Решение № 58 от 2.02.2011 г. на ВКС по н. д. № 794/2010 г.

Решение № 58 от 2.02.2011 г. на ВКС по н. д. № 794/2010 г., III н. о., НК, докладчик съдията Севдалин Мавров Касационното производство е образувано по протест на прокурор при В. -апелативна прокуратура срещу присъда № 74 от 27.10.10 г. по ВНОХД № 58/10 г. на В. -апелативния съд. Визира се касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НК. Иска се атакуваният акт да бъде изцяло отменен и делото да се върне за ново разглеждане. Протестът не се поддържа в съдебно заседание. Защитата на подсъдимия пледира за оставяне в сила на присъдата. Върховният касационен съд, като взе предвид постъпилия протест, сочените основания и доводи и становището на страните, намира следното: С присъда № 354 от 06.01.10 г., постановена по НОХД № 354/09 г., С. военен съд е признал подсъдимия с-т В. Г. за виновен в това, че 5.06.07 г. в зала "Т. " в [населено място] на трибуната за зрители извършил действия с цел да възбуди полово желание без съвкупление по отношение на седемгодишната Л. И., поради което и на осн. чл. 149, ал. 1 и чл. 54 НК е осъден на ДВЕ години лишаване от свобода, като е оправдан по първоначалното обвинение по чл. 149, ал. 2 НК. С присъдата е признал същия подсъдим за виновен и в това, че по същите време и място извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, поради което и на осн. чл. 325, ал. 1 и чл. 54 НК е осъден на ЕДНА година лишаване от свобода и обществено порицание, което да бъде обявено пред колектива на под. 52370 - [населено място], като е оправдан по първоначалното обвинение по чл. 325, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК. На осн. чл. 23, ал. 1 и 2 НК му е наложено общо наказание от ДВЕ години лишаване от свобода, към което е присъединено наказанието обществено порицание. Изтърпяването на наказанието лишаване от свобода на осн. чл. 66, ал. 1 НК е отложено за срок от ТРИ години. При предходно разглеждане на делото по протест на прокурора и жалба на подсъдимия В. - апелативния съд с решение № 11 от 19.04.10 г. по ВНОХД № 6/10 г. е потвърдил присъдата. Последният съдебен акт е бил предмет на проверка от ВКС по жалба на подсъдимия. Решение № 11/10 г. е било отменено и делото е върнато за ново разглеждане. С атакуваната присъда първоинстанционната такава е отменена за престъплението по чл. 149, ал. 1 НК и подсъдимият е признат за невиновен и оправдан по това обвинение. Същата е изменена за престъплението по чл. 325, ал. 1 НК, като на осн. чл. 78а НК Г. е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на 180.00 лв. Съдът се е произнесъл по разноските и е потвърдил присъдата в останалата й част. В последната част въззивната присъда не подлежи на касационна проверка по силата на чл. 346, т. 1 НПК, тъй като деецът е бил освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на осн. чл. 78а НК във връзка с приетата от В. - апелативния съд квалификация на хулиганството по чл. 325, ал. 1 НК, каквато се поддържа като законосъобразна и от прокурора в касационния протест. Отново там е подчертан изводът, че деянието спрямо малолетната Л. И. е съставомерно по чл. 149, ал. 1 НК /изоставена е първоначалната квалификация по чл. 149, ал. 2 НК/, поради което незаконосъобразно подсъдимият е оправдан. Не са посочени конкретни доводи, което лишава настоящата инстанция от възможността да посочи съображенията си по отношение на същите. Във връзка с това обвинение въззивният съд е направил задълбочен анализ на събраните по делото доказателства, съпоставил ги е с експертните заключения и се е съобразил с предходното решение на ВКС във връзка с преценката на доказателствената съвкупност, като е провел и нов разпит на вещите лица. Настоящата инстанция не констатира нарушения в оценъчната дейност на апелативния съд, което би било основание за касационна отмяна. В мотивите са посочени установените обстоятелства и на каква основа са приети. Обсъдени са противоречията в свидетелските показания на С. И., К. и К. Б., В. и М. Н. и В. Д. /л. 25-29/. На базата на правилно установени фактически обстоятелства Военно. -апелативният съд законосъобразно е оправдал Г., приемайки, че от обективна и субективна страна не е реализирано престъпление по чл. 149, ал. 1 или 2 НК. При тези съображения протестът е неоснователен. Водим от горното и на осн. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,