Решение № 4186 от 20.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3274/2018 г.

Решение № 4186 от 20.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3274/2018 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Р. Динев от гр. [населено място] подадена чрез процесуалния представител адв. Ц. Маркова, против решение № 842/08.01.2018 г., постановено по адм. дело № 1008/2017 г. на Административен съд Хасково, с което е отхвърлена като неоснователна неговата жалба срещу Решение № 24/112/07923/3/01/04/01 от 24.04.2017 г., издадено от Директор на Областна Дирекция на Държавен фонд "Земеделие"/ОДЗ/ - гр. Хасково, за налагане на финансова корекция в размер на 48 892 лева, представляваща пълния размер на одобрената финансова помощ по Договор № 24/112/07923 от 05.11.2012 г, за прекратяване на последния и за налагане на финансова санкция поради установено изкуствено създаване на условия, включително функционална несамостоятелност, с оглед получаване на предимство за получаване на помощта в противоречие на целите на мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. Релевирани са две касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, като се твърди допуснато нарушение на приложимия материален закон, предвид липса на основания за налагане на финансова корекция, с оглед представени доказателства, и необоснованост, с оглед неправилна преценка на обжалвания административен акт за законосъобразен, въпреки че бил постановен в нарушение на административно-производствените правила. По подробно изложени в нея съображения моли ВАС да отмени решението и вместо него постанови друго, с което жалбата да бъде изцяло уважена. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. В откритото съдебно заседание пред ВАС не изпраща процесуален представител. Ответната страна по касационната жалба - директорът на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие", не изпраща процесуален представител. В отговор на касационната жалба, чрез юрк. Д. Попов, излага подробни съображения за нейната неоснователност. Моли обжалваното решение като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че съдът е установил изцяло релевантната фактическата обстановка, която е обсъдил ведно с приложимото материално право и е извел правилен извод за законосъобразност на оспореното решение, предвид събраните доказателства. Счита, че въз основа на извършения анализ съдът е формирал правилен извод, че е налице фактическо осъществяване на изкуствено създадени условия за допустимост за подпомагане, чрез формално удовлетворяване изискванията на закона, тъй като с цел "да се вмести" в критериите за получаване на финансиране, бенефициентът е заобиколил нормата на чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредба № 9 от 3.04.2008 г., изискваща при изчисляване стойността на инвестициите да се приспадат разходи за закупуване на земя, недвижими дълготрайни материални активи от съпруг/съпруга и/или от роднини по права линия - без ограничения, и от роднини по сватовство от първа степен, предвид безспорно установеното, че сделката по придобиване на процесните имоти от страна на касатора Д. е била предхождана от друга сделка, осъществена от страна на неговата майка с цел да се избегне ограничението за придобиване на земя от роднини по права линия, предвидено с посочената по-горе разпоредба от приложимата наредба. Намира за обоснован и изводът на съда, че съгласно т. 4. 8. от сключения между страните договор, фондът изисква връщането на вече платените суми по първото и второто плащане от договора, заедно със законната лихва към тях, когато ползвателят изкуствено е създал условия за изпълнение на изискванията за получаване на плащанията, за да извлече облага в противоречие с целите на мярка 112, посочени в чл. 2 от приложимата наредба. Предлага ВАС да остави в сила обжалваното решение. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Административният съд - Хасково е сезиран с жалба на Р. Д., против Решение № 24/112/07923/3/01/04/01 от 24.04.2017 г. за налагане на финансова корекция, издадено от Директор на Областна Дирекция на Държавен фонд "Земеделие"/ОДЗ/ - гр. Хасково, с което на жалбоподателя, на основание т. 4. 8, б. "б. ", вр. с чл. 4. 4. б "г" и т. 4. 22 от договор № 24/112/07923 от 05.11.2012 г., както и чл. 8, ал. 1, т. 10, във връзка с чл. 8, ал. 2, т. 7, във вр. с чл. 8, ал. 1, т. 4, във връзка с чл. 4, ал. 2 и чл. 33, ал. 1 и, ал. 2, т. 1 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. и чл. 73, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ), е прекратен Договор № 24/112/07923 от 05.11.2012 г. на основание т. 4. 8 б "б. " от същия- поради установено изкуствено създаване на условия, включително функционална несамостоятелност, с оглед получаване на предимство за получаване на помощта в противоречие на целите на мярката, наложена е финансова корекция в размер на 48 892. 00 лева, представляваща пълния размер на одобрената финансова помощ по посочения договор, както и е определено по отношение на Р. Д. задължение в размер на 24 446. 00 лв., представляващо получено по Договор № 24/112/07923 от 05.11.2012 г. първо плащане, ведно със законната лихва върху него, считано от датата на получаването му до изтичане на посочения в това решение срок за доброволно плащане. Съдът приел оспореното решение за индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол по реда на АПК. Отхвърлил жалбата като неоснователна. За да постанови този резултат, приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган при условията на делегирана компетентност -/от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" на Директора на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие"/ и в предвидената от закона писмена форма. От правна страна съдът приел и, че ответникът не е допуснал съществени процесуални нарушения, които да опорочат оспореното писмо, нито нарушение на материалния закон, с оглед следното: От приложените към административната преписка писмени доказателства съдът установил, че Р. Д., в качеството на ползвател, е сключил с Държавен фонд "Земеделие" договор № 24/112/07923/05.11.2012 г. за отпускане на финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. /ПРСР/, подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони /ЕЗФРСР/, съгласно който ДФЗ предоставя на ползвателя безвъзмездна финансова помощ в размер на 48 892 лв. за изпълнение на всички инвестиции, основни дейности и цели, заложени в бизнес- плана по проект №: 24/112/07923 и включени в приложение 1 и 2. Съобразил, че съгласно този договор ДФЗ изплаща помощта по т. 1. 1 от него при условие, че ползвателят е извършил всички инвестиции, основни дейности и цели по одобрения проект, съобразно условията и сроковете, определени в договора, анексите към него и действащите нормативни актове, като помощта се изплаща на два етапа - първо плащане в размер на 24 446 лв. и второ плащане в размер на 24 446, при нарастване на икономическия размер на стопанството с 37. 07 икономически единици /ИЕ/, а съгласно т. 4. 8. б. "б. от договора, ДФЗ изисква връщане на вече платените суми по първото и второто плащане от договора, заедно със законната лихва към тях, когато ползвателят изкуствено е създал условия за изпълнение на изискванията за получаване на плащанията, за да извлече облага в противоречие с целите на мярка 112, посочени в чл. 2 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г. и/или бъде установена функционална несамостоятелност. Установил още, че съобразно бизнес- плана, към момента на кандидатстването кандидатът разполага с 30, 394 дка орехова градина, с основна цел да увеличи нейния размер и още през първата година ще закупува нови земеделски имоти с обща площ 60 дка, на които да създава нови орехови насаждения и други 60 дка стари насаждения, които да възстанови и по този начин да повиши икономическия размер на стопанството си с ръст от 46, 46 икономически единици. По относимите към спора въпроси установил и, че жалбоподателят е получил от ДФЗ уговореното в договора първо плащане по сключения договор - в размер на 24 446 лв., и със заявка за плащане № 2411207923 от 09.11.2015 г., поискал и второто плащане. По съществото на спора съдът взел предвид и, че с оглед възникнали съмнения за изкуствено създадени условия, административният орган установил, че в процеса на обработката на заявката за плащане оспорващият закупил множество имоти, находящи се в землището на с. Габарево, общ. П. баня, обл. Стара Загора от С. И. и Ш. Ю., но данъчните оценки, по които е била извършена прехвърлителната сделка, били издадени на името И. Т., негова майка, както и, че от уведомление с вх. № 02-260-1190/13576/25.11.2015 г. на нотариуса, изповядал сделките, било видно, че тези имоти били продадени на С. И. и Ш. Ю. от И. Т. на датата, на която било извършено и прехвърлянето им на Р. Д., като общата площ на тези имоти била 63, 39 дка, със стойност по данъчна оценка 5 438, 40 лв., но евентуалното им редуциране ще доведе до неудовлетворяване на нормативните критерии за финансиране по процесната мярка. Така извел решаващ извод, че с цел да покрие критериите за получаване на финансиране, жалбоподателят е заобиколил разпоредбата на чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредба № 9/03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, изискваща при изчисляване стойността на инвестициите да се приспадат разходи за закупуване на земя, недвижими дълготрайни материални активи от съпруг/съпруга и/или от роднини по права линия - без ограничения, и от роднини по сватовство от първа степен. В тази връзка приел, че с оглед заобикаляне на закона, чрез извършване на сделки, които фиктивно да съответстват на изискванията за пълно финансиране на селскостопанските дейности, правилно и законосъобразно административният орган е приел за приложима хипотезата на чл. 8, ал. 1, т. 10 от Наредбата, а именно за " установено изкуствено създаване на условия, включително функционална несамостоятелност, с оглед получаване на предимство за получаване на помощта в противоречие на целите на мярката". Наред с това, приел за нарушена и разпоредбата на т. 4. 8. б. "б. " от Договора, сключен между Р. Д. и ДФЗ, с посоченото по-горе съдържание. По възраженията на оспорващия приел, че в случая е налице изначално предимство за кандидата за финансиране, въвеждане в заблуда, изразяващо се в привидно съответствие с критериите за допустимост за подпомагане по мярката. Този извод обосновал с мотиви, че привидно имотите са закупени от трето лице, с което ползвателят не се намира в роднински отношения, но реално сделката е резултат от предхождаща я сделка, извършена от неговата майка -с цел да се избегне ограничението за придобиване на земя от роднини по права линия, предвидено в разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 7 от Наредбата и че това предимство правилно е преценено от контролния орган като неправомерно получено подпомагане поради несъответствие с целите на подпомагането по мярката и подлежи на отнемане съгласно чл. 8, ал. 1, т. 10 от Наредбата. Допълнил съображенията като посочил, че заявяването на сумата от 5518, 35 лв. като разход по придобиване на имотите води до редукцията й по реда на чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредбата, поради което преизчислената стойност на заявените инвестиционни разходи възлиза на 7694, 25 лв., което е по-малко от предвидената като минимум за доказване инвестиция в земеделското стопанство, съгласно чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредбата, освен че е неизпълнение и на т. 4. 4. б "г" и т. 4. 22 от процесния договор за финансиране. На тази база приел, че административният орган правилно е приложил материалния закон и отхвърлил жалбата. Постановеното решение е правилно. Твърдението на касационния жалбоподател, че постановеното решение не е съобразено с доказателствата по делото, както и че съдът неправилно извел изводи, които не следвало да бъдат възприети, е неоснователно. Съдът правилно е съобразил, че бенефициентът е придобил имоти за организиране на стопанството си от лицата С. И. и Ш. Ю., но данъчните оценки, по които е била извършена прехвърлителната сделка, са издадени на името И. Т., която е негова майка. Тази фактическа установеност обосновава правилност на изведения извод, че в случая е налице фактическо осъществяване на изкуствено създадени условия за допустимост за подпомагане, чрез формално удовлетворяване изискванията на закона, тъй като с цел покриване на критериите за получаване на финансиране, е заобиколена нормата на чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредба № 9 от 3.04.2008 г. на МЗХ, изискваща при изчисляване стойността на инвестициите да се приспадат разходи за закупуване на земя, недвижими дълготрайни материални активи от съпруг/съпруга и/или от роднини по права линия - без ограничения, и от роднини по сватовство от първа степен. Горният извод следва от факта, че сделката по придобиване на процесните имоти от страна на оспорващия е предхождана от друга сделка, осъществена от страна на неговата майка, с цел да се избегне ограничението за придобиване на земя от роднини по права линия, предвидено с посочената по горе разпоредба на приложимата наредба. Освен това, съгласно т. 4. 8. от сключения между страните договор, ДФЗ изисква връщане на вече платените суми по първото и второто плащане от договора, заедно със законната лихва към тях, когато ползвателят изкуствено е създал условия за изпълнение на изискванията за получаване на плащанията, за да извлече облага в противоречие с целите на мярка 112, посочени в чл. 2 от приложимата наредба. Затова е неоснователно и възражението за допуснато от съда нарушение на материалния закон. При посочените по-горе данни правилно първоинстанционният съд е приел, че е спазена нормата на чл. 33, ал. 1 от релевантната наредба, определяща, че в случай, че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, Разплащателната агенция /РА/ може да поиска връщането на вече изплатени суми заедно със законните лихви към тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта, както и на ал. 2, т. 1, че РА може да поиска връщането на вече платени суми заедно със законните лихви към тях, когато ползвателят на помощта е представил декларация с невярно съдържание и/или изкуствено е създал условия за изпълнение на изискванията за получаване на плащанията, за да извлече облага в противоречие с целите на настоящата наредба. Този извод обосновава и следващ-за неоснователност на възраженията, изложени в касационната жалба, че относимата наредба не въвеждала "ограничения за лицето - продавач от кого и как да е придобило продадените от него на участника по мярка № 112 недвижими имоти" и, че нямало "законово изискване да има период от време между сделката, с която продавачът, придобил имотите и сделката, с която ги прехвърлил на оспорващия", нито някакво "ограничение от кого да ги придобие, преди да му ги прехвърли". Същият извод се налага и по отношение на твърденията, че административният орган /ДФЗ/ "нямал правомощия да преценява дали една сделка е действителна", респ. да преценява действителност на нотариални актове. Впрочем, в случая по делото няма данни административният орган да е извършвал твърдяното от страна на касатора "изследване на нотариални актове", нито се е произнесъл по тяхната действителност. За пълнота на изложението следва да се посочи, че с оглед датата на издаване на решението за налагане на финансова корекция /24.04.2017 г. / и по аргумент от § 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ ( в първоначалната - ДВ, бр. 101 от 22.12.2015 г. и в изменената редакция- ДВ, бр. 2 от 3.01.2018 г.), ЗУСЕСИФ в случая е неприложим, тъй като безвъзмездната финансова помощ по програмата по ал. 1, т. е. Програмата за развитие на селските райони, се предоставя при условията и по реда на този закон (ЗУСЕСИФ), доколкото друго не е предвидено в Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) или в акт по неговото прилагане. В случая процедурата по връщане на вече платени суми е по Наредба № 9 от 3.04.2008 г., която е издадена на основание § 35, ал. 3 ПЗР на ЗПЗП, а не на основание ЗУСЕСИФ. Освен това, ЗПЗП е изменен и допълнен с ДВ, бр. 2 от 3.01.2018 г. и едва с това изменение и допълнение, законодателят е предвидил- в новата ал. 5 на чл. 20 а от ЗПЗП, че Изпълнителният директор издава решение за финансова корекция за мерките и подмерките по чл. 9 б, т. 2, при условията на глава пета, раздел III от ЗУСЕСИФ. Този извод обаче не рефлектира върху основния за правилност на оспореното решение, изведен от нормите на относимата Наредба № 9 от 3.04.2008 г. Така и в решение № 3650 от 13.03.2019 г. по адм. д. № 11692/2018 г., решение по адм. дело № 12852/2017 г., решение № 4639 от 11.04.2018 г. по адм. д. № 3709/2017 г., решение № 2978 от 9.03.2018 г. по адм. д. № 1138/2017 г.; решение № 5261 от 23.04.2018 г. по адм. д. № 5190/2017 г. -всички- на ІV отд. на ВАС. Предвид горните съображения настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното решение на АС-Хасково е съобразено с материалния закон и е обосновано, не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 4 АПК, вр. с чл. 228 АПК, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. С оглед чл. 143, ал. 3 от АПК, вр. с чл. 228 АПК, направеното искане от процесуалния представител на ответната страна за присъждане на разноски пред ВАС е основателно, освен че е направено своевременно. С оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, в редакцията след изменението на кодекса, обнародвано в Държавен вестник бр. 8/2017 г. и съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правна помощ, че по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лв., за производството по настоящето дело следва да бъдат определени разноски в размер на 100 лв. Поради горното съдът намира, че касаторът следва да бъде осъден да заплати посочената сума на тази страна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение