Решение № 11420 от 13.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7055/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на М. Х. Ш., гражданин на Сирийска арабска република, подадена чрез адвокат Ангелова, срещу решение 13229/15.04.2025 г., по адм. дело 12561 по описа за 2024 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение 12089/20.11.2024 г. /погрешно посочено в касационната жалба като издадено на 26.08.2024 г./ на председателя на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/ при МС. Твърди се, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено при нарушение на процесуалните правила и в нарушение на материалния закон касационни основания по чл.209 т.3 от АПК. Развиват се подробни доводи в подкрепа на становището за незаконосъобразност на съдебното решение, свързани с необсъждане на и анализиране на всички факти, довело до немотивираност на акта. Съдът не взел предвид обстоятелството, че лицето е непридружен непълнолетен и попада в уязвима група. В Сирия продължавал въоръжен конфликт, който е заплаха за живота и здравето на всеки цивилен, в това число и на търсещия закрила. Иска се отмяна на оспорения съдебен акт, отмяна на административния акт и връщане на преписката за задължаване на административния орган да предостави на Ш. хуманитарен статут, алтернативно, връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Ответникът - Председателят на Държавната агенция за бежанците към Министерски съвет на Република България, чрез редовно упълномощен процесуален представител оспорва касационната жалба, счита решението за правилно и моли да бъде оставено в сила. Представя актуални справки относно отбиване на военна служба в Сирия, лица, подлежащи на редовна военна служба, освобождаване и срок на службата и за актуалната обществено-политическа обстановка в Сирия към 21.07.2025 г. и 30.09.2025 г. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството първоинстанционния съд е образувано по жалба на М. Х. Ш., гражданин на Сирия, роден на [дата]., срещу решение 12089/20.11.2024г. на председателя на ДАБ МС, с което на жалбоподателя е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. С оспореното решение, съдът е оставил жалбата без уважение. За да се произнесе, съдът е приел за установено от фактическа страна, че на 21.08.2024 г. Ш. е подал молба за предоставяне на международна закрила, като поради обстоятелството, че лицето е непридружен непълнолетен по смисъла на § 1, т. 4 от Допълнителните разпоредби на ЗУБ, в хода на административното производство същият е представляван от адвокат, назначен с решение на председателя на Националното бюро за правна помощ и от социален работник от отдел "Закрила на детето", назначен със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" по местоживеене. В хода на проведено на 14.10.2024 г. интервю, кандидата е заявил, че е напуснал Сирия месец и 20 дни преди проведеното с него интервю и е преминал нелегално в Турция, заедно с двама роднини. Престоял 15 дни в гр. Халфадин при негова леля, след което е преминал нелегално на българска територия заедно братовчедите му и се е предал на българските власти. Искал да стигне до България за да помогне на семейството си да пристигне тук и да живеят заедно. Заявил, е, че е [етническа принадлежност], [заличен текст] по религия, както и липсата на проблеми в Сирия или в друга държава във връзка с етноса и религията му. В Сирия живял в гр. Айн Ал Араб (Кобане - на кюрдски език), в близост до гр. Халеб. В гр. Айн Ал Араб се намират неговите родители, трима братя и една сестра. Той е неженен, няма деца и е учил до пети клас. Не е бил член на политически партии или организации, не подлежи на военна служба, тъй като все още е малък, не е получавал призовки или повиквателни и не е бил търсен за служба. Не е имал проблеми с властите в страната му по произход. Като мотив за напускане на Сирия е посочил причини от личен и финансов характер, трудните условия за живот и целта му е да помогне на семейството си. Съдът е установил, че административната преписка е налице и информация в писмо от началник отдел ПМЗ- кв. Овча купел , че от 04.12.2024 г. непълнолетния М. Х. Ш. е в неизвестност, както и докладна записка, че същия самоволно е напуснал мястото за настаняване. Налице е и становище от младши експерт в отдел ПМЗ-РПЦ-София [жк] до председателя на ДАБ с предложение на чужденеца да се откаже предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. С оспореното пред първоинстанционния съд Решение 12089/20.11.2024 г., председателя на ДАБ при МС, на основание чл. 75 , ал. 1, т. 2 и 4, вр. с чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, е отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на М. Х. Ш.. След преценка на събраните в хода на производството доказателства, съдът е приел, че жалбата е допустима, но неоснователна. При издаване на оспорения административен акт, били спазени процесуалните правила, като били съобразен и приложимия материален закон. Обоснована била оценката на административния орган, че липсват основанията, визирани в чл.8, ал.1 от ЗУБ за предоставяне на бежански статут, тъй като жалбоподателят не е посочил конкретни обстоятелства, въз основа на които да се направи извод за основателни опасения от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение, или принадлежността му към определена социална група. Взети са предвид данни от официални източници за положението в Сирия, включително и след падането на правителството на Башар Асад. Обоснован бил обективираният в оспореното пред съда решение извод, че за търсещия закрила не съществувала реална опасност от тежки посегателства по смисъла на чл.9, ал.1 от ЗУБ, поради което искането за закрила и в тази му част било неоснователно. Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, по изложените в него подробни и законосъобразни мотиви, които изцяло се възприемат от настоящата касационната инстанция при условията на чл. 221, ал. 2, изречение второ АПК. Не са налице сочените в касационната жалба пороци на оспорения съдебен акт, съставляващи отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. При вярно установени по делото факти, в това число относно личната бежанска история на чужденеца и ситуацията в държавата му на произход, напълно кореспондиращи с данните от представената пред касационната инстанция последни справки относно Сирия с вх. МД-02-398/21.07.2025 г. и вх. МД-02-528/30.09.2025г., административният съд е обосновал законосъобразни изводи за липса на основанията по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, обуславящи предоставянето на търсената от сирийския гражданин международна закрила. При произнасянето си, съдът е взел предвид, че в хода на административното производство търсещият закрила е представляван от надлежно назначен с решение на председателя на Националното бюро за правна помощ адвокат, както и от социален работник от отдел "Закрила на детето", назначен със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" по местоживеене. С оглед обстоятелството, че Ш. е непълнолетен са съобразени изискванията на чл. 15, ал. 6 от Закона за закрила за детето, като е изпратено запитване до Дирекция "Социално подпомагане" по местоживеене относно становище или доклад, касаещи личното положение на непълнолетното дете, налице е пълна оценка на релевантните за производството обстоятелства, изготвена от социални работници. Така установените обстоятелства са дали основание за извод относно липсата на допуснати съществени нарушения на приложимите процесуални правила от страна на административния орган, които да са нарушили права на непълнолетното търсещо закрила в Р България лице. При преценка на всички относими към конкретния случай обстоятелства, съдът обосновано е достигнал до извод, че интересите на непълнолетния кандидат за предоставяне на убежище биха били защитени в най- висока степен чрез завръщане в страната му на произход и събиране на молителя с близките му, на сирийска територия. Касационният съдебен състав споделя изводите на първоинстанционния съд за липсата на основание да се приеме, че спрямо чужденеца в държавата му на произход е осъществено преследване по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗУБ, обуславящо предоставянето на статут на бежанец. Правилни са и изводите на административния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне в случая на хуманитарен статут, включително предвидени в чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, в това число при изследване на критериите, застъпени в решения на Съда на Европейския съюз /СЕС/ от 17 февруари 2009 г. по дело C-465/07 и от 30 януари 2014 г. по дело С-285/12, относими към тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в/ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Обстановката на територията на Сирия действително може да бъде определена като несигурна и усложнена, но съвкупната преценка на данните от приобщените по делото справки относно ситуацията в тази държава, не налага извод за съществен за производството риск от безогледно насилие по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ в държавата на произход на търсещото закрила лице, което би го поставило в реална опасност от възникване на тежка заплаха срещу живота или личността му единствено поради факта на присъствието си на територията на тази държава, без значение от личното му положение. В подкрепа на това становище е и обстоятелството, че според данните от описаната по-горе актуална справка от 19.05.2025 г., след свалянето от власт на президента Башар ал Асад на 08.12.2024 г., над 480000 сирийци са преминали обратно в Сирия от съседни държави, а считано от декември 2024 г. насам в провинция Халеб са се завърнали по домовете си над 103000 лица. Представените справки са изготвени от дирекция "Международна дейност" на ДАБ в съответствие с Методологията на Агенцията на Европейския съюз за убежището /бивш. Европейска служба за подкрепа в областта на убежището/ за изготвяне на информация за страните на произход" /2023г. / и са съставени изцяло на базата на внимателен преглед на публично достъпни външни източници на информация. Именно тези справки имат характера на официални писмени документи в производството по ЗУБ и удостоверяват, че компетентният орган е извършил проверка и е установил определени факти, отразени в документите. Справките се изготвят в кръга на правомощията на агенцията и следва да се даде приоритет на доказателствената им тежест, в случай че съдържанието им не се опровергава от други доказателствени източници, какъвто е настоящият случай. По посочените съображения и споделените мотиви на първоинстанционния съд, към които препраща, настоящият съдебен състав счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното решение, като правилно и при липсата на установени други негови пороци от кръга на предвидените в чл. 209 АПК, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,