Решение № 2416 от 23.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7624/2009 г.

Решение № 2416 от 23.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7624/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Тошко Драганов Илиев, от с. Балша, област София, срещу решение № 5589/29.04.2009 г. по адм. д. № 10204/2008 г. на тричленен състав на Върховния административен съд. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира отмяната му и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - министърът на вътрешните работи чрез своя представител намира касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и за неправилност на оспорения съдебен акт. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу заповед № ЧР-02-29/15.07.2008 г. на министъра на извънредните ситуации, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и срещу заповед № ЧР-01-936/15.07.2008 г. на същия министър, с която служебното правоотношение на жалбоподателя е прекратено поради налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". Според обстоятелствената част на заповедта нарушението се състои в това, че по време на дежурство на 21.05.2008 г. в сектор "Ситуационен център", отдел "Управление при кризи" на Главна дирекция "Национална служба "Гражданска защита" държавният служител е получил информация за градушка по електронната поща в 17.20 часа от директора на териториалната дирекция "Гражданска защита", област Русе, което съобщение не е вписал в дневника за получената и предадена информация и за предприетите мерки от длъжностните лица. Едва в 19.10 часа е отразил вече второ съобщение за същото събитие, получено по електронната поща в 19.47 часа. Това деяние е квалифицирано като неизпълнение на служебните задължения на държавния служител, извършено виновно. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. Развил е доводи, че по силата на заповед № РД-01-20/08.02.2008 г. на главния директор на Главна дирекция "Национална служба "Гражданска защита" всеки служител от дирекцията е задължен да проверява своевременно служебната си поща, на която се получават документите от автоматизираната деловодна система "Eventis R 7". Според решаващия съд, "фактическото основание за налагане на дисциплинарното наказание "уволнение" е налице, макар и неточно определено в заповедта като премълчаване." Така постановеното решение е неправилно и необосновано. На първо място съдът е допуснал нарушение на съществени процесуални норми, както се твърди от касатора и неговите пълномощници. Съдът не е изпълнил задължението си по чл. 188, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 144 АПК да обсъди всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени от съда фактически констатации не се подкрепят от съдържащите се по делото доказателства. В този смисъл изводът на съда за наличието на извършено виновно неизпълнение на служебните задължения, изразяващо се в съществено закъснение, е необоснован. Напротив, от съвкупния доказателствен материал, включително и от заключението на вещото лице, както и от разпита на свидетелите се установяват други фактически констатации, различни от възприетите от решаващия съд. От фактическа страна безспорно се установява следното: Предвид въведения във ведомството ред за получаване на служебна електронна поща и свързаната с това организация на работата в посочените в заповедта часове, съобщенията са били получени на служебната поща на административния орган съответно в 17.20 ч. и в 19.47 ч. на 21.05.2008 г. Според заповедта той е вписал в 19.10 ч в специалния Дневник за отчета на получената информация и предприетите мерки от длъжностните лица само второто, а е премълчал за първото. Касаторът е бил дежурен на същата дата от 7.30 до 19.30. ч. На работното място на касатора съобщенията са постъпили съответно в 18.09 часа и в 19.56 часа. Очевидно е, че не би могъл да впише информацията, постъпила в 19.56 часа на работното му място 46 минути по-рано или - в 19.10 часа. Освен това второ съобщение е получено от жалбоподателя след края на работното му време. След като е вписал в дневника първото получено съобщение, то жалбоподателят е съобщил по надлежния ред за събитието, отразено в съобщението. При тези съображения, като е приел валидност и законосъобразност на оспорения административен акт, съдът неправилно е приложил материалния закон. Поради това видно от целокупния доказателствен материал е, че фактите, с които правната норма свързва последицата на дисциплинарното уволнение, не са осъществени. В този смисъл описаните в заповедта фактически основания се опровергават от доказателствата по делото - в случая не е налице нито премълчаване на служебни задължения, нито съществено закъснение при изпълнение на служебни задължения, нито пък бездействие, като друг пък е определено от решаващия съд в мотивите на оспорения съдебен акт. От казаното следва, че решаващият съд е постановил решението си в противоречие с материалния закон, като е приел, че има основание за налагане на дисциплинарно наказание и е отхвърлил жалбата. В този аспект следва да се изтъкне и обстоятелството, че няма данни за наличие на писмена заповед за вписване съобщенията в дневника, нито пък категорични доказателства, че дневникът се води по устно разпореждане на ръководството на главната дирекция. Поради това и не може да възникне за жалбоподателя задължение за отразяване на получените съобщения, още повече за незабавно такова. Поради това и не може да се счита, че за жалбоподателя изобщо има такова служебно задължение. Липсата му пък е пречка да бъде нарушено същото и да бъде квалифицирано като дисциплинарно нарушение. При наличието му пък не е налице дисциплинарно нарушение, тъй като устно визираните задължения, са изпълнени. Предвид посочените съображения, спрямо обжалваното решение са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна. Тъй като делото е изяснено от фактическа страна, спрямо установените факти касационната инстанция следва правилно да приложи материалния закон, отменяйки оспорените заповеди. С оглед изхода на спора на касатора следва да се присъдят направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 600 лв, представляващи адвокатски хонорар. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав