Решение № 7354 от 17.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4517/2021 г.

Решение № 7354 от 17.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4517/2021 г., VI о., докладчик съдията Александър Митрев Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от И. И., подадена чрез пълномощник адвокат М. П., срещу решение № 108/07.01.2021 г., постановено по адм. дело № 7133/2020 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му против Разпореждане № 4506-40-34/23.06.2020 г. на директора на фонд "Гарантиране на вземанията на работниците и служителите" /ГВРС/, с което му е отказано изплащане на гарантирано вземане. Наведените в жалбата възражения за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, като постановен при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, допуснато при преценката на съвкупния доказателствен материал и необоснованост са относими към касационните основания по чл. 209 АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се уважи първоначалната жалба. Претендира се присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по жалбата Директорът на фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите-НОИ" оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право. Намира, че след изпълнение на задълженията по чл. 172а АПК, решаващият състав правилно приема, че оспореният административен акт е законосъобразен, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, същата е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Разпореждане № 4506-40-34/23.06.2020 г. на директора на фонд "Гарантиране на вземанията на работниците и служителите" /ГВРС/. След анализ на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният съд приел за установено, че административният орган е издал правилен и законосъобразен административен акт. Оспореният акт е определен като издаден от компетентния административен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. В хода на административното производство били събрани относимите към случая доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна. На база на установените факти били изведени обосновани изводи, които са аргументирани в съответствие с приложимия материален закон и неговата цел. При извършената проверка на приетите за установени от административния орган факти, въз основа на приложените по делото доказателства, съдът намерил, че правните изводи, направени от органа, напълно съответстват на установените обстоятелства. В този смисъл съдът достигнал извод, че решението е постановено в съответствие с материално правните разпоредби на закона и не е налице основание за отмяната му по смисъла на чл. 168, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 146, т. 4 от АПК. Върховният административен съд – състав на шесто отделение намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалвания административен акт, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. Съдът правилно е преценил, че чл. 3 ЗГВРСНР определя като гарантирани вземания на работниците и служителите по този закон начислените и неизплатени трудови възнаграждения, дължими по индивидуални и колективни трудови договори, както и парични обезщетения, дължими от работодателя по силата на нормативен акт и представените доказателства от И. установяват неизплатени трудови възнаграждения и обезщетение за неползван отпуск, които не са били начислени от работодателя. Основателен е изводът на съдът, че действително мотивите в обжалваното разпореждане не са подробни, но в случая претендираните пред районния съд в производството по КТ вземания на жалбоподателя, доколкото не са начислени, не попадат в обхвата по чл. 3 от ЗГВРСНР, поради което обжалваното разпореждане се явява в съответствие с материалния закон и неговата цел. Споделя се изводът на съда, че претендираните от И., неначислени трудови възнаграждения, според влязлото в сила съдебно решение на РС Горна Оряховица обхващат периода 25.07.2014 г. -02.08.2017 г., надвишаващ 6 месеца, което е в противоречие с материалния закон. С оглед на изложеното обжалваното разпореждане правилно е оценено от съда, като съответстващо с материалния закон и неговата цел. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, обхващаща преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормите, посочени като правно основание за неговото издаване. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат дословно преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществени такива. При постановяването на същия са взети предвид относимите за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Предвид изложеното Върховният административен съд – състав на шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд – състав на шесто отделение,