Решение № 11384 от 24.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9540/2018 г.

Решение № 11384 от 24.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9540/2018 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова М. Тодоров е подал касационна жалба срещу решение № 1019/14.05.2018 г. по адм. дело № 34/2018 г. по описа на Административния съд – Варна, с което е отхвърлен предявения от него срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" иск за присъждане на обезщетение в размер на 20 000 лева за претърпени неимуществени вреди за времето на престоя му в Следствения арест - Варна - от 23.02.2017 г. до 12.06.2017 г. и от 1.09.2017 г. до 11.12.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 4.01.2018 г. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което искът да се уважи в пълен размер и се присъдят разноските за двете инстанции. Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е поискала отхвърляне на касационната жалба и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното: Производството пред Административния съд – Варна е образувано по исковата молба на М. Тодоров, с която е предявил срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" иск за присъждане на обезщетение в размер на 20 000 лева за неимуществени вреди, които му били причинени във времето, в което пребивавал в Ареста-Варна или от 23.02.2017 г. до 12.06.2017 г. и от 1.09.2017 г. до 11.12.2017 г., ведно със законната лихва, считано от предявяването на иска - 4.01.2018 г. В исковата молба се твърди, че ищецът е бил подложен на изтезание, жестоко и нечовешко отношение, всяване на страх, незащитеност и малоценност, както и физическа болка от хронично заболяване, вследствие на лошите условия в Ареста-Варна. Арестното помещение било мръсно и влажно, стените - с ронеща се мазилка и мухъл. Тоалетните били открити и се усещала лоша миризма. Не била достатъчна и жилищната площ, полагаща се на задържаните лица. Осветлението било лошо, а прозорците били повреден механизъм. Не били осигурени достатъчно почистващи препарати за спалното помещение и санитарния възел, както и престой на открито за нормална двигателна активност. Административният съд установил, че М. Тодоров постъпил в Ареста-Варна на 23.02.2017 г., където е престоял до 12.06.2017 г. През първия исков период бил настанен в спални помещения с №№ 9, 6, 13, и 15, а при следващия последователно е пребивавал в спални помещения с № № 16, 10 и 7. В следствения арест имало 19 спални помещения, като помещение № 10 и помещение № 11 са с площ от по 17. 91 кв м, а всички останали - с площ от 13, 42 кв. м. Отоплявали се с локално парно. Помещенията били климатизирани, като през зимния период не се допускала температура по-ниска от 19 градуса. Вентилацията на помещенията в ареста се осигурявала и от отваряеми прозорци в спалните помещения. През същите прозорци влизала естествена слънчева светлина, имало монтирани и осветителни тела. Всички помещения били оборудвани със санитарен възел и мивка с течаща вода. На задържаните лица е осигурена и баня, която се ползвала по график. В работно време медицинското обслужване е подсигурено от медицинско лице, а в извънработно време - от Центъра за спешна медицинска помощ - Варна. През 2016 г. във всички спални помещения на следствения арест е бил извършен ремонт. Подовата настилка била подменена с поставяне на гранитогрес, стените са били измазани и боядисани с латекс. Санитарните възли били отделени със стени, високи 1, 6 метра, които в края на 2017 г. били издигнати до тавана на помещенията. Според медицинската документация от прегледите на М. Тодоров, по време на престоя си в ареста той претърпял две хирургически операции на десния крак. Няколко пъти е бил извеждан за контролни прегледи и консултации със специалист, като след втората операция, по негова молба му е било разрешено ежедневно да използва банята. Според показанията на свидетеля Космас, който е бил настанен заедно с ищеца в спално помещение № 10, прозорецът в помещението не се е затварял напълно, било е мръсно и с лоша миризма, мазилките се ронели. Задържаните сами са се грижели за чистотата в помещенията и ползвали банята 2-3 седмично. Престоят извън килиите не бил на открито, а в нарочно помещение на последния етаж на сградата, с площ от 9-10 кв. м, която била недостатъчна за ползване от осем, девет човека и с отваряеми прозорци. Свидетелят Недялков, началник на следствения арест, разказал, че през 2016 г. помещенията на ареста били ремонтирани основно. През 2017 година, освен текущите ремонти, било предприето изграждането на височина на стените, отделящи, санитарните възли от спалните помещения. Свидетелят отбелязал, че всички искания, които Тодоров отправял към него, били относно травмата на крака му, получена при катастрофа през 2011 година. Тодоров нямал оплаквания от битовите условия в ареста. Свидетелят Димитров, надзирател в следствения арест, заявил, че също не е получавал оплаквания от страна на ищеца за условията в спалните помещения. С оглед ангажираните доказателства административният съд приел, че твърденията на ищеца за неосигуряване на достатъчно жилищна площ не са доказани. Тодоров пребивавал в спалните помещения с площ 13, 42 кв м заедно с още две лица, което означавало, че всеки задържан е разполагал с площ от 4, 47 кв м. При настаняването му в спално помещение № 10, там е имало още трима задържани или на всеки от тях е била осигурена площ от 4, 47 кв м. По време на първия престой на ищеца, той разполагал с по-малко от 4 кв м площ за времето от 29.05.2017 г. до 30.05.2017 г. или за един ден, и също и за времето от 1.06. до 3.06.2017 г. - за два дни. През втория период на престоя му бил в спално помещение с един човек повече за 3 дни или от 1.09.2017 г. до 4.09.2017 г. Първоинстанционният съд преценил като недоказани и останалите твърдения на ищеца за лоши битови условия. По повод оплакването за ищеца относно санитарния възел съдът отбелязал, че ситуирането му в спалното помещение създава известни неудобства, но това не представлява неизпълнение на задължението на администрацията на ареста да осигури нормална жизнена среда. Такова изискване е заложено в чл. 20, ал. 3 ППЗИНЗС, който гласи, че санитарните възли в арестите се изграждат в самите спални помещения. По отношение твърдението на ищеца, че в ареста не се поддържала добра хигиена съдът посочил, че съгласно чл. 284, т. 4 ППЗИНЗС самите задържани следва да се грижат за поддържането на хигиената в спалните помещения, както им е възложено, а администрацията е длъжна да осигурява необходимите препарати, което в случая е било сторено. Престоят извън килията също бил осъществяван съобразно нормативните правила- на обособено за това място, с отваряеми прозорци и пряк достъп на слънчева светлина. Поради това административният съд приел, че ищецът не е бил поставен в неблагоприятни условия за задържането му, съставляващи основание за присъждане на обезщетение за морални вреди, и отхвърлил предявения иск. Касационната инстанция намира, че решението е постановено при спазване на съдопроизводствените правила, не е необосновано и съответства на материалния закон. Съдът е анализирал подробно събраните доказателства и е направил съответни фактически констатации. Фактическия състав на отговорността по чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС включва три елемента: нарушение на чл. 3 ЗИНЗС; настъпили вреди за ищеца; пряка и непосредствена причинна връзка между вредите и извършеното нарушение. Събраните от съда доказателства обосновават извод, че администрацията на Ареста-Варна не е проявила незаконосъобразно бездействие, вследствие на което ищецът да е понесъл неимуществени вреди. Единствено показанията на свидетеля Космас подкрепят някои от твърденията на ищеца, но те с основание са били счетени за опровергани от останалите, събрани по делото доказателства, според които арестните помещения са били в състояние след ремонт, със значително подобрени условия по времето, в което ищецът е пребивавал там. Дори и да бъдат взети предвид, сами по себе си показанията на този свидетел не разкриват наличието на обстановка, която да породи у задържания Тодоров сериозен физически и емоционален дискомфорт. Ищецът не е бил поставен в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието, от което произтичат подлежащи на обезщетяване неимуществени вреди. Цялостната преценка на условията в следствения арест не обосновава извод, че те са сурови, унизителни и нехуманни, довели до сериозни неудобства и тежки емоционални страдания на ищеца. Като е отхвърлил предявения иск първоинстанционният съд е приложил точно материалния закон. Постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Независимо от изхода на делото в полза на ответника не следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение. Разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗОДОВ се явяват специални спрямо тези на чл. 78 ГПК и чл. 143 АПК. Те не предвиждат, че при отхвърляне изцяло или частично на предявените искове, на ответника се дължи заплащане юрисконсултско възнаграждение. При изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд