Решение № 4850 от 3.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9906/2011 г.

Решение № 4850 от 3.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9906/2011 г., III о., докладчик съдията Панайот Генков Съдебното производство по глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба от Дирекция за национален строителен надзор - София чрез процесуалният и представител юрисконсулт Симеонова против решение № 2908/14.06.2011 г. по адм. дело № 9274/2010 г. на Административния съд - София-град, с което е осъдена по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) да заплати имуществени вреди от пропуснати ползи на "М Карол" ЕООД - София, в размер на 29 217,26 лв. за период от 26.04.2007 г. до 26.01.2009 г. ведно със законната лихва, с искане да се отмени като неправилно поради противоречието му с материалния закон и като необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - "М Карол" ЕООД - гр. София, се представлява от управителя Соня Александрова и адвокат Александров, които изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна и предлага на съда да остави в сила обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Върховният административен съд - трето отделение, като извърши на основание чл. 218 от АПК проверка на обжалваното решение, анализ на представените по делото писмени доказателства и като съобрази правните доводи на страните намира, че касационната жалба е допустима като подадена от активно легитимирана страна, в законния срок по чл. 211 от АПК, против съдебен акт, подлежащ на обжалване и разгледана по същество е основателна, но на различно от посоченото от касатора основание. Основателно е твърдението на касатора, че при постановяването на обжалваното решение съдът е допуснал нарушение на материалния закон, както и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че обезщетението, което жалбоподателят претендира, е доказано по основание и в размер, определен от заключението на назначената експертиза. Този извод на съда е неправилен и незаконосъобразен. По същият спор между ищеца и ответник РДНСК - Югозападен район, сектор София е било образувано адм. дело № 4779/2009 г. на АССГ, решението по което е било обезсилено от ВАС. По настоящето дело искът е бил предявен срещу ДНСН - София, като периода на претендираното обезщетение е бил увеличен до 19.03.2009 г. По делото е била назначена експертиза със задача да даде заключение относно размера на пазарния наем за срок от 26.04.2007 г. до 19.03.2009 г. В своето заключение вещото лице Надежда Манчева практически не е изпълнила задачата, тъй като, на първо място е дала заключение, в което съвсем произволно и необосновано, само с едно изречение е записала, че "...анализът на предлаганите наеми за подобен имот в гр. София за исковия период от време показва средна цена от 5,80 евро на 1 кв.м до 6.00 евро на кв. м.", като отново произволно и необосновано е приела, че за 2007 г. този наем е бил в размер средно по 6,00 евро на кв. м., за 2008 г. е бил по 5,90 евро и за 2009 г. е бил по 5,80 евро на кв. м., и на второ място е определила същия само за периода до 26.01.2009 г., а не както е била задачата - до 19.03.2009 г. Съдът, без да констатира, че задачата на експертизата практически не е изпълнена, е възприел това заключение на вещото лице и е приключил делото. В своето решение съдът е дал вяра на изготвената експертиза като "компетентно и обективно изготвена" и е основал решението си изцяло на нея, като на места дословно е преписал мотивите на отмененото решение по адм. дело № 4779/2009 г. От анализа на изложеното по-горе следва извода, че при постановяването на обжалваното решение съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като е основал решението си не една експертиза, която практически е съвсем голословна и без практическа стойност, а освен това е и за период, различен от претендирания (на практика това е периода, претендиран по обезсиленото решение). Следователно, като е уважил предявеният от ищеца иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ против ДНСК - София, за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, съдът е постановил един незаконосъобразен съдебен акт, който следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който да назначи нова експертиза от друго вещо лице, което да изготви обосновано и компетентно заключение, като се съобрази и с доводите на страните, изложени пред настоящата инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,