Решение № 6455 от 10.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2353/2011 г.

Решение № 6455 от 10.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2353/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "ИНТЕРСАТ ВИДЕО ПРОДАКШЪН" - ООД със седалище в гр. Пловдив и адрес на управление: ул. "Радецки" № 45, подадена чрез процесуалния му представител адв. Хаджиниколова, срещу решение № 992 от 19.01.2011 г. по адм. д. № 13288 по описа за 2009 г. на Върховния административен съд, първо отделение, с което е отхвърлено оспорването от дружеството на Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 34/14.09.2009 г. на Съвета за електронни медии /СЕМ/. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради необоснованост и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Според касатора, неправилен е изводът на съда, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, както и че начисляваните от СЕМ суми за такси представляват публични държавни вземания. Твърди се, че е безспорно установен фактът на неразпространение на телевизионната програма "Семейна телевизия", каквато не е създавана. При това положение такса за осъществяван надзор не се дължи, тъй като такъв не е извършван. Направено е искане за заличаване на регистрацията от оператора на 11.03.08 г., на което СЕМ е отговорил с писмо от 17.03.08 г., че искането ще бъде уважено след заплащане на дължимите годишни такси за 2006 г. и 2007 г., а с обжалвания акт е определена такса и за 2008 г. Регистрацията е заличена служебно едва през 2009 г. В тази връзка правилно и обосновано е изразеното особено мнение от съдия Маруся Димитрова, че фактът на предоставяне на услугите от СЕМ следва да бъде доказан, а от страна на ответника по делото не са представени доказателства, установяващи осъществяването на надзор върху дейността на жалбоподателя като телевизионен оператор. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени като незаконосъобразен АУПДВ № 34/14.09.2009 г. на СЕМ, както и да се присъдят направените разноски. Ответната страна по касационната жалба - СЕМ - оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. Петрова и заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първа колегия, петчленен състав, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, както и валидността, допустимостта на решението и съответствието му с материалния закон, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебния контрол в производството пред Върховния административен съд, първо отделение е бил АУПДВ № 34/14.09.2009 г. на СЕМ, с който на основание чл. 32, т. 18 във вр. с чл. 102 от Закона за радиото и телевизията /ЗРТ/ във вр. с чл. 12, ал. 1, т. 2 от Тарифата за таксите за радио и телевизионна дейност /ТТРТД/ във вр. с чл. 162, ал. 2, т. 3 и т. 8 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ е установено задължение на "ИНТЕРСАТ ВИДЕО ПРОДАКШЪН" - ООД в общ размер 10 164.38 лв. за периода 16.06.06 г. - 31.12.08 г. ведно със законната лихва до момента на погасяването му. С обжалваното решение Върховният административен съд, първо отделение е отхвърлил оспорването от дружеството на АУПДВ № 34/14.09.2009 г. на СЕМ. Приел е, че оспореният акт е издаден от компетентен орган. Таксата е дължима съгласно чл. 102 от ЗРТ във вр. с чл. 12, ал. 1, т. 2 от ТТРТД и не е платена доброволно. Спазени са административно-производствените правила по издаването му. Заинтересованото лице е уведомено за започването на производството. Дадена му е възможност да представи съответни доказателства и да направи възражения. Налице е съответствие и с материалния закон. Таксите са определени в размер, съответстващ на посочения в тарифата, което не се оспорва и за период, през който жалбоподателят е бил регистриран като телевизионен оператор за осъществяване на телевизионна дейност. /Регистрацията е съгласно решение № 15-00-93 от 30.05.02 г. Същата е заличена служебно с решение № 102/28.04.09 г./. Във връзка с твърдението на жалбоподателя, че не е извършвал дейността, за която е регистриран, съдът е приел, че таксата е дължима, независимо от това обстоятелство, тъй като критерий за дължимостта й е наличието на лицензия или регистрация. Според настоящия съдебен състав на Върховния административен съд, първа колегия, петчленен състав, неоснователен е доводът на касатора, че актът е издаден от некомпетентен орган и таксата не представлява публично държавно вземане. Съгласно чл. 162, ал. 2, т. 3 от ДОПК публични държавни вземания са вземанията за държавни такси, установени по основание със закон. Според чл. 166, ал. 1 от ДОПК установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон, а според ал. 2, ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане, който се издава по реда за издаване на административен акт, предвиден в АПК. Съгласно чл. 98 от ЗРТ се създава фонд "Радио и телевизия" към СЕМ за финансиране на радио и телевизионната дейност, като според чл. 102, ал. 1, т. 2 от същия закон средствата във фонд "Радио и телевизия" се набират и от първоначалните и годишните лицензионни, съответно регистрационни такси, събирани от СЕМ. Основният касационен довод за незаконосъобразност на решението е свързан с недължимост на таксата, поради неразпространение на регистрираната програма. По делото е представено писмо, получено от СЕМ на 14.12.07 г., в което жалбоподателят твърди, че не разпространява регистрираната програма, но при настъпване на обстоятелства, които позволяват създаването и разпространението, съветът ще бъде уведомен. На 6.03.08 г. ответникът по делото е получил второ писмо от управителя на "ИНТЕРСАТ ВИДЕО ПРОДАКШЪН" - ООД, в което се заявява, че ако се налага заличаване на регистрацията като единствен начин да се избегне плащането на годишните такси, то дружеството следва да бъде уведомено, за да се стартира процедурата. Въпреки че във второто писмо не се заявява категорично искане за прекратяване на регистрацията, ответникът в отговора си от 7.03.08 г. заявява, че до 27.11.07 г. СЕМ не е бил уведомяван за каквито и да е било промени в осъществяваната телевизионна дейност в изпълнение на изискването на чл. 125а, ал. 6 от ЗРТ и дружеството следва да заплати дължимите такси. Ако желае да бъде заличена регистрацията му, следва да отправи искане до СЕМ. С писмо от 17.03.08 г., във връзка със заявено искане за прекратяване на регистрацията, дружеството е уведомено, че регистрацията му ще бъде прекратена след като заплати годишните такси за 2006 г. и 2007 г. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че при наличието на регистрация като телевизионен оператор и липсата на уведомяване за промяна в дейността по реда на чл. 125а, ал. 6 от ЗРТ до 27.11.07 г., годишната регистрационна такса по чл. 12, ал. 1, т. 2 от ТТРТД е дължима. По отношение на заявеното искане за прекратяване на регистрацията, следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 32, ал. 1, т. 9 от ЗРТ Съветът за електронни медии взема решения за издаване, изменение, отнемане, прехвърляне и прекратяване на лицензия за радио- и телевизионна дейност, за създаване на програми, предназначени за разпространение чрез налични и/или нови електронни съобщителни мрежи за наземно аналогово радиоразпръскване. Решенията на СЕМ представляват индивидуални административни актове по смисъла на чл. 21 от АПК и съгласно нормата на чл. 38, ал. 1 от ЗРТ подлежат на обжалване пред Върховния административен съд. Липсват данни по делото за това да е оспорен отказът за прекратяване на регистрацията, обективиран в писмото от 17.03.08 г. В този смисъл е и решение № 8231 от 18.06.2010 г. по адм. д. № 4421/2010 г. на ВАС, първа колегия петчленен състав. Поради изложеното, решението на ВАС, първо отделение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото и предвид изрично и своевременно заявената претенция на процесуалният представител на ответника по жалбата, жалбоподателят следва да заплати сумата от 653.30 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение определено съгласно чл. 8, вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба 1/04 г. за минималните адвокатски възнаграждения. Водим от горното, Върховният административен съд,