Решение № 6940 от 27.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13275/2008 г.

Решение № 6940 от 27.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13275/2008 г., III о., докладчик председателят Веселина Кълова Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба от Директора на Дирекция "Миграция МВР" - София срещу решение от 13.03.2008 г. по адм. д. № 04783/2006 г. на Софийски градски съд, Административна колегия, III-з състав. Върховният административен съд, трето отделение в настоящия съдебен състав след преценка допустимостта и основателността на жалбата намира, че е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. С обжалваното решение съдът отменил обжалваната пред него Заповед № 2006000053 от 16.03.2006 г. на Директора на дирекция "Миграция - МВР" - София, с която на основание чл. 43, ал. 1, т. 3 от ЗЧРБ е наложена принудителна административна мярка "временна забрана за напускане на страната" на чужденеца Башбилен Мехмед, гражданин на Република Турция, поради задължения над сумата 5000 лв., установени по изп. д. № 15720/2003 г. по описа на РД - София на АДВ. Прието е, че в обжалваната заповед няма посочена точната сума, от която да се установи дали тя е над 5000 лв. Няма такива посочени данни и в писмото изходящо от АДВ. Ответната страна не представила доказателства за размера. Заповедта е отменена като немотивирана, незаконосъобразна и постановена в нарушение на процесуалната норма, задължаваща административния орган преди издаване на акта да изясни всички обстоятелства по случая. В настоящата касационна жалба като отменителни основания се навеждат доводи за постановяване на решението в разрез с материално правните разпоредби и необоснованост. В настоящата инстанция се представя и писмо от Агенция за държавни вземания, Регионална дирекция - София, отправено до МВР, дирекция "Миграция" НСП, с данни че вземането срещу Мехмет Башбилен произхожда от глоба в размер над 5000 лв. и държавна такса и разноски от 600 лв. Касационната жалба е неоснователна. В обжалваното решение не са налице визираните в касационната жалба допуснати нарушения по чл. 209 АПК. Правилно съдът е приел, че липсват данни за точната сума, която се дължи от чужденеца и въз основа на която е издадена заповедта за "временна забрана за напускане на страната" по чл. 43, ал. 1, т. 3 ЗЧРБ, тъй като същата не е посочена нито в заповедта, нито в писмото на АДВ, по изпълнителното дело. Без тези данни, съдът не може да извърши съдебен контрол за законосъобразността на заповедта, с която е наложена ПАМ. Непълнотата на доказателствата по делото не е касационно основание за отмяна на съдебното решение. Представеното едва в настоящата инстанция писмо от касатора не може да се цени като доказателство, тъй като не може да се установяват нови факти, а именно че към момента на издаване на заповедта, чужденеца е имал задължение към държавата над 5000 лв. Водим от горното Върховният административен съд - III отделение,