Решение № 5040 от 5.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11437/2011 г.

Решение № 5040 от 5.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11437/2011 г., III о., докладчик съдията Жанета Петрова Веселин Делчев Спасов е обжалвал решение № 576 от 29 юли 2011 г. на Министерския съвет на Република България за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост за изграждане на обект "Реконструкция и електрификация на жп линията Пловдив - Свиленград и оптимизиране на трасето за скорост 160 кв/ч, фаза 2: Първомай - Свиленград ", в частта по точка първа, за определяне на обезщетение в размер на 10 767 лева за отчуждената част от 626 кв. м от имот пл. № II-2677 в кв. 84 по плана на град Първомай, целият с площ от 899 кв. м. В жалбата се твърди, че оценката на имота е занижена и не съответства на пазарната му стойност. В имота се намирали и 30 броя плодни дръвчета, които не били оценени. Направено е искане за изменение на решението в частта относно размера на обезщетението, което да се увеличи в съответствие с пазарната цена на земята и да се присъдят разноските по делото. Министерският съвет на Република България е поискал жалбата да се отхвърли и да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Министерството на финансите и Министерството на регионалното развитие и благоустройството са взели становище за отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Национална компания "Железопътна инфраструктура" е взела становище за отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, като провери законосъобразността на административния акт в обжалваната част, прие следното: С писмо № 8918/17.05.2011 г. до министъра на регионалното развитие и благоустройството директорът на Национална компания " Железопътна инфраструктура " направил искане за принудително отчуждаване на имоти на територията на град Първомай, за изграждането на обект "Реконструкция и електрификация на жп линията Пловдив - Свиленград и оптимизиране на трасето за скорост 160 кв/ч, фаза 2: Първомай - Свиленград". На 20.07.2011 г. министърът на регионалното развитие и благоустройството и министърът на финансите внесли в Министерския съвет на Република България доклад с предложение за приемането на решение за отчуждаването на имоти и части от имоти - частна собственост за държавни нужди за изграждане на обект "Реконструкция и електрификация на жп линията Пловдив - Свиленград и оптимизиране на трасето за скорост 160 кв/ч, фаза 2: Първомай - Свиленград". На заседание на 27 юли 2011 г. Министерският съвет на Република България приел решение № 576 от 29 юли 2011 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, урбанизирана територия, подробно описани по вид, размер, местонахождение, размер на обезщетението и собственици в приложение към решението, за изграждане на обект " Реконструкция и електрификация на жп линията Пловдив - Свиленград и оптимизиране на трасето за скорост 160 кв/ч, фаза 2: Първомай - Свиленград". В приложението към решението е описан имот пл. № II-2677 в кв. 84 по плана на град Първомай, целият с площ от 899 кв. м, собственост на Веселин Делчев Спасов, от който се отчуждават 626 кв. м. Съгласно изготвената експертна оценка, стойността на обезщетението за отчуждената част от имота е определена в размер на 10 767 лева. Решението е прието от компетентния административен орган, при спазване на производствените правила по чл. 34а от Закона за държавната собственост. Съгласно чл. 32 от Закона за държавната собственост имоти и и части от имоти - собственост на физически или юридически лица, могат да се отчуждават принудително за задоволяване на държавни нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, след предварително и равностойно обезщетение. Равностойното парично обезщетение се определя в съответствие с предназначението на имотите преди влизането в сила на подробния устройствен план, съответно преди одобряването на подробен устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект и за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания. В случай че не могат да се определят пазарните цени на имоти с подобни характеристики поради липса на извършени сделки в съответната служба по вписванията, равностойното парично обезщетение за имотите в урбанизираните територии и устройствени зони се определя по реда на Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост. Съгласно чл. 96, ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост, равностойно парично обезщетение се определя в съответствие с нормите на приложение № 2 по чл. 20 от Закона за местните данъци и такси, като получената стойност се удвоява. За проверка на законосъобразността на решението в частта за определяне на обезщетението за отчуждената част на имота на жалбоподателя по делото беше изслушано заключение на оценителна експертиза. Тъй като по делото не бяха събрани доказателства за извършени в района сделки с имоти с подобни характеристики, за да се формира пазарна цена на отчуждената част от имота по смисъла на § 1а, т. 2 от допълнителните разпоредби на Закона за държавната собственост, паричното обезщетение следва да се определи съобразно чл. 96, ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост. След прилагане на формула, включваща базисната данъчна стойност на 1 кв. м и съответни коефициенти заедно с данъчната стойност на подобренията в имота, представящи 30 броя плододайни дървета, вещото лице е определило, че равностойното парично обезщетение за имота възлиза на удвоената стойност на данъчната му оценка или на 10767 лева. Вещото лице е представило и още един вариант на изчисление, при което стойността на обезщетението възлиза на 22 917,86 лева, ако се възприеме пазарната стойност, отразена в представения от жалбоподателя нотариален акт № 21, том IV, рег. № 3222, нот. дело № 599 от 2010 г. на нотариус при Районен съд - Първомай. Съобразно заключението на вещото лице съдът приема, че равностойното парично обезщетение за имота възлиза на 10 767 лева. Тъй като същата сума е посочена и в решението на административния орган, следва да се приеме, че то е постановено в съответствие с материалния закон. Размерът на обезщетението не може да се определи по пазарна цена в съответствие с пазарната цена на имота, посочена като цена на сделката по нотариален акт № 21, том IV, рег. № 3222, нот. дело № 599/2010 г. на нотариус при Районен съд - Първомай, тъй като е установено сключването само на една сделка за имот с подобна характеристика. Тълкуването на разпоредбата на § 1, т. 2 от допълнителните разпоредби на Закона за държавната собственост, според която пазарни цени са осреднените цени от всички сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота, води до извода, че сделките следва да са повече от една, за да се постигне средна пазарна цена като основа за определяне на обезщетението. Във връзка с довода на жалбоподателя, че обезщетението се изчислява с данък добавена стойност, следва да се отбележи, че прехвърлянето на правото на собственост върху земя в случаите на отчуждаването й не се облага с данък добавена стойност. С оглед резултата от извършената проверка следва да се приеме, че административният акт в оспорената част е законосъобразен. Подадената жалба е неоснователна и следва да се отхвърли. С оглед изхода на делото в полза на Министерския съвет на Република България следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 8 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Останалите искания за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, изхождат от представители на заинтересовани страни, които не черпят права от оспорения административен акт, поради което, по аргумент от чл. 143, ал. 3 АПК, нямат право на разноски. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Върховният административен съд,