Решение № 270 от 29.4.2024 г. на ВКС по г.д. № 20238002103818/2023 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Делото е образувано по молба вх. № 262693 от 31.05.2023 г., подадена от С. Б. П. и М. Б. П., чрез пълномощника им адвокат И. З. от САК, за отмяна на влязлото в сила решение на Окръжен съд – Варна № 1932 от 21.12.2021 г. по в. гр. д. № 1742/ 2021 г., с което е отменено решение № 261660/18.05.2021 г., постановено по гр. д. № 8507/2020 г. на Районен съд – Варна и вместо това предявените от Н. С. Д. и Н. Д. Д. против Б. Т. П. и Н. С. П. обективно съединени искове с правно основание чл. 87, ал. 3, вр. чл. 189, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за разваляне на сключения между страните договор за продажба на недвижим имот, чл. 55, ал. 1, вр. чл. 189, ал. 1, изр. 2 ЗЗД – за връщане на платената продажна цена по този договор и на разноските по него, чл. 82, ал. 1, вр. чл. 189, ал. 1, изр. 3 ЗЗД за заплащане на обезщетение за вреди, са уважени изцяло и са присъдени съдебно деловодни разноски. Молителите излагат твърдения, че са наследници – синове, на Б. Т. П., който е починал на 05.12.2021 г., тоест дни преди постановяване на въззивното решение; че този факт не е достигнал до знанието на съда, не са конституирани като страни в процеса, въпреки че са правоприемници на починалата страна, както и че поради тази причина са нарушени правата им и е препятствано участието им в производството. Считат, че е налице основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК и искат отмяна на влязлото в сила въззивно решение. Поддържат също, че са узнали за решението на 03.05.2023 г. от вписване в търговския регистър на наложен по изп.д. № 464 и № 465 по описа на ЧСИ Ст.Д. запор върху дружествени дялове в търговски дружества, притежавани от майка им – втората ответница по исковете. В проведеното открито съдебно заседание на 06.12.2023 г. молителите се представляват от адв. И. З., който поддържа молбата за отмяна. Ответните страни Н. С. Д. и Н. Д. Д. в писмен отговор вземат становище, че молбата е недопустима. Считат, че молителите като деца на ответниците по исковете и като живущи на един и същи адрес с ответницата Н. С. П. са узнали по-рано за съдебното решение. В условията на евентуалност вземат становище за неоснователност на молбата. Не се явяват в открито съдебно заседание, като са подали молба, с която вземат становище за оставяне без уважение на така подадената молба за отмяна. С решението, предмет на молбата за отмяна, въззивният съд е отменил решение № 261660/18.05.2021 г., постановено по гр. д. № 8507/2020 г. на Районен съд – Варна, и вместо това предявените от Н. С. Д. и Н. Д. Д. против Б. Т. П. и Н. С. П. обективно съединени искове с правно основание чл. 87, ал. 3, вр. чл. 189, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за разваляне на сключения между страните договор за продажба на недвижим имот, чл. 55, ал. 1, вр. чл. 189, ал. 1, изр. 2 ЗЗД – за връщане на платената продажна цена по този договор и на разноските по него, чл. 82, ал. 1, вр. чл. 189, ал. 1, изр. 3 ЗЗД за заплащане на обезщетение за вреди, са уважени изцяло и са присъдени съдебно деловодни разноски. По подадена от ответниците Б. Т. П. и Н. С. П. чрез техния процесуален представител – адв.И. З., е било образувано по описа на ВКС гр.д.№1624/22г. По това дело с определение № 50180 от 29.03.2023 г. не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение №1932/21.12.2021 г. по в. гр. д. № 1742/2021 г. на Окръжен съд - Варна. От данните по делото се установява, че последното съдебно заседание във въззивното производство, в което е приключило съдебното дирене и е даден ход на делото по същество, е проведено на 08.11.2021г. В това съдебно заседание ответниците-въззиваеми редовно призовани не са се явили, но са били представлявани от адв.И. З.. Въззивното съдебно решение е постановено на 21.12.2021г. От представените от молителите в настоящото производство доказателства се установява, че те са деца на ответниците Б. Т. П. и Н. С. П., както и, че баща им Б. Т. П. е починал на 5.12.2021г., тоест – след последното съдебно заседание във въззивната инстанция и преди постановяване на въззивното решение. Няма данни по делото това обстоятелство да е станало достояние нито на въззивния съд, нито на касационната инстанция. Настоящият състав на ВКС, Трето отделение, Гражданска колегия, като взе предвид доводите на страните, във връзка със сочените основания за отмяна, съобразно и данните по делото, изложени по-горе, намира следното: Производството за отмяна е средство за извънреден, извънинстанционен контрол на влезли в сила решения само при наличие на изрично посочените в закона основания. В случая молителите се позовават на нарушено право на участие, тъй като след настъпване смъртта на баща им – ответник по исковете, въззивният съд вместо да спре производството, да ги конституира като страни в качеството им негови правоприемници и да им осигури участие в делото, е постановил своето решение, което ги обвързва със сила на присъдено нещо. Изложеното се свързва с основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5, пр.1 ГПК.С твърдение за наличие на това основание искат отмяна на влязлото в сила въззивно решение. Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК отмяна може да се допусне, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. В случая поддържаното от молителите основание не е налице. Съображенията за това са следните: Въззивното решение, постановено на 21.12.2021г., обвързва със сила на присъдено нещо страните и техните правоприемници. В качеството си на наследници на Б. Т. П., молителите са обвързани от силата на присъдено нещо на същото решение. Извършените от и спрямо праводателя процесуални действия по висящото делото до датата на смъртта му запазват действието си и спрямо правоприемниците. Правото на участие на молителите по делото не е било нарушено, защото универсалното правоприемство е настъпило между приключване на съдебното дирене и постановяването на съдебното решение. В тази хипотеза производството се спира и се конституира наследник след постановяване на решението (чл. 229, ал. 2, изр. 2 ГПК), защото не е нужно повтаряне на процесуални действия с участието на правоприемника. Предвид изложеното не е нарушено правото на участие на молителите във въззивното производство и не е налице поддържаното основание за отмяна на влязлото в сила въззивно решение. Следва да се посочи, че след постановяване на въззивното решение, доколкото същото подлежи и на касационен контрол, в хипотеза като процесната, както бе посочено по-горе, производството се спира и се конституира наследник след постановяване на решението (чл. 229, ал. 2, изр. 2 ГПК). Решението се връчва на новоконституираната страна, за да й се осигури възможност да упражни правото си да инициира касационен контрол. В случая това не е сторено, като по делото няма данни фактът на настъпилата смърт на единия от ответниците да е станал достояние на съда. Решението е връчено на адвокат И. З. от САК, в качеството му на процесуален представител на двамата ответника. Няма данни и адвокат З. да е бил надлежно уведомен за смъртта на единия му довереник, доколкото и той, от името и на двамата е подал касационната жалба срещу въззивното решение. В този смисъл молителите са лишени от възможността за лично участие в производството пред касационната инстанция, но постановеното в касационното производство определение по чл.288 ГПК не подлежи на отмяна. Предвид изложеното не са налице основанията по чл.303 ал.1 т.5 ГПК за отмяна на влязлото в сила въззивно решение. При този изход разноски за молителите не се следват, но същите следва да се осъдят да заплатят в полза на адвокат Н. Д. сумата 1000лв. на основание чл.38 ЗА за осъществената безплатна адвокатска помощ в настоящото производство на Н. С. Д.. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение