Решение № 15497 от 16.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9198/2009 г.

Решение № 15497 от 16.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9198/2009 г., I о., докладчик съдията Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационната жалба на Красимир Стоянов Моллов, в качеството му на управител на "АКВАРЕЛ" ООД срещу решение № 557 от 29.04.2009 г. по адм. дело № 883 по описа за 2008 г. на административния съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение за определяне на нов тарифен номер № 446 от 22.02.2008 г., на началника на митница Пловдив, потвърдено с решение № 1-4412-0260 от 10.04.2008 г. на директора на РМД - Пловдив. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209 т. 3 от АПК. Ответната страна по касационната жалба - началникът на Митница Пловдив и директорът на РМД - Пловдив оспорват същата чрез процесуалния си представител юрисконсулт Златина Бояджиева в писмено становище. Заинтересуваната страна - ТД на НАП - гр. Пловдив не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на жалбата и наведеното в нея отменително касационно основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна по чл. 210 от АПК, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред административния съд - Пловдив е било решение за определяне на нов тарифен номер № 446 от 22.02.2008 г., на началника на митница Пловдив, потвърдено с решение № 1-4412-0260 от 10.04.2008 г. на директора на РМД - Пловдив, с което е определен по ЕАД № 07BG003000Н0273632 код по "ТАРИК" - 8305100019, допълнителен код 8900 и за доплащане мито в размер на 278.24 лв., ДДС в размер на 55.64 лв. и лихва от 20.12.2007 г. до момента на погасяването. В мотивите на съдебното решение е изложена фактическата страна по спора, а именно, че на 20.12.2007 г. дружеството-жалбоподател поставя под режим допускане за свободно обръщение с крайно потребление с ЕАД № 07BG003000Н0273632 от същата дата стока, декларирана като "механизъм за папки с 2 ринга РR 123-5-25/20 - 1 000 броя, с 4 ринга РR 292-4-25/20 - 1 250 броя с произход от Китай, като деклараторът е посочил тарифен номер 8305 90 00 00. След осъществения внос за нуждите на правилното тарифно класиране на стоките от страна на митническата администрация на основание чл. 78, ал. 1 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 е осъществена последваща документална проверка, следваща разрешението за вдигане на стоките. За резултатите от проверката е изготвен доклад от началника на отдел "Тарифна политика", подаден до началника на Митница Пловдив с вх. № 2-9300-0166 от 13.02.2008 г., в който е констатирано неправилно тарифно класиране на внесената стока. Съобразно предоставените мостри е установено, че тя представлява машинка за класьори с пръстени, състоящи се от две правоъгълни стоманени пластини с монтирани на тях по четири полупръстена от стоманена тел, като пластините са съединени посредством покривна стоманена пластина. Машинката се отваря чрез раздалечаване на полупръстените и следва да се класира с код "ТАРИК" - 8305100019, допълнителен код 8900 с мито 2.7% и антидъмпингово мито 78.8% върху митническата стойност. В хода на съдебното производство с молба от 9.02.2009 г. жалбоподателят е заявил, че не оспорва обстоятелството, че определеният тарифен номер е верен. Спорът между страните е правен и се свежда до законосъобразността на определените задължения, ако са пропуснати сроковете, предвидени в Регламент (ЕИО) № 2913/92 г. Според съда, сроковете, определени в чл. 218 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 г. са инструктивни, а не преклузивни, след като са предвидени правомощия на митническите органи да извършват последващ контрол и проверка на декларираните данни. Нормата на чл. 220, пар. 2 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 г. изчерпателно изброява случаите, в които последващо вземане под отчет не се допуска, но процесният случай не попада в нито една от изброените хипотези. Не може да се сподели становището, че е приложима разпоредбата на чл. 220, пар. 2 б. "б", доколкото не може да се приеме, че се касае за грешка на митническите органи, които са се съобразили с посочените от декларатора характеристики на процесните стоки в ЕАД. Поради това, се поставя въпросът за добросъвестността на същия като елемент от състава на посочения текст. Уведомяването за вземане под отчет е станало на 22.02.2008 г., т. е. на датата на постановяване на административния акт, от което следва, че срокът по чл. 220, пар. 1 е спазен. Не може да се приложи срокът по чл. 218, пар. 2, ал. 2, понеже не се касае за изравнително или временно антидъмпингово мито. Срокът по чл. 221, пар. 2, ал. 2, който е 3-годишен от датата на възникване на задължението, също е спазен. От страна на съда служебно е приобщено към доказателствата по делото писмо на Генералния директор на Службата за официални публикации на Европейските общности, в което се съдържа удостоверително изявление за това, че в печатното издание на Официален вестник на Европейските общности на български език е публикуван Регламент (ЕО) № 2074/2004 г. на Съвета от 29 ноември 2004 г. в том 11-37 на дата 4.12.2007 г. и съобразно правилото на чл. 3 и правилото на чл. 254, пар. 2 от ЕО, същият е влязъл в сила на деня след публикуването му, а именно на 5.12.2007 г. Към момента на осъществяване на процесния внос е бил задължителен нормативен акт за неговите адресати в Република България. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са допуснати твърдяните нарушения на материалния и процесуалния закон. Както е посочено в мотивите на обжалваното решение, Регламент (ЕО) № 2074/2004 г. на Съвета от 29 ноември 2004 г. за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на механизми за подвързване с произход от Китайската народна република е публикуван на български език в печатното издание на Официален вестник на Европейските общности на 4.12.2007 г. и съобразно чл. 3 от същия влиза в сила на 5.12.2007 г. Съдът е аргументирал защо този регламент е приложим към процесния внос като е обсъдил текста на чл. 254, пар. 2 от Договора за създаване на Европейската общност, който ясно посочва кога регламентите влизат в сила, както и изискването на чл. 2 от ПРОТОКОЛА относно условията и договореностите за приемането на Република България и Румъния в ЕС. Неоснователен е доводът на касатора, че не е съобразено решението на Съда на Европейските Общности по дело С-161/06 (Skoma - Lux sro срещу Celni reditelstvi Olomouc). Според същото, не се допуска задълженията, предвидени в общностна правна уредба, която не е публикувана в Официален вестник на Европейския съюз на езика на дадена нова държава-членка, да могат да се налагат на частноправни субекти в тази държава, макар лицата да са можели да се запознаят с тази правна уредба по друг начин. В случая обаче се касае за общностна правна уредба, публикувана в Официален вестник на Европейския съюз на езика на дадена нова държава-членка и задължителна за частноправните субекти на тази държава. Следва да бъдат споделени като правилни и законосъобразни изложените от съда доводи относно хипотезата, предвидена в чл. 220, пар. 2, б. "б" от от Регламент (ЕИО) № 2913/92 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността. В решението си по дело № С-38/07 Р от 20 ноември 2008 г. СЕО приема следното: т. 61 "Общностните разпоредби, приложими в областта на митническата тарифа, задължително се публикуват в Официален вестник на Европейските общности. Считано от датата на това публикуване, те представляват единственото позитивно право в тази област - право, което всеки трябва да познава; т. 62 - Регламентът, който е надлежно публикуван в посочения Официален вестник на Европейските общности и който следователно е пряко приложим и задължителен в своята цялост, описва по недвусмислен начин стоките, който следва да бъдат класирани в съответната позиция; т. 63 - От горепосоченото следва, че жалбоподателят не може да твърди, че е можел добросъвестно да счита, че този регламент не се отнася до внасяните от него стоки. т. 64 - допускането на обратното би било равнозначно на насърчаване на операторите да се възползват от грешките на техните митнически власти. Извън хипотезите на чл. 220 неспазването на сроковете не преклудира правото на митническата администрация да събере дължимите мита и ДДС, както е приел и първоинстанционния съд. По отношение до чл. 218, пар. 2, ал. 2, на който се позовава касаторът и в касационната си жалба, той действително се отнася само за изравнително или временно антидъмпингово мито, а не за окончателно антидъмпингово мито, каквото е конкретното. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение