Решение № 2772 от 13.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 268/2015 г.

Решение № 2772 от 13.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 268/2015 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Милена Славейкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Термостил систем" ЕООД, гр. Плевен против решение № 12725 от 27.10.2014 г. по адм. д. № 7039 по описа за 2014 г. на Върховен административен съд (ВАС), IV-то отделение, с което е отменено решение № 523 от 15.04.2014 г. по преписка № КЗК-1324/2013 г. на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), с което за нарушение на чл. 29 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК) му е наложена имуществена санкция в размер над 3480 лв. до пълния определен от КЗК размер на санкцията от 4060 лв. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради неправилно приложение на закона, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът поддържа, че съдът недопустимо е обсъждал фактическа обстановка и период на нарушението, различни от посочените в жалбата на "Холидей и Райзен" ЕООД от 25.10.2013 г., сезираща КЗК. Посочва, че три от обсъжданите общо 6 договора със СЕС са неотносими към изследваната фактическа обстановка. Оспорва изводите на съда за наличие на елемент недобросъвестно поведение по смисъла на ЗЗК при осъществяване на услугата топлинно счетоводство, тъй като релевантен за сключване на договор с лице по чл. 139а от Закона за енергетиката е проведен избор от Общото събрание на Етажната собственост (ЕС). Поддържа, че регистрирането на търговско дружество със сходен предмет не е недобросъвестна търговска практика, нито действията на В. Д. или регистрирания от него ЕТ "Термоконтрол плюс" могат да бъдат отнесени към дейността на "Термостил систем" ЕООД. Претендира отмяна на обжалваното решение, постановяване на друго такова по същество на спора за отмяна на решението на КЗК и присъждане на разноски. Ответникът - Комисия за защита на конкуренцията оспорва жалбата в писмено становище от 05.02.2015 г. чрез юрк. Кинанева. Заинтересованата страна "Холидей и Райзен" ЕООД, чрез управителя П. П., оспорва касационната жалба в писмено становище от 29.12.2014 г. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна по чл. 210 от АПК, а разгледана по същество е неоснователна. Съдът е бил сезиран с жалба срещу решение № 523 от 15.04.2014 г. на КЗК, постановено по преписка КЗК № 1324/2013 г., с което по т. 1 е установено нарушение по чл. 29 ЗЗК от страна на "Термостил систем" ЕООД, гр. Плевен и му е наложена имуществена санкция в размер на 7 % от приходите от продажба на стоки за 2013 г. За да отхвърли частично жалбата, първоинстанционният съд е приел, че обжалваното решение е издадено от компетентен орган, в установената форма, в съответствие с административнопроизводствените правила за извършване на разследването по ЗЗК и при правилно приложение на материалния закон, като лицето е осъществило фактическия състав на нарушение по чл. 29 ЗЗК, за което правилно е ангажирана отговорността му за поведение, съставляващо недобросъвестна търговска практика. Недобросъвестните действия се изразявали в използване на съществуващи по силата на договор за търговско представителство контакти на В. Д. с потребители на топлинна енергия и убеждаването на последните, че поставените от "Холидей и Райзен" ЕООД уреди са стари, вследствие на което се е стигнало до подмяната на уредите с нови, доставени от "Термостил систем" ЕООД, респ. прекратяване на договорите с "Холидей и Райзен" ЕООД. От фактическа страна съдът е приел, че на 27.12.2012 г. "Термостил систем" ЕООД сключило договор с "Топлофикация Плевен" за извършване на дялово разпределение между имоти в сгради етажна собственост (СЕС), както и, че представителите на три такива сгради са прекратили договорните си отношения с "Холидей и Райзен" ЕООД, вследствие действия на ответното предприятие - посещения на В. Д., който уговарял собствениците на имоти да подменят своите индивидуални разпределителни уреди с твърдение, че е изтекъл гаранционният срок на поддръжката им и за реална възможност да дефектират, при което ще се начисляват сметки за пълен отопляем обем на жилище. "Термостил систем" ЕООД се възползвало от положението на В. Д., когото собствениците в посетените сгради разпознавали като представител на топлинния им счетоводител "Холидей и Райзен" ЕООД с оглед сключения договор за търговско представителство с ЕТ "Термоконтрол плюс" със собственик В. Д.. Същевременно действията на В. Д. били насочени към облагодетелстване на "Термостил систем" ЕООД, а потребителите били лишени от възможност за преценка, кое дружество да ги обслужва. Съдът е приел, че за посочените действия правилно е ангажирана отговорността на дружеството за нарушение по чл. 29 ЗЗК, като на основание чл. 100, ал. 1, т. 6 ЗЗК е наложена имуществена санкция за тежко нарушение, което макар и с продължителност от м. март до м. юни 2013 г. е с трайни неблагоприятни правни последици предвид уредбата на отношенията на топлинните счетоводители и потребителите на топлинна енергия за период от 10 години, при което новите уреди се отчитат само от регистриралия ги топлинен счетоводител. Намалена е санкцията от 7 на 6 % от нетните приходи от продажби на търговеца, реализирани през финансовата 2013 г. в размер на 58 000 лв. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Обосновано и правилно решаващият тричленен състав на ВАС е приел, че решението на КЗК е законосъобразно като постановено от компетентен орган, в установената от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила за извършване на разследването по ЗЗК, без при това да е допуснато противоречие с приложимия материален закон и неговата цел. С решението е осъществена дължимата от съда проверка за законосъобразност съгласно изискванията на чл. 145 и сл. АПК. След преценка на доказателствата, събрани редовно в хода на административното производство, съдът е установил релевантните за спора факти, при което е направил обосновани и правилни изводи, че в случая е осъществен състава на нарушение по чл. 29 ЗЗК. Неоснователно е оплакването на касатора, че съдебният акт е издаден без пълното изясняване на спора от фактическа и правна страна - най-съществените доводи на страните са обсъдени от решаващия състав, в резултат на което е осъществена правилна преценка за законосъобразността на обжалвания административен акт. Разпоредбата на чл. 29 ЗЗК урежда обща забрана за извършване на всякакви действия или бездействия при осъществяването на стопанска дейност, които са в противоречие с добросъвестната търговска практика и увреждат или могат да увредят интересите на конкурентите. Искателят "Холидей и Райзен" ЕООД и наказаното лице са в преки конкурентни отношения, като наличието на възможност за увреждане се установява от действията на физическото лице В. Д.. Правилно в тази връзка решаващият съд е възприел данните от самите потребители на топлинна енергия, съдържащи се в административната преписка (л. 27 - 34 от преписката и събрани от етажните собственици в гр. Плевен, жк "Сторгозия", бл. 1, вх. Е и в гр. Плевен, ул. "Дойран" № 162, вх. А). Неоснователни са оплакванията на касатора, че административният орган, респ. съдът, са се произнесли по различна фактическа обстановка от посочената в жалбата на "Холидей и Райзен" ЕООД. КЗК е била сезирана по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗЗК, но не правораздава на принципа на диспозитивното начало, а като административен орган в съответствие с чл. 7, чл. 9 и чл. 35 АПК дължи служебно изясняване на действителните факти от значение за случая. Твърденията в касационната жалба за период на нарушението и неотносимост на констатациите за ЕС в гр. Плевен, пл. "Македония" 2, вх. В и гр. Плевен, ул. "П. Р. Славейков" № 62 не съответстват на фактическите констатации в оспореното решение на КЗК. На стр. 26 от решението е посочен период на нарушението - м. март - м. октомври 2013 г. Отбелязаните в т. 29 от решението етажни собствености са посочени като сключили договори с "Термостил систем" ЕООД по реда на чл. 139а - чл. 139в ЗЕ и са част от фактическите констатации на решението. Правните изводи за наличие на нарушение по чл. 29 ЗЗК касаят извършени от В. Д. посещения по посочените в т. 29 ЕС в началото на м. март 2013 г., при които собствениците на имоти били уговаряни да подменят своите уреди. В тази връзка в административната преписка се съдържат писмени уведомления, изготвени и разлепени по входове на ЕС в гр. Плевен, от името на ЕТ "Термоконтрол плюс" и "Термостил систем" ЕООД /посочени в т. 31.2. и т. 37 от решението на КЗК/. Съдът подробно е обсъдил възраженията за неотносимост на три от договорите за ЕС на адреси в гр. Плевен, пл. "Македония" 2, вх. В, гр. Плевен, ул. "П. Р. Славейков" 62 и гр. Плевен, ул. "Дойран" 162, вх. А, Б и В, които се споделят от настоящата инстанция и не следва да бъдат преповтаряни. Обстоятелството, че взетите решения на Общо събрание на ЕС не са оспорени и са влезли в сила, е неотносимо към отговорността на касатора за нарушение по чл. 29 ЗЗК. Волята на юридическото лице се изразява чрез неговите органи, поради което правилно административният орган и съдът са обсъдили действията на физическото лице В. Д.. Не е налице твърдение за правоприемство между ЕТ "Термоконтрол плюс" и "Термостил систем" ЕООД, поради което касационното оплакване в тази връзка е неоснователно. Мотивите в оспорения административен акт и в обжалваното решение за правоприемство касаят разлепено по входовете на ЕС съобщение /л. 94 от преписката/, съгласно което "Фирма "Термоконтрол" е прекратила, считано от 01.05.2013 г., договора си в "Холидей и Райзен" ЕООД и се е пререгистрира като "Термостил систем". Обосновано е обсъден сключеният договор за търговско представителство от 01.10.2007 г. между "Холидей и Райзен" ЕООД и ЕТ "Термоконтрол плюс" с едноличен собственик и представител В. Д., със срок на действие до 01.05.2013 г., както и регистрацията на "Термостил систем" ЕООД, чийто едноличен собственик на капитала от 15.04.2013 г. е В. Д.. Касационните оплаквания за липса на доказателства в тази насока са неоснователни. Именно като управител на "Термостил систем" ЕООД В. Д. е разпространил уведомително писмо до абонати на "Топлофикация Плевен" ЕАД, че от 01.05.2013 г. е изтекъл 10-годишният срок на договорите им с "Холидей и Райзен", респ. гаранционният срок на уредите им, поради което "Термостил систем" ЕООД прекратява отношенията си с "Холидей и Райзен" и продължава дейността си самостоятелно (л. 94 от преписката). Тези действия се потвърждават от данните, събрани от КЗК в хода на разследването от етажните собственици в гр. Плевен, жк "Сторгозия", бл. 1, вх. Е и в гр. Плевен, ул. "Дойран" № 162, вх. А. Вярно е, че потребителите свободно избират топлинен счетоводител съобразно чл. 139б ЗЕ - по решение на ОС на ЕС, но в случая са налице данни за използване на отношенията на В. Д. с "Холидей и Райзен" ЕООД, в резултат на което голяма част от абонатите на "Холидей и Райзен" ЕООД са сменили топлинния си счетоводител с "Термостил систем" ЕООД (л. 282 от преписката). Както е посочено в решението на административния орган, правилно възприето от решаващия съд, "Термостил систем" ЕООД не е предприел обичайната за началото на една търговска дейност рекламна кампания, насочена към запознаване на потребителите с дейността на предприятието и предлаганите услуги, а използва познаването от страна на абонатите на физическото лице В. Д. като представител на "Холидей и Райзен" ЕООД за събиране и получаване на суми за нови уреди, като потребителите едва чрез издадените касови бонове разбират, че се касае за друг търговец /т. 42 от решението/. Правилно това поведение е квалифицирано като осъществено в противоречие с правилата на добросъвестната търговска практика в нарушение на чл. 29 ЗЗК - извършени от В. Д. срещи и разговори с ЕС, обслужвани от "Холидей и Райзен" ЕООД и разлепяне на писмени уведомления, в които се акцентира на изтеклия гаранционен срок на уредите и неприятните последици от евентуално спиране на уредите, които са в състояние да мотивират средния потребител да смени не само уредите си, но и топлинния си счетоводител, без предоставяне на реална възможност за свободен избор на най-изгодната за тях оферта. Всички възражения на лицето, които са идентични в първоинстанционното и касационно съдебни производства, са подробно обсъдени в обжалваното решение, в което е даден отговор при правилно приложение на закона. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК настоящият съдебен състав намира, че оспореното съдебно решение като правилно, обосновано и законосъобразно, постановено без допуснати процесуални нарушения, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и на основание чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лв. По изложените съображения Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия