Решение № 6 от 17.01.2014 г. на ВКС по н. д. № 2143/2013 г.

Решение № 6 от 17.01.2014 г. на ВКС по н. д. № 2143/2013 г., III н. о., НК, докладчик съдията Цветинка Пашкунова Производството е образувано по искане на задочно осъдения И. Т. за възобновяване на нохд № 113/2011 г., по описа на Окръжен съд /ОС/ - Монтана и за отмяна на обявената на 8.12.2011 г. присъда, на основание чл. 425, ал. 1, вр. чл. 423, ал. 1 от НПК. В открито съдебно заседание на 14.01.2014 г. осъденото лице и назначеният му служебен адвокат устно и чрез представена писмена защита поддържат заявените претенции. Поставя се акцент на незнанието на И. Т. за проведения срещу него наказателния процес и за постановения осъдителен съдебен акт. Прокурор от ВКП дава заключение за основателност на искането, като се позовава на предписанията на чл. 423, ал. 1 от НПК. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда от 8.12.2011 г., по нохд № 113/2011 г., Монтански ОС е признал И. Е. Т. за виновен в осъществено на 26.01.2011 г., в [населено място] престъпление по чл. 244, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК и на основание чл. 58, б. "а", вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК го осъдил на лишаване от свобода за срок от ЕДНА ГОДИНА и ОСЕМ МЕСЕЦА, като в съответствие с изискванията на чл. 24 от НК наложеното наказание е увеличено на ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода, при първоначален "строг" режим на изтърпяване в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. С визирания съдебен акт е ангажирана и наказателната отговорност на М. Д. И. по чл. 244, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, като му е определена санкция - ЕДНА ГОДИНА и ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, с последващо приложение на институтите на чл. 25, вр. чл. 23 и чл. 24 от НК. Съдебният акт не е бил предмет на въззивна и касационна инстанционна проверка, и влязъл в сила, с произтичащите от това последици, сочещи на необжалваемост и юридически стабилитет. Депозираното искане за възобновяване на нохд № 113/2011 г. на Монтански ОС е допустимо за разглеждане в настоящото производство, при съблюдаване изискванията на чл. 423 от НПК, като преценката на приложената документация и интерпретацията на действуващата уредба, сочат и на неговата основателност. Правото на задочно осъдения да иска отмяна на постановената и влязла в сила присъда, по реда на извънредния способ за съдебен контрол, при всяко обективно незнание за започване на наказателното преследване срещу него в досъдебната и съдебна фаза, е предоставено от разпоредбата на чл. 423 от НПК. Формираният правен извод се обосновава от граматическото, семантическо и историческо тълкуване на визираната процесуална норма, с оглед съзнателно използваното терминологично понятие наказателно производство, и предвид въведените допълнителни уточнения в чл. 423, ал. 1 от НПК със ЗИДНПК /ДВ, бр. 109/2008 г./ Очертаните процесуални предписания са предпоставени от регламентираните в чл. 55 от НПК основни права на обвиняемия /подсъдим/ в наказателния процес, между които и това да участва лично в наказателното разследване във всичките му фази и стадии на развитие, чрез даване на обяснения по обвинението, представяне на доказателства, предявяване на искания и на възражения. Законодателят е отговорил нормативно на изискванията на чл. 6, т. 3, б. "а", "b", "c" и "d" от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, /КЗПЧОС/ за справедлив процес, свързан с правото на всеки подробно да бъде информиран за характера и причините на обвинението срещу него, да се защитава лично или да ползва квалифицирана адвокатска помощ, да присъства непосредствено при разпита на свидетели и в извършването на други процесуално-следствени действия, посочени от обвинителната власт и защитата, или реализирани по служебен почин от решаващия орган. Разпоредбата на чл. 423 от НПК е съобразена и с практиката на съда в Страсбург, изрично установяваща на лицата, осъдени задочно, да бъде осигурен достъп до съдебна инстанция, която да се произнесе по искането им за проверка на правилността на влязлата в сила присъда. Внимателният преглед на представените по делото писмени материали предпоставя заключение, че осъденият Т. не е участвал лично при проведеното наказателно разследване. С постановление от 23.02.2011 г. е образувано досъдебно производство № ЗМ-42/2011 г. по описа на ОД на МВР, [населено място] срещу М. Д. и И. Т., за извършен на 26.01.2011 г. опит за прокарване в обръщение на подправен паричен знак - /банкнота с номинал 200 евро/, с ясното съзнание за това - престъпно деяние по чл. 244 от НК. В рамките на реализираната процесуална дейност и по повод усилията на разследващите за връчване на призовка на И. Т. за привличането му в качеството на обвиняем е постъпила информация, че в автоматизираната система на граничен контрол ИИС - "СПРАВКИ" е регистрирано напускане на територията на Република България от лицето на 31.03.2011 г., през ГКПП - Видин ферибот, като няма данни за негово завръщане в страната. Обективната невъзможност за намиране на И. Т. в пределите на държавата, очертана след включването му с телеграма № 15791/2011 г. за общонационално издирване и неизвестността на адреса на пребиваване в чужбина, е мотивирало компетентните органи, на 3.10.2011 г. да го привлекат в качеството на обвиняем, при условията на задочна процедура по чл. 206, вр. чл. 269, ал. 3, т. 4, б. "а" от НПК и с участието на служебен защитник, финализирала с неприсъствено предявяване на разследването на същата дата. На 12.10.2011 г., по внесен от Окръжна прокуратура - Монтана обвинителен акт срещу М. И. и И. Т., е образувано нохд № 113/2011 г., по описа на Монтански ОС. В съдебната фаза на наказателния процес решаващият орган е предприел необходимото за установяване местонахождението на Т. и за надлежното му уведомяване за предстоящото производство, обективирано в изискани и предоставени официални писмени материали за задграничните пътувания на лицето. Последица от осъществените процесуални действия е назначаването на определен от АС на АК - Монтана адвокат на подсъдимия в съответствие с изискванията на чл. 94, ал. 1, т. 8 от НПК и даване ход на делото в открито заседание на 16.11.2011 г., при съблюдаване предписанията на чл. 269, ал. 3, т. 4, б. "а" от НПК, с последващо съдебно следствие, приключило с осъдителна присъда. В изпълнение на постановения съдебен акт, придобил юридически стабилитет на 24.12.2011 г., И. Т. е задържан в Кралство Испания и екстрадиран в Република България. Визираната фактология обосновава налични предпоставки за възобновяване на делото, по предвидения в чл. 423 от НПК ред. Изследваната конкретика не сочи на виновно поведение на И. Т., съзнателно препятстващо разследването; на неправомерно отклонение от досъдебното и съдебно производство, при знание за неговото стартиране и развитие; и на демонстрирано нежелание на осъдения за лично участие в наказателния процес. В обсега на проведеното досъдебно разследване, чиито времеви измерения сочат на следващ заминаването на Т. в чужбина период, срещу лицето не е повдигнато и предявено обвинение, лимитиращо с изискуемата се от закона конкретика инкриминираното престъпно посегателство, и не са наложени мерки за процесуална принуда, очертаващи неговия наказателноправен статус, с произтичащите от това задължения и ограничения. Правната норма на чл. 6 от КЗПЧОС и константна практика на Европейския съд по приложението й, лимитират търпимост към задочното производство в процесуална ситуация на налична яснота за причините и характера на обвинителната теза и при доказан отказ на обвиняемото /подсъдимо/ лице да се яви по делото и да се защитава, или на бягство от правосъдието, каквито обстоятелства не се установяват в казуса, предмет на разглеждане по н. д. № 113/2011 г. Процесуалната възможност обвиняемият /подсъдим/ да участвува в наказателното производство и да се защитава сам е основен елемент и същностна характеристика на правото на справедлив процес, поради което нежеланието за нейното реализиране трябва да бъде извън съмнение, да е резултат от достатъчна по обем и доказателствен интензитет информираност, липсващи в случая. Аргументи, подкрепящи изведеното заключение са инкорпорирани и в действащата до 29.11.2011 г. нормативна уредба и в актуалната редакция на разпоредбата на чл. 423, ал. 1 от НПК. Цитираната норма, с измененията в ДВ, бр. 109/23.12.2008 г., в сила от 27.12.2008 г., императивно предписва уважаване на искането на задочно осъдения за възобновяване на делото, поради неучастие в наказателното производство и предоставя възможност за лична защита - гаранция за справедлив процес, като допуска изключения при изпълнена процедура по чл. 254, ал. 4 от НПК и последващо неявяване на подсъдимия в съдебно заседание без уважителни причини, или при прояви на недобросъвестност, изразили се в укриване от надлежните органи и в осуетяване на преследването. Установеният към момента регламент /ДВ, бр. 93/25.11.2011 г./ също е категоричен, че искането на осъдения по чл. 423, ал. 1 от НПК е основателно, освен ако след предявяване на обвинението в досъдебното производство, лицето се е укрило или неправомерно и виновно отклонило от разглеждане на делото в съдебната му фаза. Изложените съображения мотивират вътрешното убеждение на съда за необходимост от прилагане на извънредния способ за съдебен контрол по чл. 423 от НПК, чрез възобновяване на нохд № 113/2011 г., отмяна на постановената по отношение на И. Т. присъда и връщане на наказателното дело на прокурора за ново разглеждане, в присъствието на осъдения и с осигурени реални параметри за упражняване на неговите процесуални права. При съблюдаване на изискванията на чл. 423, ал. 4 от НПК, настоящият съдебен състав намира, че с оглед приобщените фактически данни за продължителен престой на задочно осъдения в чужбина и за множество предходни осъждания, индициращи на опасност от укриване и извършване на престъпления; и предвид необходимостта от бързина и своевременност на предстоящите процесуално-следствени действия, обусловена от предявения в чл. 6, т. 1 от КЗПЧОС и чл. 22 от НПК стандарт за разумен срок на наказателното производство, е наложителна мярка за неотклонение задържане под стража. Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1, вр. чл. 423, ал. 1 и 4 от НПК, Върховният касационен съд