Решение № 5619 от 30.5.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) срещу решение 312/14.07.2022 г. по адм.дело 143/2022 г. на Административен съд - Стара Загора, с което е отменено негово уведомително писмо изх. 02 -240 -2600/8633 от 05.08.2021 г. Касаторът поддържа в касационната жалба, че решението е неправилно - постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, иска отмяната му, навежда и доводи за частична недопустимост на съдебното решение, претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции и прави евентуално възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна. Ответникът по касационна жалба - М. Минчев в качеството на едноличен търговец (ЕТ) "М. - М. Минчев, гр. Павел баня, в писмен отговор, чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила и присъждане на разноски по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото на спора, съдът взе предвид следното: В жалбата на земеделския производител до АС е оспорено горецитираното уведомително писмо в частта, с която е намалено исканото финансово подпомагане за кампания 2019 със 7909, 87 лева от общо заявените 13 780, 20 лева по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ и е прихванатата оторизирана част в размер на 5870,30 лв. АС, за да отмени изцяло обжалвания акт е приел, че същият е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, но не съдържа изискуемите реквизити по чл.59, ал.2, т.4 АПК, като не е налице хипотезата на ТР 16/1975 на ОСГК на ВС, тъй като за пръв път мотиви са изложени в писмено становище до съда. В самото уведомително писмо липсват фактически основания за издаването му, от което не стават ясни фактите, поради които части от парцели са приети за недопустими за подпомагане. Липсват и мотиви относно основанията, на които е извършено прихващане, като същите не могат де извлекат и от представеното в последствие становище. Предвид задължението за служебна проверка на допустимостта на обжалваното решение по чл.218, ал.2 АПК касационната инстанция констатира, че решението е частично недопустимо. Жалбоподателят не е обжалвал уведомителното писмо относно извършената оторизация в размер на 5870, 30 лева, която част от уведомителното писмо е в негова полза и няма правен интерес да я обжалва. Отменяйки уведомителното писмо в тази му част, АС е постановил недопустима част от решението, произнасяйки се плюс петитум, която следва да бъде обезсилена и производството да бъде прекратено в тази му част. Решението в останалата му част е правилно като краен резултат, тъй като представеното становище от 25.02.2022 г. на административния орган е изготвено във връзка с постъпила жалба срещу уведомителното писмо и има характер на отговор на жалбата. Правилна като краен резултат е преценката на АС, че същото няма характер на мотиви. Съгласно ТР 16 от 1975 г. на ОСГК на ВС мотивите към административния акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт, в съпроводителното писмо или в друг документ, най-късно до изпращането на жалбата срещу акта на по-горния административен орган, ако изхожда от същия административен орган, който е издал акта. Липсата на мотиви към първоначалния административен акт не съставлява съществено нарушение на закона и в случаите, при които по-горният административен орган е потвърдил мотивирано акта. В случая конкретни съображения обаче за постановения отказ за финансиране и направеното прихващане не се намират в нито един от посочените в тълкувателното решение видове документи, защото становището не е изготвено в процедура по обжалване пред по-горестоящия административен орган. Допълнително изложени мотиви, след издаване на акта трябва да доведат до знанието на адресата съображенията на административния орган, което подпомага страната в избора на защитните средства и проверката за законосъобразност на акта. Недопустимо е обаче да се излагат мотиви към акта, адресирани до съда, едва след сезирането му с жалба. Становището също не съдържа фактически твърдения, за какви други задължения е извършено прихващането на оторизираната сума, същите с какъв акт са установени и дали е влязъл ли е в сила. Решението следва да се остави в сила в правилната му част и преписката да се върне за ново произнасяне на административния орган по заявлението за подпомагане за кампания 2019 г. в частта относно отменените отказ и прихващане със задължителни указания за излагане на фактически и правни основания в административния акт. С оглед изхода на делото по оплакванията в касационната жалба няма възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски. На ответника по касация следва да се присъдят направените разноски за настоящата съдебна инстанция в размер на 700 лева заплатено в брой адвокатско възнаграждение, което не се явява прекомерна предвид фактическата и правна сложност на делото. Воден от горно и на основание чл. 221, ал. 3 и ал.2 АПК Върховният административен съд, пето отделение