Решение № 14690 от 31.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3643/2018 г.

Решение № 14690 от 31.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3643/2018 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от И. Богомилов срещу решение № 7265 от 1.12.2017 г. по административно дело № 8122/2017 г. на Административен съд София-град (АССг), с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 226 з-447-1/23.06.2017 г. на Началника на 02 Районно управление при Столична дирекция на вътрешните работи, са която му е наложено дисциплинарно наказание. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на закона се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което обжалваната от него заповед бъде отменена, като му бъдат присъдени и направените деловодни разноски. Изложени са подробно доводи за неправилност на изводите на съда за постановяване на заповедта при спазване на изискванията на закона относно нейната форма, за наличие на материално правните предпоставки за постановяването ? и спазване на предвидените административнопроизводствени правила. Ответникът по касационната жалба – Началникът на 02 Районно управление (РУ) при Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) чрез процесуален представител и в представено от последния писмено становище оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо, като постановено от компетентния съд след надлежно сезиране от оправомощено лице с жалба против административен акт. След извършената пълна проверка за законосъобразност първоинстанционният съд приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с неговата цел. Решението правилно. Предмет на производството пред АССг е законосъобразността на заповед № 226 з-447- 1/23.06.2017 г., с която на И. Богомилов, в качеството му на държавен служител – младши инспектор, полицай в група "охрана на обществения ред", в сектор "Охранителна полиция" в 02 РУ – СДВР е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от три месеца на основание чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 2, чл. 197, ал. 1, т. 2 и чл. 199, ал. 1, т. т. 3 и 5 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) за това, че на 17.03.2017 г. в наряд ПП53/3, назначен за времето от 07, 00 до 19, 00 часа, част от който е заедно с инсп. А. Иванов през периода от 10, 20 ч. до 11, 15 ч. престояли в лек автомобил Нисан Х-Trail, с рег. № [рег. номер на МПС], определено като небрежност в служебната дейност и пропуски в прилагането на разпоредбите, които я регламентират, което е в противоречие с чл. 56 от Инструкция № 8121 з-929/02.12.2014 г. за патрулно-постовата дейност. Неоснователни са наведените доводи, за неправилност на изводите на съда за спазване на изискванията за формата на заповедта, спазване на предвидените административнопроизводствени правила и наличието на фактическите и правни основания за издаването ?. Противно на твърденията в касационната жалба от съдържанието на заповедта са установява, че същата съдържа основните реквизити по чл. 210, ал. 1 ЗМВР, като съдържанието ? позволява на служителя да разбере точно и ясно за какво нарушение на служебната дисциплина е ангажирана дисциплинарната му отговорност, при което правата му не са нарушени. Правилен е и изводът на първоинстанционния съд, че са спазени предвидените административнопроизводствени правила – след констатиране на извършени нарушения на служебната дисциплина от служители на СДВР, отразени в докладна записка № 513 р-23356/28.03.2017 г. е извършена проверка по реда на чл. 205, ал. 2 ЗМВР, като служителят е надлежно запознат с документите по преписката и му е дадена възможност да даде обяснения по случая. Правилен е и изводът за материална законосъобразност на заповедта. Фактите по делото са безспорно установено и правилно квалифицирани от дисциплинарнонаказващия орган, а наложеното наказание е съобразено с тежестта на извършеното дисциплинарно нарушение – за неуплътняване на работното време за близо час от 12 часова дежурство е наложено второто по тежест, предвидено наказание в ЗМВР. Неоснователен е наведеният довод, че деянието не е безспорно установено. Жалбодателят не е оспорил установената в хода на дисциплинарното производство фактическа обстановка, като не е и представил доказателства установяващи факти, различни от установените от ДНО. Такива не са представени и в хода на съдебното производство. Обстоятелството, че нарядът, в който е изпълнявал служебни задължения Богомилов е докладвал на ОДЧ през част от периода, за който е установено, че са пребивавали в автомобил, различен от патрулния и не са били по определения им маршрут не оборва по несъмнен начин факта, че през описания в заповедта период не е изпълнявал задълженията си по чл. 56 от Инструкцията за ППД, за което е ангажирана дисциплинарната му отговорност. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 4 АПК жалбодателят следва да бъде осъден да заплати на администрацията при ответника деловодни разноски в размер на 100 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на с чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение