Решение № 3135 от 5.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5436/2013 г.

Решение № 3135 от 5.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5436/2013 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от ЕТ "Георги Миленков - Ирка" със седалище и адрес на управление: с. Горна Гращица, област Кюстендил по описа на АС - Кюстендил. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост- касационни основания по чл. 208, т. 3 от АПК. Съдът неправилно бил приел, че едноличният търговец не е претърпял вреди през исковия период и неправилно се е позовал на ТР № 3/22.04.2004 г. на ВКС. Отделно от това налице бил правен конфликт между това Тълкувателно решение на ВКС, забраняващо на едноличните търговци да претендират вреди по ЗОДОВ до 31.12.2005 г. и правото на обжалване на административния акт от същите ЕТ по реда на АПК. В тази връзка моли настоящия състав на ВАС да отправи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз по въпроси, формулирани в касационната жалба, които според касатора били от съществено значение за решаване на спора по делото. Моли съдебното решение да бъде отменено с произтичащите от това правни последици. Редовно призован за съдебно заседание, касаторът не се явява и не се представлява. Ответникът, община - Кюстендил, редовно призован, се представлява от юриск. Ангелова, която оспорва касационната жалба, а по същество твърди правилност на решението. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение АС - Кюстендил е отхвърлил изцяло иска на ЕТ "Георги Миленков - Ирка" - с. Горна Гращица, Кюстендилска област срещу община - Кюстендил за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 24 121.50 лв за периода от 3.12.2003 г. до 1.01.2006 г., изразяващи се в пропуснати ползи - неполучен доход поради неосъществяване на транспортна дейност, претърпени от отменен като незаконосъобразен мълчалив отказ на кмета на община Кюстендил да издаде маршрутно разписание за обслужване на автобусната линия - София - Кюстендил. За да стигне до този резултат, Административен съд - Кюстендил е приел, че, макар да е налице първият елемент от сложния фактически състав на отговорността за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - отменен като незаконосъобразен мълчалив отказ на кмета на община - Кюстендил да издаде на ищеца по негова молба от 3.12.2003 г. маршрутно разписание за обслужване на автобусна линия, искът му не следва да бъде уважен. Този свой извод съдът е обосновал с обстоятелството, че за посочения в исковата молба период, за който се претендират вредите, разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предвижда отговорност на държавата за вреди, причинени единствено на граждани, но не и на юридически лица. Съгласно т. 1 от ТР № 3/22.04.2004 г. на ОСГК на ВКС не само търговските дружества - юридически лица, но и едноличните търговци нямат право на претенция за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ в редакцията му до изменението с ДВ, бр. 105/2005 г. - в сила от 1.01.2006 г. Същото тълкувателно решение на ОСГК на ВКС е запазило действието си и към настоящия момент, поради което съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт е задължително за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. По горните съображения съдът е приел за неоснователен иска на едноличния търговец за обезщетение за вреди за претендирания период . В допълнение съдът е заключил, че ищецът в качеството си на ЕТ не е претърпял твърдените от него имуществени вреди в поддържания до края на устните състезания размер и същите не са в причинна връзка с отменения като незаконосъобразен мълчалив отказ на кмета на община - Кюстендил. Решението на АС - Кюстендил е правилно като краен резултат и следва да бъде оставено в сила, макар и по частично различни от изложените от съда съображения. Правилно съдът е приел, че за периода от 3.12.2003 г. до 1.01.2006 г. ищецът - едноличен търговец не може да претендира обезщетение за вреди, причинени му от незаконосъобразен административен акт на кмета на общината по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Настоящата касационна инстанция напълно споделя развитите от АС - Кюстендил в тази насока съображения, за това, че съгласно т. 1 от незагубилото сила и действащо и към настоящия момент ТР № 3/22.04.2004 г. на ОСГК на ВКС, на юридическите лица са приравнени и физическите лица - еднолични търговци по отношение невъзможността им да търсят обезвреда от актове, действия и бездействия на администрацията по ЗОДОВ до изменението на закона с ДВ, бр. 105/2005. Настоящият състав на ВАС не споделя приетото за установено от съда, че на база горните съображения, ищецът като ЕТ не е претърпял вреди от незаконосъобразния акт на кмета на общината и не е налице причинно-следствена връзка с този акт. За процесния период по принцип е възможно едноличен търговец да претърпи вреди от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административен орган, но редът, по който може да претендира тези вреди, е общият ред по чл. 45 и следващите от Закона за задълженията и договорите пред общия съд, не и по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ пред административния съд. Ищецът не може да претендира вреди от незаконосъобразния мълчалив отказ на кмета на община Кюстендил по реда на ЗОДОВ за процесния период и на още едно основание - разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ до изменението й с ДВ, бр. 30 от 2006 г. - в сила от 12.07.2006 г., предвижда възможност по този закон да се претендират вреди само от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на държавата, но не и от такива актове на общините. Едва с цитираното по-горе изменение на закона, в сила от 12.07.2006 г., гражданите и юридическите лица могат да претендират вреди от незаконосъобразните актове и на общините. Касае се за материалноправна норма, която следва да се прилага само спрямо правоотношения и юридически факти, настъпили след влизането й в сила. Не на последно място и за пълнота на изложението следва да бъде отбелязано, че, дори ищецът да може да претендира за периода 3.12.2003 г. - 1.01.2006 г. вреди от незаконосъобразен акт на кмета на общината по реда на ЗОДОВ / каквото не е становището на настоящия състав/ и дори този иск да е основателен и доказан, същият е погасен по давност, предвид своевременно направеното от ответника с отговора на исковата молба възражение в този смисъл. Съгласно т. 4 от ТР № 3/22.04.2004 г. на ОСГК на ВКС началният момент, от който започва да тече петгодишната погасителна давност по чл. 110 от ЗЗД, е датата на влизане в сила на съдебното решение, с което е отменен незаконосъобразният административен акт, от който се претендират вредите. Мълчаливият отказ е отменен със съдебно решение по адм. д. № 22/2004 г. на КОС - влязло в сила на 16.11.2004 г., от която дата е потвърдителното решение на ВАС по адм. д. № 5357/2004 г. - IV отд. Петгодишният давностен срок за предявяване на иска пред съд изтича на 16.11.2009 г., а исковата молба е предявена на 4.09.2012 г. - почти две години след погасяване на претенцията по давност. Предвид изложеното, съдът приема за ирелевантни за осъществяваната от съда преценка за законосъобразността на обжалваното решение въпросите, поставени в искането за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз. СЕС не е компетентен да се произнесе по така поставените въпроси, доколкото се иска произнасяне по това дали даденото с тълкувателно решение на ВКС на РБългария тълкуване на правна норма от националното право на РБългария съответства на целта на българския закон, който се тълкува или не. Разпоредбата на чл. 267 от консолидирания текст на Договора за Европейския съюз очертава изчерпателно компетентността на СЕС за произнасяне по преюдициални запитвания, а именно: относно тълкуването на Договора за Европейския съюз и относно валидността и тълкуването на актовете на институциите, органите, службите или агенциите на ЕС. СЕС не може да се произнася преюдициално по съответствието на тълкувателно решение на държава-членка на неин национален закон. С оглед гореизложеното касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното с нея съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо Върховният административен съд, трето отделение