Решение № 2646 от 23.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9747/2011 г.

Решение № 2646 от 23.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9747/2011 г., V о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 2686 от 03.06.2011 г., постановено по адм. д. 9592/10 г. Административен съд - София град, първо отделение, 15-ти състав, е отменил по жалба на Таня Петрова Недялкова заповед № ЗЦУ 1405/25.10.2010 г. на изпълнителния директор на Национална агенция по приходите, с която й е наложено дисциплинарно наказание уволнение. Със същото решение е отменена и заповед № 345/25.10.2010 г. на изпълнителния директор на Национална агенция по приходите, с която е прекратено служебното правоотношение на Таня Петрова Недялкова като главен инспектор по приходите в ТД на НАП-гр. София, дирекция "Контрол", отдел "Ревизии", сектор "Ревизии 1", както и е осъдил Национална агенция по приходите - гр. София да заплати на Таня Петрова Недялкова разноски по делото в размер на 500 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от изпълнителния директор на Национална агенция по приходите чрез пълномощника й юрисконсулт Десислава Радкова Лукова. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд - София град е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд - София град и да постанови друго такова по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата на Таня Петрова Недялкова. Ответницата по касационната жалба Таня Петрова Недялкова чрез своя процесуален представител взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира заплащане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна. С решението си Административен съд София град е отменил заповед № ЗЦУ 1405/25.10.2010 г. на изпълнителния директор на Национална агенция по приходите, с която на Таня Петрова Недялкова, главен инспектор по приходите в ТД на НАП-гр. София, дирекция "Контрол", отдел "Ревизии", сектор "Ревизии 1", е наложено дисциплинарно наказание уволнение, както е отменил и заповед № 345/25.10.2010 г. на изпълнителния директор на Национална агенция по приходите, с която е прекратено служебното й правоотношение. Съдът е описал фактическа обстановка по издаване на обжалваната заповед, като първо е маркирал утвърждаването на работни процедури и инструкции за извършване на ревизии и проверки, запознаването на жалбоподателката с длъжностните характеристики за длъжностите инспектор по приходите, старши инспектор и главен инспектор, направените й атестации, възлагането на проверка на дейността на бившия екип на жалбоподателката. Съдът е описал подробно констатациите от доклада на проверката за допуснати нарушения при прилагане на данъчното законодателство и утвърдените процедури за работата на НАП по отношение на дружества "Пробан"-ЕООД, "Ямбол бизнес център България"-ЕООД; "Проконсулт мениджмънт"-ЕООД; "Метал трейд инженеринг груп"-ЕООД "Емавто груп"-ЕООД, запознаването на жалбоподателката с констатациите от доклада и даването на подробни обяснения на 11.10.2010 г., които са възпроизведени в мотивите на решението. Към описанието на фактическата обстановка първоинстанционният съд е отбелязал и издаването на заповед от директора на НАП за образуване на дисциплинарно производство срещу жалбоподателката за извършените от нея дисциплинарни нарушения, изложени в доклада на дирекция "Инспекторат" от 29.07.2010 г., както и становището на участващите в дисциплинарния съвет. На база на установените факти съдът е пристъпил към изграждане на своите правни изводи. Прието е, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на законоустановените срокове за издаването й. Предвид на обстоятелството, че жалбоподателката е наказана за допуснати нарушения на служебната дисциплина, изразяващи се в неизпълнение на материално-правни и процесуални разпоредби, както и утвърдени от органа по назначаването правила за изпълнение на ревизии, решаващият съд е извършил анализ на служебните задължения на наказаното лице, в това число и на тези, вменени й от процедура К 12, след което е направил съпоставка между тези задължения и изложеното в заповедта за допуснати нарушения по отношение на всяко едно от ревизираните дружества, като в тази връзка са изложени подробни мотиви. На база на това е направен краен извод, че дисциплинарното наказание е наложено без да са налице основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителката, което предполага по несъмнен начин да бъде установено неизпълнение на разпоредбите на ДОПК, ЗДДС и правилата, включени в процедура К 12 "ревизия". Посочено е, че дори да се приеме, че при очертаните във всяко едно ревизионно производство факти за жалбоподателката е възникнало задължение за действие, то изводът, че тези нарушения са извършени виновно, е необоснован. Отбелязано е и това, че органът по назначаването не оспорва, че извършените от служителката действия в рамките на петте ревизии нямат неблагоприятен фискален ефект, както и не се сочат доказателства, че актовете, издадени в хипотеза на чл. 177 от ДОПК, цитирани в две от ревизиите, са влезли в сила. Направен е краен извод за незаконосъобразност на издадената заповед, което обуславя нейната отмяна. Постановеното решение на Административен съд - София град е правилно и законосъобразно. Основните оплаквания, които се поддържат в касационната жалба са за допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост. Навеждат се доводи, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че в заповедта липсва ясно означение на допуснатите от служителя нарушения на служебната дисциплина и че същите са посочени общо. Твърди се още, че първоинстанционният съд е изградил правните си изводи върху изявленията на на жалбоподателката, като неправилно е приел, че не е изпълнено изискването на чл. 93, ал. 2 от ЗДСл. за обсъждане на обясненията на държавния служител, Направените оплаквания са неоснователни. Административният съд е възпроизвел много подробно цялата фактическа обстановка по спора, като е посочил какви са били констатациите в доклада на дирекция "Инспекторат", какви са били констатациите на дисциплинарния съвет на НАП, съответно какви възражение е направила жалбоподателката/сега ответница по касация/. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка първоинстанционният съд е направил верни изводи относно материалната законосъобразност на оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". Следва да бъде отбелязано, че решаващият съд много правилно се е ориентирал при иначе сложната фактическа обстановка какво точно следва да установи. В тази връзка е направен анализ от една страна на служебните задължения на заеманата от служителката длъжност "главен инспектор по приходите" съгласно длъжностна характеристика, в това число и тези съгласно процедура К 12, а от друга страна на неизпълнението на тези задължения по отделните ревизии, така както са посочени в оспорената заповед. В този смисъл направеното оплакване, че административният съд е приел, че липсва точно отбелязване на това кои точно задължение не са изпълнение, не отговаря на обективната действителност. Точно обратното - при изграждане на своите изводи за съответствие на оспорената заповед с материалния закон съдът е направил анализ на посочените в заповедта неизпълнения на служебни задължения с установената от него фактическа обстановка. Не отговаря на действителността и оплакването, че при изграждането на своите изводи съдът е позовал единствено на защитната теза на жалбоподателката, както и че неправилно е приел, че не е спазено изискването на чл. 93, ал. 2 от ЗДСл. Нормата на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл. въвежда определени задължения на дисциплинарно наказващия орган преди налагане на дисциплинарното наказание - да изслуша държавния служител и да му даде срок за писмени обяснения, да събере и оцени посочените от него доказателства, като неизпълнението на тези задължения е скрепено с твърде съществена санкция - съдът отменя дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество. От оспорената заповед е видно, че дисциплинарно-наказващият орган единствено е посочил, че "че не приема за оправдателно изложеното в писмените обяснения" /л. 34 от делото/, което не може да бъде квалифицирано като изпълнение на задължението по чл. 93, ал. 1 от ЗДСл. Поради това първоинстанционният съд е разполагал с процесуалната възможност да отмени заповедта единствено и само на това основание, от която той не се е възползвал, а добросъвестно и обстойно е разгледал спора по същество. В тази насока той е обсъдил въпроса налице ли е неизпълнение на служебни задължения при извършването на ревизии на посочените дружества "Пробан"-ЕООД, "Ямбол бизнес център България"-ЕООД; "Проконсулт мениджмънт"-ЕООД; "Метал трейд инженеринг груп"-ЕООД "Емавто груп"-ЕООД. Даденият отрицателен отговор на спорния въпрос е логически обоснован на всички събрани по делото доказателства, а това, че той съвпада със защитната теза на наказания служител не означава, че е изграден и обоснован единствено и само на ангажираните от жалбоподателката доказателства. Изградените изводи в тази насока се споделят и от настоящата инстанция и не следва да бъдат преповтаряни. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че решението на Административен съд-гр. София град не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. От ответницата по касация се претендират разноски, но не са ангажирани доказателства такива да са направени за настоящата инстанция, поради което такива не следва да бъдат присъждани. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,