Решение № 12390 от 22.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10967/2009 г.

Решение № 12390 от 22.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10967/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Йовка Дражева Производство по чл. 237 и сл. от АПК. Образувано по молба на ЕТ "Тревекс-Тодорка Михайлова" гр. Варна, за отмяна на решение № 1876/18.02.2008 г. по описа на ВАС, I отделение, с което е оставено в сила решение № 693/23.07.2007 г. по адм. д. № 1434/2004 г. по описа на Варненския окръжен съд. В молбата се твърди, че са налице основания за отмяна по чл. 239, т. 6 от АПК, изразяващи се в правозащитен стандарт в Решение от 22.04.2009 г. на Европейския съд по правата на човека по делото "Булвес" АД срещу България, който е напълно приложим за настоящия казус, защото има принципно сходство на правния проблем. Ответникът по молбата Директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Варна при ЦУ на НАП, не е изразил становище по нея. Върховният административен съд, I колегия, петчленен състав, като обсъди допустимостта на молбата и изложеното в нея, намира за установено следното: Молбата от 23.07.2009 г. е процесуално допустима като подадена от легитимирано лице по чл. 238, ал. 1 от АПК, в преклузивния срок от влизането в сила на решението на ЕСПЧ. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решение № 1876/18.02.2008 г. по описа на ВАС, I отделение, е оставено в сила решение № 693/23.07.2007 г. по адм. д. № 1434/2004 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е отхвърлена жалбата на ЕТ "Тревекс-Тодорка Михайлова", гр. Варна, срещу ДРА № 138/9.04.2004 г. на ТДД - гр. Варна, потвърден с решение № 492/8.07.2004 г. на директора на РДД - гр. Варна и е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактура № 2/01.08.2003 г., издадена от частен земеделски стопанин (ЧЗС) Ирина Радославова Бакшева с предмет - доставка на лавандулов цвят. Основание по т. 6 на чл. 239 АПК за отмяна е решение на Европейския съд за защита на правата на човека, с което е установено нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Представеното Решение на ЕСПЧ от 22.04.2009 г. по делото "Булвес" АД срещу България е постановено по отношение на друг правен субект - "Булвес" АД, а не по отношение на молителя. За да бъде отменително основание по чл. 239, т. 6 от АПК установеното с решение на ЕСПЧ нарушение следва да е за конкретния случай, предмет на акта, чиято отмяна се иска. Обратното ще означава, че всяко решение на Съда в Страсбург, за което се твърди, че засяга идентичен случай, ще е основание за отмяна по реда на чл. 237 и сл. от АПК, което разбиране грубо противоречи на извънредния характер на производството по отмяна на влезлите в сила съдебни актове и свързания с тях стабилитет на административните актове. Според българска правна система, прецедентът не е източник на право. Затова решение на ЕСПЧ е основание за отмяна по смисъла на чл. 239, т. 6 от АПК, само ако същото обвързва българската държава и молителя по чл. 238, ал. 1 от АПК, по конкретния казус, за който има влязло в сила решение на българския съд. След като решението на ЕСПЧ не е по отношение на ЕТ "Тревекс-Тодорка Михайлова" гр. Варна по отношение на същия случай, за който е отказано приспадане на данъчен кредит, не е налице основание по чл. 239, т. 6 от АПК за отмяна на влязло в сила съдебно решение. Предвид изложеното, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия