Решение № 13674 от 15.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5941/2019 г.

Решение № 13674 от 15.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5941/2019 г., I о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е касационна жалба на "Билд - КМ" ООД - гр. София, чрез адв. Бойкова, против Решение № 2295/2.04.2019 г., постановено по адм. дело № 9766/2018 г. по описа на Административен съд – София град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № Р-22221017005169-091-001/20.02.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – София, потвърден изцяло с Решение № 643/10.05.2018 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София при ЦУ на НАП. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебното решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания съгласно чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че са налице преки доказателства за прехвърляне на собствеността на процесните стоки – приемо-предавателни протоколи, и множество косвени доказателства – плащане, осчетоводяване, деклариране на доставките от доставчиците. Посочва, че не е спорно, че стоките са били налични при получателя и че в последствие са били реализирани. Излага доводи за наличие на доказателства и за получаването на стоките именно от посочените доставчици – фактури, доказателства за извършените плащания и приемо-предавателни протоколи. Счита, че възможността на доставчиците да осъществят доставките не е определяща за реалността на доставките, както и че не са налице данни за данъчна измама. Претендира се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което ревизионния акт да бъде отменен. Представя списък с разноски. Ответникът - директорът на Дирекция "ОДОП" - София при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител, в съдебно заседание, оспорва жалбата и моли съдът да постанови решение, с което остави в сила оспореното решение. Претендира и разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, приема от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. При разглеждането й по същество съдът съобрази следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред административния съд е бил ревизионен акт, с който на "Билд - КМ" ООД - гр. София е отказаното право на приспадане на данъчен кредит в общ размер 30 050. 27 лева, за данъчни периоди м. 05. -м. 07.2014 г. по фактури, издадени от "Севар Бизнес Груп" ЕООД, "Димис Евро Трейд" ЕООД, "Фарляти Груп" ЕООД и "Скай Сити Груп" ЕООД, и са начислени с лихви за забава в размер на 11 015. 44 лв. С обжалваното в настоящото производство решение, АССГ е отхвърлил жалбата на "Билд - КМ" ООД - гр. София срещу обжалвания РА и осъдил дружеството да заплати на Дирекция "ОДОП" - София разноски в размер на 1 761, 97 лева. Първоинстанционният съд е приел, че актът е законосъобразен като издаден от компетентен орган, в предвидените в чл. 120 ДОПК форма и съдържание, включително разпоредителна част в табличен вид, в която е определен размера на обжалваните задължения, и в съответствие с материалния закон, като не се установяват съществени процесуални нарушения. Според съда правилни са изводите на органите по приходите, че не е налице реалност на доставките, тъй като не са изпълнени изискванията на чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 71, т. 1 ЗДДС. От фактическа страна в решението е установено следното: Основният предмет на дейност на "Билд - КМ" ООД за процесните периоди е производството на метални конструкции и части за тях. От доставчика "Севар Бизнес Груп" ЕООД е отказано право на данъчен кредит по две фактури с предмет на доставките материали - гума MG518; MG966; MG468; MG517 D; MG572 D; MG559 SL MA4227 - ъгъл гумен ляв; MA4227 - ъгъл гумен десен и ригла за вертикална клапа NC1459; каса за хоризонтална капандура NC6201; крило за хоризонтална капандура NC6198; стъклодържател за хоризонтална капандура NC6197; колона NC3825; ригел NC6062; ригел 49 мм NC6060; T- сглобка за ригел B1287 M; пета за колона CS4751. По три фактури, издадени от "Димис Евро Трейд" ЕООД, е отказано право на приспадане за доставки на различни видове стоки – пластмасов клипс, гумен ъгъл, винт, гайки, отводнителна капачка, шнапер, букса, обков, ъглова връзка, ъглова сглобка, ъглова ламарина и др. Фактурата от "Скай Сити Груп" ЕООД, по която е отказано право на приспадане, е с предмет на доставка ъглови връзки за прозорец и врата, панта за капандура, винт за ножици, ригла с пробити отвори за дръжка, кит за затваряне по вертикалите, щифт за сглобка и др. От доставчика "Фарляти Груп" ЕООД е отказано право на данъчен кредит по седем фактури с предмет на доставката капачка за спайдер система NC6179, подкапачка NC3823 A, колона, капачка дек. за хоризонтал NC3817, MA-4305- вложка, ригел NC6060; MG554 SL гума за сил. фуга 20 мм., гумени ъгли, подложка метална, шайба бяла, щифт, ъгъл метален за врата, ъгъл метален плосък за врата, панта, сглобка, ножица компас, дръжка ELUX, щифт вътрешен, тапи за капачки, сглобка за крило и др. При преценка на материалната законосъобразност и обоснованост на акта, АССГ е анализирал събраните в хода на ревизията писмени доказателства, както и събраните в хода на съдебното производство доказателства и заключение по назначена съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), изложил е подробни аргументи въз основа на които е отказал да кредитира с доверие част от събраните по делото доказателства и обосновал правни изводи за материална законосъобразност на издадения РА. Съдът е установил, че всички посочени доставчици са дерегистрирани по ЗДДС по инициатива на приходните органи, като нито един от тях не може да бъде открит на посочения адрес за кореспонденция и не е представил исканите документи и писмени обяснения. Прието е, че липсват данни как са договорени закупените стоки по вид, количество и цена, а също не са налице доказателства за наличието на фактурираните стоки у доставчиците, т. е. че те са придобили правото да се разпореждат фактически с въпросните стоки като собственик. По делото е доказана липсата на каквато и да е кадрова обезпеченост у доставчиците - през процесните периоди нито един от тях не е имал лица, наети по трудови правоотношения или по извънтрудови такива. На следващо място съдът е приел, че не са представени доказателства за извършеното плащане по процесните фактури - от всички доставчици само "Фарляти Груп" ЕООД е имало регистриран ЕКАПФ, но датата на регистрация на фискалното устройство е три години след издаване на фактурите. Направен е извод, че представените от ревизираното лице фискални бонове не биха могли да бъдат издадени от процесните доставчици и представляват документи, създадени единствено с цел да услужат на жалбоподателя за доказване на плащане. В допълнение от данните на счетоводството е констатирано, че сумите за разплащане към доставчиците не са част от патримониума на предприятието, което е нормалната практика, а представляват средства, лично предоставени от управителите на ревизираното лице. В хода на ревизията е установено и наличие на свързаност между доставчиците. Съдът е анализирал приложимата практика на СЕС и е цитирал относимите европейски норми, като е извел извод, че правото на приспадане на данъчен кредит е обусловено от наличието на реална доставка. В тази връзка съдът е разгледал и съпоставил заедно всички факти, събрани в хода на производството, и е стигнал до крайното заключение за липса на реални доставки. Посочил е, че наличието на фактура и правилно водено счетоводство от жалбоподателя не доказва действителното осъществяване на доставките, като макар да е налице последваща реализация от страна на жалбоподателя, тази последваща реализация не доказва, че реализираните стоки са доставени именно от посочените във фактурите доставчици. Още повече, че през процесните периоди жалбоподателят има декларирани получени доставки на различни строителни материали от други дружества, които търгуват с такива стоки. Решението е правилно постановено. Не са налице посочените в касационната жалба пороци, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В съответствие с чл. 160, ал. 2 ДОПК съдът е извършил дължимата проверка за законосъобразност на ревизионния акт. Неоснователни са възраженията за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Решението съдържа мотиви по фактите, установени от доказателствата по делото по отношение на спорните доставки. Обсъдени са твърденията на ревизираното лице, че само по себе си неоткриването на доставчиците на посочените от тях адреси и липсата на материална и кадрова обезпеченост действително не обуславят само по себе си нереалност на доставките, но съдът правилно е анализирал доказателствата в тяхната съвкупност и е направил извод, че доставчиците не са могли да притежават фактурираните стоки. Заключението на вещото лице е преценено в съответствие с чл. 202 ГПК. Изложени са мотиви защо се приема, че представените фактури и правилно водено счетоводство от жалбоподателя не са достатъчни да удостоверят доставянето и получаването стоките, както и съображенията, поради които не се кредитират представените фискални бонове. Обжалваното решение съдържа установявания по релевантните за спора факти, които позволяват на касационната инстанция да извърши дължимата проверка по чл. 218, ал. 2 АПК за спазване на материалния закон. Не е налице нарушение на материалния закон. Настоящата инстанция споделя изложените в решението мотиви по материалноправните предпоставки за възникване и упражняване на правото на данъчен кредит по доставки на стоки. По силата на чл. 68, ал. 1 ЗДДС правото на приспадане е обусловено от наличието на действително осъществени доставки. Както правилно е посочил съда доказателствата за реалното осъществяване на доставката са свързани от една страна с потенциалната възможност на доставчиците за осъществяване на доставката, а от друга страна - с нейното пряко реализиране. В конкретния случай спорните фактури документират доставки на стоки. Според чл. 6, ал. 1 ЗДДС доставка на стока е прехвърлянето на право на собственост върху стоката. Посочената норма от националния закон следва да се прилага с оглед тълкуването на това понятие в преюдициалните заключения на Съда на ЕС, според които доставката на стоки по смисъла на чл. 14, § 1 от Директива 2006/112 не се отнася до прехвърлянето на право на собственост в предвидените от националното право форми, а включва всяка сделка по прехвърляне на материална вещ от определено лице, което овластява друго лице да се разпорежда фактически с нея като собственик. Следователно за осъществяването на доставката е достатъчно да се установи, че стоките са доставени и получени фактически между конкретните страни по съответната доставка. Това са и релевантните факти, които подлежат на доказване при спор относно реалността на доставките. Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК доказателствената тежест е на лицето, което претендира признаване на правото на данъчен кредит, както правилно е посочил и първоинстанционният съд. В процесния случай за установяване предаването и получаването на стоките от "Билд - КМ" ООД са представени фактури, приемо-предавателни протоколи и касови бонове. Правилно съдът е преценявал доказателствената сила на изброените документи по смисъла на чл. 180 ГПК с оглед на останалите доказателства по делото. В случая, представените приемо-предавателни протоколи не се подкрепят от останалите доказателства по делото. При липса на посочено място на предаването в приемо-предавателните протоколи, както и при липса на установена складова база на доставчиците, в която стоките се съхраняват до предаването им, обосновано първоинстанционния съд приема, че не е доказано фактическо предаване на стоки по процесните фактури. Отделно от това, ревизираното лице не е представило стоков поток, от който да се проследи влагането на стоките при последващата реализация, като в същото време е имал декларирани получени доставки на различни строителни материали от множество други дружества, които търгуват с такива стоки. Посочените факти възпрепятстват възможността да бъдат установени конкретните страни по предаването и получаването на процесните стоки. Наред с това, правилно съдът е приел, че доказателствената стойност на представените касови бонове е компрометирана от обстоятелствата, че само един от доставчиците е имал регистриран ЕКАПФ, но датата на регистрация на фискалното устройство е три години след издаване на фактурите. А наред с изложените факти е установена и свързаност между доставчиците. Правилно воденото счетоводство от жалбоподателя и отразяването в регистрите по ЗДДС не е достатъчно да докаже действителното осъществяване на доставките. Тези факти, които са установен и от органите по приходите в хода на ревизията, не могат да заместят липсата на доказателства, че стоките са доставени и получени между страните по преките доставки. Последното е релевантният факт, който поражда данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 6 ЗДДС и от който възниква правото на данъчен кредит за получателя по доставките. Принципно вярно е становището в касационната жалба, че неоткриването и непредставянето на документи от доставчиците, дерегистрацията им по ЗДДС, както и липсата на кадрова и материална обезпеченост са обстоятелства, които не могат да обосноват отказ на правото на данъчен кредит без доказателства за недобросъвестност или участие на ревизираното лице в злоупотреба или данъчна измама. В случая първоинстанционният съд не е обсъдил тези основания за отказ на правото на приспадане на данъчен кредит, но доколкото е основал преценката си за материална законосъобразност на ревизионния акт на релевантните за спора факти относно осъществяването на доставките, допуснатото нарушение не е съществено. По изложените съображения обжалваното решение, с което е отхвърлена жалбата на "Билд - КМ" ООД и е потвърден като законосъобразен отказ на право на данъчен кредит в общ размер 30 050. 27 лв. и лихви от 11 015. 44 лв., следва да се остави в сила. При този изход на спора искането на ответника по касация следва да се уважи и да се присъди юрисконсултско възнаграждение за осъществено процесуално представителство в размер на 1761, 97 лв. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,