Решение № 14031 от 21.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14075/2014 г.

Решение № 14031 от 21.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14075/2014 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на адв. Светломир Иванов, в качеството му на процесуален представител на Красимир Цветанов Пеев, управител на "Кристи индивидуал" ЕООД, срещу решение № 1954 от 15.09.2014 г. по адм. дело № 3328 по описа за 2012 г. на административния съд - Пловдив. С него е отхвърлена жалбата на търговското дружество срещу ревизионен акт № 161202205 от 13.06.2012 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, поправен с ревизионен акт № 1223686 от 2.07.2012 г., потвърден с решение № 1137 от 31.08.2012 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив относно отказано право на данъчен кредит в общ размер от 12 601 095.71 лв., начислен е допълнително ДДС в размер на 59 258.55 лв., както и лихва за забава в размер на 2 374 259.60 лв. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, както и поради необосноваността му, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора с отмяна на оспорения ревизионен акт. Не се иска присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. Пловдив оспорва същата чрез процесуалния представител юрисконсулт Стаматова оспорва същата като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура прокурор Маруся Миндилева изразява заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Административният съд - Пловдив е бил сезиран с жалба срещу ревизионен акт № 161202205 от 13.06.2012 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, поправен с ревизионен акт № 1223686 от 2.07.2012 г., потвърден с решение № 1137 от 31.08.2012 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив относно отказано право на данъчен кредит в общ размер от 12 601 095.71 лв., начислен допълнително ДДС в размер на 59 258.55 лв., както и лихва за забава в размер на 2 374 259.60 лв. Ревизионният акт е издаден в резултат на осъществена ревизия по прилагането на ЗДДС за данъчни периоди от 1.04.2010 г. до 31.10.2010 г. В хода на административното производство е констатирало, че за данъчни периоди м. 08. и м. 09.2010 г. ревизираното дружество е декларирало вътреобщностни доставки на захар за фирма DUCTIL ROM S. A. с VIN RO 18125015, регистрирана в РРумъния. Издадени са 12 броя фактури на обща стойност от 296 292.77 лв., като е осъществено и плащане по банков път. Представени са фактурите, приемо-предавателните протоколи, ЧМР-а и потвърждения за получена стока за някои от фактурите. Превозвачи са "Тирас 2003" ЕООД, "Нико-ДО-КК" ЕООД, ЕТ "Трандиминед-Васка Нанчева". Прието е, че няма основание за прилагане на нулева ставка за извършените продажби, понеже не се доказва действителното, реално осъществяване на същите и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗДДС е начислен допълнително ДДС в размер на 59 258.55 лв. Правното основание на което се позовава органът е чл. 45, т. 2, б."б" от ППЗДДС, в приложимата редакция. Представените товарителници са оспорени и не са приети като годно доказателство. Фирмите превозвачи също не са представили доказателства, че са извършили транспорт до РРумъния като пътни листове, заповеди за командироване, тахошайби, документи за платени фериботни такси и закупено гориво за превоза, аналитична хронология на счетоводна сметка за изписания разход на гориво за извършените транспортни услуги, за начисления разход за командировки, платени такси и пр. В хода на ревизията е установено, че ревизираното дружество е приспаднало данъчен кредит в размер на 12 046 000, 00 лв. по фактури за авансово плащане на гориво, а именно по 6 броя фактури, издадени от "Петров трейд" ЕООД за данъчен период м. 04.2010 г.; по 52 броя фактури, издадени от "Еврофууд 2009" ЕООД за данъчни периоди м. 04, м. 05 и м. 09.2010 г. и по 126 броя фактури, издадени от "ЕР ЕН 71" ЕООД за данъчни периоди м. 06, м. 07, м. 08, м. 09 и м. 10.2010 г. Извършени са насрещни проверки, като ИПДПОЗЛ са връчени по реда на чл. 32 от ДОПК и такива не са представени по повод на тези искания. При извършена насрещна проверка на ревизирания обект е констатирано, че няма плащания по фактурите за аванси по банков път, като от счетоводните документи свързани с движението на парични средства в касата на дружеството не са установени плащания по тях и в брой. Не е установено получаване на стоки по повод на същите. На основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС е отказано правото на данъчен кредит, понеже няма осъществено плащане по фактурите и действително осъществяване на самите доставки. В хода на ревизията е установено, че дружеството е приспаднало данъчен кредит в размер на 555 095.71 лв. по 11 броя фактури, издадени от "Петров трейд" ЕООД за данъчен период м. 05.2010 г., с предмет "гориво"; по 2 броя фактури, издадени от "Артикъл Ер Ви" ЕООД за данъчен период м. 04.2010 г.; по 5 броя фактури, издадени от "Ер Ве Комерсиал" ЕООД за данъчни периоди м. 04 и м. 05.2010 г.; по 8 броя фактури, издадени от "Ер Ен 71" ЕООД за същите данъчни периоди и по 16 броя фактури, издадени от "Ер Ви Гудс" ЕООД за данъчни периоди м. 08, м. 09 и м. 10.2010 г. Ревизираното дружество има за основен предмет на дейност търговия на едро със захар и горива, като е стопанисвало бензиностанция, склад и офис, находящи се в гр. Пловдив по силата на договори за наем на тези помещения. В мотивите на съдебния акт подробно е обсъдена фактическата страна по спора, включително и събраните в административното и съдебното производства доказателства и доказателствени средства - съдебно-счетоводна експертиза, с основно и допълнително заключения, и възраженията в първоинстанционната жалба. Също така съдът е анализирал приложимите материалноправни разпоредби в съответните им редакции, както национална и съдебна практика на СЕС. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено. Основните спорни моменти са относно определеното задължение за ДДС по повод доставки, за които е прието, че нямат характер на вътреобщностни такива по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС и на основание чл. 82, ал. 1 от ЗДДС за тях данъкът е станал изискуем, както и относно неправомерно упражненото право на данъчен кредит в посочените размери за две групи доставки с предмет "авансово плащане" и "гориво", на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. По повод на първия спорен момент в касационната жалба не се съдържат никакви касационни доводи, основаващи се на фактически и правни съображения. Настоящият съдебен състав следва да се произнесе по приложението на материалния закон, което е преценявано от първоинстанционния съд при разглеждане на спора, с който е бил сезиран. Правилна е преценката на съда, че тези доставки нямат посочената характеристика на вътреобщностни доставки, по отношение на които е приложима нулевата ставка, на основание посочената норма. Това е така, понеже по делото не се доказва по категоричен начин транспортирането и фактическото преминаване и прехвърляне на собствеността върху предмета на доставките. Правилно съдът е анализирал доказателствата - фактури, приемо-предавателни протоколи, международни товарителници и потвърждения за получаване на стоката които са били оспорени и в които не е посочено мястото, където те са доставяни, а в някои от тях и лицето, което е получило стоката. Във връзка с прилагането на чл. 45 от ППЗДДС, в съответната редакция са изложени правилни правни съображения. Обжалваното решение в тази му част е правилно. По повод на втория спорен момент относно правомерното или не упражняване на правото на данъчен кредит от ревизираното дружество - жалбоподател са основните съображения в касационната жалба, но те са насочени към твърдяната незаконосъобразност на ревизионния акт, а не на обжалвания съдебен акт. Настоящият съдебен състав намира, че правилен е изводът на административния съд относно законосъобразността на ревизионния акт и в тази му част. Разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от АПК, която намира приложение в изпълнение на препращащата норма на § 2 от ДР на ДОПК, определя, че административният орган и лицата, за които оспореният административен акт е благоприятен, трябва да установят съществуването на фактическите основания, посочени в него и изпълнението на законовите изисквания за издаването му. Същата е представлява проявление в административното право на общия принцип за разпределяне на тежестта на доказване, уреден в чл. 154, ал. 1 от ГПК, според който всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. Наличието на кумулативните изисквания за възникване на правото на данъчен кредит по смисъла на чл. 69 и сл. от ЗДДС, съответно отсъствието на някои от хипотезите по чл. 70 от ЗДДС, които препятстват възникването му, са факти от обективната действителност, наличието или отсъствието, на които е свързано с възникването на благоприятни последици за жалбоподателя и конкретно възникване на правото на данъчен кредит по издадена от доставчика му и осчетоводена фактура. В тежест на задълженото лице е да докаже наличието на условията за възникване на право на данъчен кредит, съответно отсъствието на хипотезите по чл. 70 от ЗДДС. По повод на упражненото право на данъчен кредит по доставките с предмет "авансово плащане" правилно съдът се е позовал на съдебно-счетоводната експертиза, която е изготвена след проверка на място в счетоводството на жалбоподателя. Експертът е установил, че няма извършени плащания към доставчиците "Петров трейд" ЕООД и "ЕР ЕН 71" ЕООД. Има плащане по отношение на фактурите, издадени от "Еврофууд 2009" ЕООД, без да е посочено основанието за това. Правилен и съответен на фактите по делото е изводът на съда, че е налице неправомерно упражняване на право на данъчен кредит по фактурите, издадени от посочените дружества, понеже по тях няма осъществено плащане с оглед предмета на същите, а и не се доказва тяхното реално осъществяване, по повод на които са издавани фактурите и се твърди, че са налице авансови плащания. Механизмът на облагане с ДДС изисква и в случаите, в които се издават фактури с предмет "авансово плащане", да се преценява реалността на самата доставка, по повод на която то е осъществено. Такива доказателства не са представени и в административното производство както изрично и правилно е посочил първоинстанционният съд. По повод на упражненото право на данъчен кредит по доставките с предмет гориво от горепосочените доставчици ("Петров трейд" ЕООД за данъчен период м. 05.2010 г., "Артикъл Ер Ви" ЕООД за данъчен период м. 04.2010 г.; "Ер Ве Комерсиал" ЕООД за данъчни периоди м. 04 и м. 05.2010 г.; "Ер Ен 71" ЕООД за същите данъчни периоди и "Ер Ви Гудс" ЕООД за данъчни периоди м. 08, м. 09 и м. 10.2010 г.) съдът се е позовал на недоказване на реалното им осъществяване конкретно от тях. От една страна съдът се е аргументирал с приетото от административния орган, че не са ангажирани доказателства относно наличието на действително осъществявана от тях търговска дейност, а именно държането на търговски обекти, складове и наличието на работна ръка при тях, както и такива относно транспортирането на стоката, което е специализирано с оглед изискванията на наредба № 40 на министерство на транспорта. Съдът се е позовал от друга страна и на липсата на разплащане по фактурите, установено от съдебния експерт, с изключение на плащане по отношение на "Артикъл Ер Ви" ЕООД. Настоящият съдебен състав намира, че решението е правилно в тази му част, като следва и да се отчете факта, че предметът на доставките е стока и доказване реалността на същите изисква ангажиране на доказателства относно фактическото преминаване на собствеността/държането на същата при получателя, ревизирания субект. По делото не са ангажирани такива доказателства, включително и относно фактическата й наличност при доставчиците, както и относно последващата й реализация чрез доставки, по които ревизираният субект е доставчик. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора съдебни разноски не се дължат на касатора, а на ответната страна са присъдени такива в изпълнение на чл. 161, ал. 1 от ДОПК. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение