Решение № 11299 от 20.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 1481/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София срещу решение 7458/09.12.2022 г., постановено по адм. д. 4877/2022 г. по описа на Административен съд София град, с което е отменен ревизионен акт Р-22002221000191-091-001/29.09.2021 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП София, поправен с ревизионен акт за поправка на ревизионен акт П-22220421184750-003-001/21.10.2021 г., потвърден с решение 515/08.14.2022 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София, с който на "Аксор" ЕООД са определени допълнителни задължения по ЗДДС вследствие на начислен данък в размер на 585 197, 45 лв. и отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 124 996, 755 лв., както и относно начислените лихви за забава в размер на 245 543, 51 лв. за данъчни периоди м.03.2017 г., м.04.2017 г., м.06.2017 г. и от м.09.2017 г. до м.10.2018 г. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се разноски. Ответната страна Аксор ЕООД изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по чл. 201, ал. 1 от АПК, и при наличие на правен интерес, което я определя като процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна в частта й, с която е отменен ревизионния акт, с който на търговското дружество са определени допълнителни задължения по ЗДДС вследствие на начислен данък в размер на 585 197, 45 лв. и съответните лихви за забава в размер на 222 446, 29 лв., и е основателна в частта й, с която е отменен ревизионния акт, с който на дружеството е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 124 996, 75 лв. и съответните лихви за забава в размер на 23 097, 22 лв. Със заповед за възлагане на ревизия Р-22002221000191-020-001/12.01.2021 г., издадена от началника на сектор "Ревизии" в дирекция "Контрол" в ТД на НАП София, е възложено извършването на ревизия на "Аксор" ЕООД за определяне на задълженията му по ЗДДС за данъчни периоди м.03.2017 г., м.04.2017 г., м.06.2017 г. и от м.09.2017 г. до м.10.2018 г. На ревизираното лице, в съответствие с чл. 113, ал. 2 от ДОПК, са връчени екземпляри от заповедите за възлагане на ревизия. Със заповедта за възлагане на ревизия, в съответствие с чл. 113, ал. 1 от ДОПК, са определени данните за ревизираното лице по чл. 81, ал. 1, т. 2-5 от ДОПК, ревизиращите органи по приходите, срокът за извършване на ревизията. В хода на ревизията са извършени процесуални действия, които са описани в ревизионния доклад и в ревизионния акт. Изготвен е ревизионен доклад Р-22002221000191-092-001/09.07.2021 г., същият е връчен на ревизираното лице, съдържа реквизитите по чл. 117, ал. 2 от ДОПК. Ревизията е приключила с издаването на ревизионен акт Р-220022210000191-091-001/29.09.2021 г., поправен по реда на чл. 133, ал. 3 от ДОПК, с ревизионен акт за поправка на ревизионен акт П-22220421184750-003-001/21.10.2021 г. е отстранена допусната техническа грешка в ревизионния акт, като в таблица 1, ред 18 декларираният резултат по ЗДДС за м. 09.1018 г. е променен от ДДС за възстановяване в размер на 44 337, 62 лв. на ДДДС за възстановяване в размер на 42 813, 15 лв. В хода на ревизионното производство е установено, че дружеството е упражнило право на приспадане на данъчен кредит в размер на 124 996, 75 лв. по фактури 1000000020/04.12.2017 г., 2000000029/26.03.2018 г., 2000000034/04.05.2018 г., 2000000037/06.07.2018 г. и 2000000038/01.09.2018 г., издадени от МБ Енерджи ЕООД. Предмет на доставка по процесните фактури са моторни превозни средства, описани в ревизионния доклад, ревизионния акт, решението на решаващия административен орган. В хода на ревизионното производство е установено, че процесните автомобили представляват вътреобщностни придобивания на МБ Енерджи ЕООД от дружество от Федерална Република Германия Prium eK, като управителят на това дружество е съпруг на управителя на Аксор ЕООД М. Кънчева. При съобразяване на обстоятелството на наличие на вътреобщностно придобиване от германското дружество, чийто управител е съпругът на ревизираното лице и последващата продажба от МБ Енерджи ЕООД на Аксор ЕООД, органите по приходите са направили изводи за наличието на поредица от сделки без икономическа логика. Направен е извода, че документалното оформяне на сделките е извършено с цел ревизираното лице да получи фактури да му осигурят възможност за ползване на данъчен кредит, което при вътреобщностно придобиване и задължението за отразяване на протоколите по реда на чл. 117 от ЗДДС както в отчетен регистър дневник на покупки, така и в отчетен регистър дневник на продажби, не се следва. Приели са, че с процесното документиране е налице заобикаляне на закона и неправомерно претендиран данъчен кредит, което няма как да се осъществи, ако ревизираното лице придобие моторните превозни средства от вътреобщностно придобиване и начисли и приспадне ДДС в един и същи размер при условията на самоначисляване. В хода на ревизионното производство е установено, че ревизираното дружество е декларирало извършени вътреобщностни доставки към дружества от Федерална Република Германия Euroinvest GmbH, Dtex eK, Prium eK, като предмет на декларираните вътреобщностни доставки са моторни превозни средства. В хода на ревизионното производство са били изпратени молби за административно сътрудничество с приходната администрация на Федерална Република Германия за установяване на факти и обстоятелства от значение за определяне на данъчните задължения на българското дружество. За Euroinvest GmbH, относно продажби на моторни превозни средства е установено, че за периода 2017 г., 2018 г. германското дружество е придобило няколко моторни превози средства на обща стойност от 886 227 евро от ревизираното лице, като същите са били частично препродадени, облагаеми с данък във Федерална Република Германия, частично продадени на трети страни и частично на други европейски държави. По-голямата част от превозните средства са били продадени обратно в Република България, поради което товарният маршрут е определен като неправдоподобен. Вътреобщностните придобивания от Аксор ЕООД са били декларирани и обложени във Федерална Република България. За Dtex eK Danail Deninskiq при извършената проверка от германската приходна администрация ее установено, че това лице е било осъдено за данъчна измама на 28 март 2019 г., като присъдата се основава на фалшифицирани или несъществуващи доказателства за необлагаеми вътреобщностни доставки за български и други клиенти от страни от Европейския съюз. По отношение на Prium eK, при извършената проверка пред германската приходна администрация са представени фактурите по декларираните извършени и получени доставки. В хода на ревизионното производство е установено, че в международните товарителници за извършените доставки към Dtex eK, като превозвач е посочен Джуди Красимир Лазаров и Сие ООД, в международните товарителници за извършените доставки към Euroinvest GmbH, като превозвачи са посочени Красимир Лазаров и Сие ООД и Ем Те Транс ЕООД, и Куикс ЕООД, в международните товарителници за извършените доставки към Prium eK, като превозвачи са посочени Куикс ЕООД и Ем Те Транс ЕООД. Органите по приходите са установили, че в преобладаващата част от международните товарителници липсват данни за регистрационните номера на товарните автомобили, с които е осъществен транспорта на процесните моторни превозни средства. Събраните в хода на ревизионното производство доказателства са обсъдени в контекса на веригата доставки покупка на моторните превозни средства от български търговски дружества, продажба с вътреобщностни доставки към дружества от Федерална Република Германия, чиито управители са български физически лица, последващата им продажба на български юридически лица Финанс директ АД, Порше лизинг БГ ЕООД, Уникредит Лизинг БГ ЕООД, ДСК оперативен лизинг ЕООД, като е направен извода за наличието на привидни сделки тип carousel с цел невнасяне на ДДС във Федерална Република Германия. Прието е, че от представените документи не е установено извършването на реален транспорт на стоките на Аксор ЕООД. Създадени са документи международни товарителници, с които се транспортират привидно моторни превозни средства с маршрут България-Германия, закупени от Аксор ЕООД от дружества в Република България, и същите превозни средства се връщат обратно в България от Германия, като вътреобщностни придобивания от Аксор ЕООД, с цел невнасяне на ДДС в Германия от немските дружества с управители български граждани, а именно Euroinvest GmbH, Dtex eK, Prium eK. Направен е извода, че не е доказано извършването на транспорта на стоки до клиенти на територията на Федерална Република Германия, съответно не са доказани предпоставките по чл. 7, ал. 1 от ЗДДС за прилагане на режима на вътреобщностни доставки. Прието е извършването на доставка на стоки пи смисъла на чл. 6 от ЗДДС, които са с място на изпълнение на територията на страната и са облагаеми съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗДДС, на основание чл. 82, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗДДС е начислен данък в общ размер на 585 197, 45 лв. за извършените доставки на моторни превозни средства на обща стойност 2 925 987, 23 лв. При осъществен съдебен контрол за законосъобразност на ревизионния акт, същият е отменен с решение 7548 от 09.12.2022 г., постановено по адм.д. 4877/2022 г. По отношение на ревизионния акт в частта му, с която допълнително е начислен ДДС, първоинстанционният съд е приел, че е несъмнено установено, че ревизираното лице е разполагало със стоките, предмет на осъществените вътреобщностни доставки. Приел е, че транспортният документ е доказателство за транспортиране на стоките до територията на друга държава членка, тъй като транспортът е за сметка на доставчика. Приел е, че по делото са представени международни товарителници, съдържащи всички реквизити. Относно отказаното право на приспадане на данъчен кредит, първоинстанционният съд е приел, че при съобразяване на приетото от органите по приходите, че процесните стоки са били предмет на последваща доставка опровергава участието на ревизираното лице в данъчна измама. Приел е, че в хипотезата на доставка, приета като реална от данъчната администрация е изключено да се съобразява обстоятелството за наличие на данъчна измама. Приел е, че при условие, че доставката е приета за реална, то следва отговорността да бъде реализирана в рамките на ревизионно производство по чл. 177 от ЗДДС. Решението е неправилно в частта му, с която е отменен ревизионния акт, с който на търговското дружество е отказано правото на приспадане на данъчен кредит. Тази съдебна инстанция определя като правилни изводите на органите по приходите, съобразени с установената фактическа обстановка, по която страните не спорят. Всъщност тази фактическа обстановка е напълно съпоставима с обстановката, описана в заключението на генералния адвокат, представено на 11 септември 2014 г. по съединени дела С-131/13, С-163/13 и С-164/13. Съобразно това заключение, в основата на данъчните измами често са вътреобщностните доставки. Режимът на данъчно облагане на търговията между държавите членки е особено благоприятен за осъществяване на данъчни измами, тъй като позволява, без да се спазват сложните формалности, свързани с износа да се извършват доставки, които са освободени от облагане с ДДС, но дават право на приспадане. Следователно търговец 1 извършва доставка от държава членка А до държава членка Б. Той няма никакви данъчни задължения към хазната на държавата А, тъй като вътреобщностната доставка е освободена от облагане. За сметка на това има право на приспадане на платения данък върху същите стоки. В държавата членка Б търговец 2 извършва вътреобщностно придобиване, като същото се облага по приложимата за държавата Б ставка, но този данък се приспада незабавно. На практика в случай на данъчна измама придобиването дори няма да бъде декларирано. След това търговец 2 продава същите стоки на търговец 3 в същата държава членка. Тъй като тази сделка е обложена с данък, търговец 2 фактурира на търговец 3 цената, увеличена с ДДС, а впоследствие обратно на това, което би трябвало да направи не внася този данък в бюджета. Той е всъщност липсващият търговец. Съотнесена към процесния случай, тази конструкция, припокрива в пълна степен конструкцията на измамата в процесния случай. В хода на ревизионното производство е установено, че дружеството е упражнило право на приспадане на данъчен кредит в размер на 124 996, 75 лв. по фактури 1000000020/04.12.2017 г., 2000000029/26.03.2018 г., 2000000034/04.05.2018 г., 2000000037/06.07.2018 г. и 2000000038/01.09.2018 г., издадени от МБ Енерджи ЕООД. Предмет на доставка по процесните фактури са моторни превозни средства, описани в ревизионния доклад, ревизионния акт, решението на решаващия административен орган. В хода на ревизионното производство е установено, че процесните автомобили представляват вътреобщностни придобивания на МБ Енерджи ЕООД от дружество от Федерална Република Германия Prium eK, като управителят на това дружество е съпруг на управителя на Аксор ЕООД М. Кънчева. При съобразяване на обстоятелството на наличие на вътреобщностно придобиване от германското дружество, чийто управител е съпругът на ревизираното лице и последващата продажба от МБ Енерджи ЕООД на Аксор ЕООД, органите по приходите са направили правилни изводи за наличието на поредица от сделки без икономическа логика. Правилни са изводите, че документалното оформяне на сделките е извършено с цел ревизираното лице да получи фактури да му осигурят възможност за ползване на данъчен кредит, което при вътреобщностно придобиване и задължението за отразяване на протоколите по реда на чл. 117 от ЗДДС както в отчетен регистър дневник на покупки, така и в отчетен регистър дневник на продажби, не се следва. Правилно са приели, че с процесното документиране е налице заобикаляне на закона и неправомерно претендиран данъчен кредит, което няма как да се осъществи, ако ревизираното лице придобие моторните превозни средства от вътреобщностно придобиване и начисли и приспадне ДДС в един и същи размер при условията на самоначисляване. Съгласно тази схема за измама доставчик, установен в държава членка 1, т.нар. дружество за насочване на дохода доставя стоки освободени от ДДС на второ дружество, установено в държава членка 2, т.нар. липсващ търговец. Този търговец след това се възползва от освободената от ДДС вътреобщностна доставка на стоки, като препродава същите стоки на вътрешния пазар на държава членка 2. Впоследствие липсващият търговец изчезва, което прави невъзможно събирането на данъци в държавата членка, в която се употребяват стоките или услугите. При съобразяването на тези обстоятелства, изводите на първоинстанционния съд са неправилни, като решението на първоинстанционния съд в тази негова част следва да бъде отменено, като вместо него се постанови отхвърлянето на жалбата на търговското дружество срещу ревизионния акт в частта му, с която е отказано правото на приспадане на данъчен кредит. Тези свои изводи тази съдебна инстанция съобразява и с практиката на Върховния административен съд решение 5022 от 18 април 2018 г., постановено по адм.д. 11354/2017 г. по описа на Върховния административен съд, решение 12558 от 25 септември 2019 г., постановено по адм.д 3591/2019 г. по описа на Върховния административен съд, решение 11744 от 4 октомври 2018 г., постановено по адм.д. 3854/2018 г. по описа на Върховния административен съд, решение 4758 от 21 април 2016 г., постановено по адм.д 6980/2015 г. по описа на Върховния административен съд. Решението на първоинстанционния съд е правилно в останалата му част. Предметът на спора е свързан с реалността на осъществената вътреобщностна доставка, като с оглед на това съдържание на спора и установяването на неговия предмет се обосновава с анализ на събраните по делото доказателства и приложимите правни разпоредби. С оглед определения предмет на спора, решаването на същия се обуславя не само от приложимостта на съответните разпоредби на ЗДДС чл. 7, чл. 51 и сл. от ЗДДС (облагане на вътреобщностните доставки), на ППЗДДС в приложимите му за процесните периоди редакции на чл. 45 (удостоверяване наличието на обстоятелства за вътреобщностните доставки), но и от разпоредбите на Директива 2006/112, от разпоредбите на Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки, както и от мотивите, съдържащи се в решения на Съда на Европейските общности (решение по дело С-409/2004 г., решение по дело С-146/2005 г., решение по дело С-273/2011 г., решение по дело С-430/2009 г., решение по дело С-492/2013 г., решение по дело С-285/2009 г. и решение по дело С-184/2005 г.). При съобразяване на мотивите на посочените решения, настоящата инстанция несъмнено също така съобразява обстоятелството, че същите са постановени при фактическа обстановка, която не може да се определи като абсолютно идентична на процесната, както и с обстоятелството на евентуално неточно посочена в тези решения фактическа обстановка, доколкото Съдът на Европейския съюз не може да установява фактическата обстановка по поставеното преюдициално запитване, по което се произнася, с оглед на обстоятелството, че същата тази фактическа обстановка е установена и подлежи на установяване от запитващата юрисдикция. Настоящата съдебна инстанция избира подхода на първоначален анализ на посочените правни норми и мотиви на решения на Съда на Европейския съюз с оглед на необходимостта от установяване първо на съдържанието на приложимите правни норми и след това установяване на съответствието на същите и приложимостта им по отношение на събраните по делото доказателства. Този подход се налага с оглед на обстоятелството, че както се посочи по-горе в мотивите на това решение спорът между страните е както по отношение на фактите, включително съдържанието на международните товарителници, така и по отношение на правото. Така определеният предмет на спора се очертава от настоящата инстанция с оглед на събраните в хода на съдебното производство доказателства, с оглед на изявленията на страните в съдебните заседания, с оглед на съдържанието на представените по делото писмени бележки от процесуалните представители на двете страни, с оглед на констатациите, съдържащи се в ревизионния доклад, установяванията, съдържащи се в ревизионния акт и съдържанието на решението на решаващия административен орган. Така очертаният предмет на спора следва да даде отговор на основното обстоятелство дали от страна на "Аксор" ЕООД е била извършена вътреобщностна доставка на посочените във фактурите стоки за Федерална Република Германия, или пък е налице доставката на стоки на територията на Република България, в който случай за същите е следвало да се начисли съответно ДДС на основание чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, както са сторили и органите по приходите. Изясняването на посочените въпроси, така, както е очертан предмета на спора ще бъде извършено в посочения хронологичен ред. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установява издаването на процесните фактури от Аксор ЕООД в полза на дружествата от Федерална Република Германия. Като доказателства по спора са представени и международни товарителници, като противно на изявленията на органите по приходите, съдържащи се включително и в касационната жалба, в същите като изпращач на стоките е посочен именно Аксор ЕООД, а като получатели са посочени съответните дружества от Федерална Република Германия. Съгласно чл. 53, ал. 1 от ЗДДС облагаеми с нулева ставка на данъка са вътреобщностните доставки по чл. 7, с изключение на освободените вътреобщностни доставки по чл. 38, ал. 2 (процесните доставки не са сред тези по чл. 38, ал. 2). Съгласно чл. 53, ал. 2, т. 1 от ЗДДС документите, удостоверяващи извършването на вътреобщностната доставка, се определят с правилника за прилагане на закона, а съгласно чл. 53, ал. 2, т. 2, документи за изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка, определени с Регламент за изпълнение ЕС 2018/1912 на Съвета от 4 декември 2018 г. за изменение на Регламент за изпълнение ЕС 282/2011 по отношение на някои освобождавания при вътреобщностни сделки, или определени с правилника за прилагане на закона, Съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗДДС вътреобщностна доставка на стоки е доставката на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика - регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. Предпоставките за приложимостта на посочения текст са наличието на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика или пък на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, като получателят на стоките следва да бъде регистрирано лице за целите на ДДС в друга държава членка. Във връзка с приложимостта на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС е и чл. 45 от ППЗДДС регламентиращ документите, удостоверяващи извършването на вътреобщностната доставка на стоки. Съгласно посочения текст, в приложимата му редакция към момента на извършване на процесните доставки, и съобразно обстоятелството, че за процесния случай не е налице вътреобщностна доставка по чл. 7, ал. 4 от закона и доставчикът не е физическо лице, което не е едноличен търговец и не е регистрирано по закона, за доказване на вътреобщностна доставка на стоки доставчикът следва да разполага със следните документи - документ за доставката - фактура за доставката, в която, когато получателят е регистриран за целите на ДДС в друга държава членка, се посочва идентификационният номер по ДДС на получателя, издаден от държава членка, под който номер му е извършена доставката, документи, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка, котато не прилага презупцията по чл. 45а от Регламент за изпълнение ЕС 2018/1912 на Съвета от 4 декември 2018 г. за изменение на Регламент за изпълнение ЕС 282/2011 по отношение на някои освобождавания при вътреобщностни сделки, транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава членка - в случаите, когато транспортът е извършен от получателя или от трето лице за сметка на получателя; в писменото потвърждение се посочват дата и място на получаване, вид и количество на стоката, вид, марка и регистрационен номер на превозното средство, с което е извършен транспортът, име на лицето, предало стоките, и длъжностното му качество, име на лицето, получило стоките, и длъжностното му качество; транспортен документ, удостоверяващ, че стоките са получени на територията на друга държава членка - когато транспортът е извършен от доставчика или от трето лице за сметка на доставчика. Необходимото доказателство за експортиране на стоката до територията на друга държава членка е транспортният документ. Такива са представени в ревизионното производство, заедно с потвърждения за получаване, като изрично в решението си решаващият административен орган посочва, че ревизираното дружество разполага с изискуемите документи за извършените вътреобщностни придобивания договори за продажба, инвойс фактури, международни товарителници, фактури за транспорт, потвърждения за получени стоки. В решението си решаващият административен орган дори не е формирал изводи за нередовност на международните товарителници. Действително товарителниците са частни свидетелстващи документи и подлежат на преценка заедно с останалите доказателства по спора. Тяхната вярност, обаче не е отречена от останалите доказателства, включително и от получената по линия на международния обмен информация, доколкото същата не съдържа констатации, които могат да отрекат осъществените вътреобщностни доставки от търговското дружество. В хода на ревизионното производство са били изпратени молби за административно сътрудничество с приходната администрация на Федерална Република Германия за установяване на факти и обстоятелства от значение за определяне на данъчните задължения на българското дружество. За Euroinvest GmbH, относно продажби на моторни превозни средства е установено, че за периода 2017 г., 2018 г. германското дружество е придобило няколко моторни превози средства на обща стойност от 886 227 евро от ревизираното лице, като същите са били частично препродадени, облагаеми с данък във Федерална Република Германия, частично продадени на трети страни и частично на други европейски държави. По-голямата част от превозните средства са били продадени обратно в Република България, поради което товарният маршрут е определен като неправдоподобен. Вътреобщностните придобивания от Аксор ЕООД са били декларирани и обложени във Федерална Република България. За Dtex eK Danail Deninski, при извършената проверка от германската приходна администрация ее установено, че това лице е било осъдено за данъчна измама на 28 мартт 2019 г., като присъдата се основава на фалшифицирани или несъществуваи доказателства за необлагаеми вътреобщностни доставки за български и други клиенти от страни от Европейския съюз. По отношение на Prium eK, при извършената проверка пред германската приходна администрация са представени фактурите по декларираните извършени и получени доставки. Също така настоящата съдебна инстанция съобразява и обстоятелството, че е уместно да се отбележи, че от практиката на Съда на Европейския съюз следва, че задължение на данъчната администрация да извършва проучване, за да установи намерението на данъчнозадълженото лице, би било в противоречие с целите на общата система на ДДС да се гарантира правната сигурност и да се улеснят присъщите на прилагането на ДДС действия чрез отчитането на обективния характер на съответната операция, освен в изключителни случаи (решение от 6 април 1995 г. по дело BLP G., C-4/94, точка 24, както и решение по дело O. и др. и решение по дело K. и R. R., точка 42). В процесния случай това е било сторено от българската данъчна администрация, като в хода на административното производство е била открита административна процедура за обмен на информация между компетентните органи на Република България и Федерална Република Германия съгласно чл. 7 от Регламент (ЕС) 904/2010 на Съвета, като е била получена ии цитираната по-горе информация. Именно тази информация по никакъв начин не разколебава доказателствената сила на представените от Аксор ЕООД документи, които имат и характера на частни такива. Тази съдебна инстанция съобразява и обстоятелството, че съгласно чл. 55, параграф 2 от Регламент (ЕС) 904/2010 на Съвета от 7 октомври 2010 г. относно административното сътрудничество и борбата с измамите в областта на данъка върху добавената стойност, получената информация по този регламент може да се използва с цел определяне на данъчната основа или за упражняване на административен данъчен контрол с цел определяне на данъчна основа. Съгласно чл. 55, параграф 5, освен това информацията може да се използва при съдебни производства, които могат да доведат до налагане на санкции, образувани по повод нарушение на данъчното законодателство. Съгласно чл. 56 от регламента доклади, декларации и други документи, или заверени копия, или извлечения от тях, получени от служителите на запитания орган и предадени на запитващия орган, в рамките на предвиденото в настоящия регламент съдействие, могат да се използват като доказателства от компетентните органи на запитващата държава членка на същото основание като подобни документи, предоставяни от друг орган на същата държава. Тази съдебна инстанция съобразява и мотивите, съдържащи се в решение на Съда на Европейския съюз по дело С-285/09, в които се посочва, че при особени случаи, при които въпреки взаимната помощ и административното сътрудничество между данъчните органи на съответните държави членки има основателни причини да се предполага, че в държавата членка по местоназначение може да не бъде платен ДДС за вътреобщностното придобиване, което съответства на посочената доставка, държавата членка, от която се изпращат или транспортират стоките, по принцип е длъжна да не допуска освобождаване в полза на доставчика и да задължи впоследствие да внесе данъка, за да се избегне опасността сделката да остане изцяло необложена. При съобразяването на посочените обстоятелства, и на информацията, събрана в хода на производството по административното сътрудничество, необосновани изглеждат изводите на органите по приходите за недобросъвестно поведение на търговското дружество. Съобразява се обстоятелството на изрично изявление на органите по приходите, съдържащо се в решението на решаващия административен орган, че дружеството разполага с изискуемите документи за извършените вътреобщностни доставки. В хода на ревизионното производство не са събрани доказателства, от които да може да се направи обоснован извод за привидни доствки, тип carousel, с цел невнасяне на ДДС във Федерална Република Германия. Тази съдебна инстанция не установява обстоятелството фактическата обстановка по този спор да е съотносима към фактическата обстановка, по която е било бразувано пред Съда на Европейския съюз дело С-285/09. По това дело запитващата юлисдикция е искала по същество да установи дали член 28в А, б. а от Шеста директива трябва да се тълкува в смисъл, че не трябва да се допуска освобождаване на вътреобщностна доставка при обстоятелства като тези в главното производство, при които доставката на стоки към друга държава членка действително е извършена, но при извършването й доставчикът е прикрил самоличността на действителния купувач, за да му позволи да избегне плащането на дължимия за съответното вътреобщностно придобиване ДДС. В процесния случай, от страна на органите по приходите не са направени изявления за представянето на фактури или декларации с невярно съдържание, както и манипулиране на доказателства. В процесния случай са били посочени и получателите на вътреобщностните доставки, като при условие, че същите не бяха посочени, би се очертала възможността за приложимост на мотивите на съответното решение на Съда на Европейския съюз. Действително, съгласно съображенията, изложени в т. 52 от мотивите на решението на Съда на Европейския съюз, при особени случаи, при които въпреки взаимната помощ и административното сътрудничество между данъчните органи на съответните държави членки има основателни причини да се предполага, че в държавата членка по местоназначение може да не бъде платен ДДС за вътреобщностното придобиване, което съответства на посочената доставка, държавата членка, от която се изпращат или транспортират стоките, по принцип е длъжна да не допуска освобождаване в полза на доставчика на стоките и да го задължи впоследствие да внесе данъка, за да се избегне опасността сделката да остане изцяло необложена. Ситуацията в процесния случай не изглежда да е такава, доколкото от събраните доказателства не се установява ясно и недвусмислено откъде произтичат съмненията, същите не могат да бъдат определени като основателни, причините да се предполага, че в държавата членка по местоназначението може да не бъде платен ДДС за вътреобщностното придобиване. При съобразяването на тези обстоятелства следва извода за законосъобразност на решението на първоинстанционния съд в тази негова част. Искане за присъждане на разноски е направено от касатора, като претендираните разноски съгласно представен списък на разноските за двете съдебни инстанции са 1700 лв. внесена държавна такса за касационно обжалване и възнаграждение за юрисконсулт за всяка една от двете съдебни инстанции по 38 322 лв., или общо възнаграждение за юрисконсулт в размер на 76 644, 26 лв., като разноските следва да се присъдят съобразно изхода на спора, и са в размер на 21 147, 52 лв., определени съобразно чл. 7, ал. 2, т. 5, във връзка с чл. 8, ал. 1 от Наредба 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Искане за присъждане на разноски е направено от ответника по спора, по представен списък на разноските, искането е за заплащане на възнаграждение за адвокат в размер на 4000 лв. за касационната инстанция, възнаграждение за адвокат в размер на 4000 лв., за първата съдебна инстанция, платени в брой, съгласно представен договор за правна защита и съдействие, като разноските следва да се присъдят съобразно изхода на спора, и са в размер на 7200 лв. Като съобрази направените фактически и правни изводи и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК вр. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение