64) и не е съставомерно по смисъла на чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР. Отделно от това, при издаването на заповедта е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Образуваното срещу служителя дисциплинарно производство за извършено тежко дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, за което задължително се налага дисциплинарно наказание "уволнение", е прекратено на основание чл. 209, т. 2 от ЗМВР, т. е. в хипотезата, че не са събрани достатъчно доказателства за извършено дисциплинарно нарушение. Без да са събрани нови доказателства, които да установяват различна фактическа обстановка, административнонаказващият орган е наложил наказанието "порицание" на Кирков, което обосновава извод за ненадлежна мотивираност на заповедта. При новата правна квалификация органът не е изпълнил и императивно вмененото му от закона задължение по чл. 206, ал. 1 от ЗМВР да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения преди налагане на наказанието. Съдът не споделя становището на прокурора, че е налице нарушение и на чл. 195, ал. 1 от ЗМВР, тъй като съдът изрично е съобразил ал. 3 от разпоредбата, като е приел, че едногодишният давностен срок от извършване на нарушението не е изтекъл. Това обаче не влияе върху крайния извод за незаконосъобразност на заповедта, предвид липсата на извършено дисциплинарно нарушение по чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР и констатираното процедурно нарушение, довело до нарушаване правото на защита на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице. Поради тези съображения касационната инстанция намира, че не са налице основания за отмяна на решението и то следва да се остави в сила. При този изход на делото основателно е искането на ответника по касация за присъждане на направените разноски в размер на 400 лева за адвокатско възнаграждение. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,

Цитирани разпоредби

1