Решение № 14255 от 30.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11898/2012 г.

Решение № 14255 от 30.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11898/2012 г., III о., докладчик съдията Панайот Генков Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 166, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от зам. изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", против решение № 147 от 27.07.2012 г. по адм. дело № 203/2012 г. на Административен съд - Смолян. В жалбата са развити съображения, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон - касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответниците - Василка Енева Кушлева, Шинка Стефанова Кушлева и Ангел Стефанов Кушлев, и тримата от с. Солища, община Смолян, област Смолян, чрез процесуалния си представител, изразяват становище за неоснователност на жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изказва мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, намира, че жалбата като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение, постановено в производство по реда на чл. 166, ал. 3 от ДОПК, във вр. с чл. 27, ал. 3 и 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), съдът по жалба на Василка Енева Кушлева, Шинка Стефанова Кушлева и Ангел Стефанов Кушлев (конституирани в хода на първоинстанционното производство на мястото на починалия жалбоподател Стефан Ангелов Кушлев), е отменил акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-6500/22679 от 12.04.2011 г. на зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция, с който е установена като недължимо платена сума в размер на 3643,09 лв. за 2009 г., във връзка с подадено общо заявление за единно плащане на площ с УИН 21/260609/30221, със съображения че оспореният административен акт е издаден в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Оставало неясно защо е приета за недопустима за подпомагане посочената в акта площ, коя от предпоставките по чл. 43, ал. 3 ЗПЗП била налице. Тази неяснота съдът е приел за липса на реквизит по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, която според него рефлектирала върху правото на защита на адресата на акта, и не давала възможност на съда да осъществи контрол върху него. Недопустимо било съдът да попълва липсващите мотиви в индивидуалния административен акт. В оспорения административен акт липсвали и мотиви за дължима от жалбоподателя санкция за кампания 2008 г., на която се основавала претендираната сума от 3 643,09 лв. над реално изплатените му 2845,44 лв. Актът бил издаден и при нарушение на приложимия материален закон, тъй като липсвало установено недобросъвестно поведение от страна на жалбоподателя, което го освобождава от санкция съгласно чл. 73, § 4, ал. 1 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г. на Комисията. Решението е правилно, като съдът е установил правно релевантните за спора фактически обстоятелства и в съответствие с приложимия материален закон е обосновал законосъобразни изводи. Съгласно чл. 59 от АПК, който се цитира в самия акт за установяване на публично вземане, индивидуалният административен акт следва да съдържа задължително като реквизити фактически и правни основания за издаването му, т. е. да е мотивиран. Фактически основания в оспорения акт за установяване на публично държавно вземане не се съдържат. Не може да се приеме, че изразът "новополучена официална информация в Интегрирана система за администриране и контрол - регистър Система за идентификация на земеделските парцели (ИСАК), с която Разплащателната агенция е длъжна да се съобрази" може да бъде фактическо основание. Не стават ясни нито основанието, нито методиката, по която е определен размерът на сумата, нито причината, въз основа на която тази сума се обявява за недължимо платена, нито от какво естество е тази "новополучена официална информация в ИСАК, с която Разплащателната агенция е длъжна да се съобрази". При подаване на заявление за подпомагане по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП), както и по Схемата за национално доплащане на площ за 2009 г., земеделският производител е бил подложен на всички видове проверки, произтичащи от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), Регламент (ЕО) № 796/2004 г. на Комисията от 21.04.2004 г. за определяне на подробни правила за прилагане на интегрираната система за администриране и контрол, кръстосано спазване на модулация, предвидени в регламенти (ЕО) № 1782/2003 г. и (ЕО) № 73/2009 г. на Съвета, както и за прилагане на кръстосаното спазване, предвидено в Регламент (ЕО) № 479/2008 г. на Съвета. В същото време, след подаването на заявлението, са извършени кръстосани проверки на съдържащите се в заявлението данни в ИСАК (Интегрирана схема за администриране и контрол - регистър Система за идентификация на земеделските парцели), като освен това е доказано, че заявените земи представляват допустим слой "Площи, подходящи за подпомагане по СЕПП", който допустим слой е установен въз основа на извършени теренни проверки на Министерството на земеделието и храните. При издаването на акта са нарушени и разпоредбите на чл. 26, 28, 34, и 36 от АПК, защото административният орган не е уведомил земеделския производител за започналото административно производство, и по този начин го е лишил от възможността да участва в него и да представя доказателства в подкрепа на твърденията си. Административният орган не е събрал и служебно всички необходими доказателства, като е издал административния акт без да изясни фактите и обстоятелствата по делото, както и да обсъди възраженията и обясненията на страните. Допуснатото нарушение е съществено, защото, ако бенефициентът бе допуснат да участва в производството и да представи необходимите доказателства, възражения и обяснения, би могло да се стигне до друга фактическа обстановка, както и да бъдат направени други правни изводи, различни от направените от административния орган. Касационната жалба е неоснователна. Не са налице сочените в нея отменителни основания. Обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора разноските са в тежест на касатора. Процесуалният представител на ответниците е направил своевременно искане за присъждане на такива пред настоящата инстанция. Видно от приложеното по делото пълномощно Василка Енева Кушлева, Шинка Стефанова Кушлева и Ангел Стефанов Кушлев са упълномощили Адвокатско дружество "Николова, Златкова", което от своя страна е преупълномощило адв. Златкова да ги представлява пред Върховния административен съд по адм. дело № 11898/2012 г., като извършва всички необходими процесуални действия. Уговореното възнаграждение е в размер на 450 лв., което е било изплатено изцяло и в брой на 30.09.2013 г. По направеното от процесуалния представител на зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" възражение за прекомерност настоящата съдебна инстанция намира, че при прилагане на чл. 78, ал. 5 от ГПК размерът на присъденото възнаграждение не може да бъде по-малък от минимално определения в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения - 150 лв., съгласно чл. 8, във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата. На основание § 2 от допълнителните разпоредби на цитираната наредба възнаграждението трябва да се присъди в трикратен размер, който възлиза на 450 лв., в какъвто размер са и претендираните като направени пред настоящата инстанция разноски. Водим от горното, Върховният административен съд - трето отделение,