Решение № 5220 от 25.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4098/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Министерство на вътрешните работи, подадена чрез процесуален представител юрисконсулт Цонева, срещу Решение 649 от 05.02.2021г., постановено по адм. дело 7302/2020г. по описа на Административен съд София-град, в частта, с която Министерство на вътрешните работи е осъдено да заплати на Н. Григоров сума в размер на 2 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на отменена Заповед 8121К-1680/19.05.2015г. на Министъра на вътрешните работи, ведно със законната лихва, считано от 07.08.2017г. до окончателното изплащане на главницата. Излагат се доводи за неправилност на обжалваната част от решението, поради нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че съдът не е взел предвид всички относими факти и обстоятелства по делото и необосновано е прието за доказани претърпените от ищеца неимуществени вреди. Иска се да бъде отменено решението, евентуално, да бъде намален размера на присъденото обезщетение. По делото е постъпила и касационна жалба от Н. Григоров, срещу Решение 649 от 05.02.2021г., постановено по адм. дело 7302/2020г. по описа на Административен съд София- град, в частта, с която е отхвърлен искът му срещу Министерство на вътрешните работи, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди до пълния предявен размер от 30 000 лева, ведно със съответните лихви. Моли да бъде отменено решението в обжалваната му част, като постановено при неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна прокуратура на Република България представя мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Счита, че при постановяване на решението, съдът не е допуснал нарушение на материалния закон или необоснованост, като същото е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационните жалби са процесуално допустими, като подадени в законоустановения срок, изходящи от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен в съответните обжалвани осъдителна и отхвърлителна части. Разгледани по същество жалбите са НЕОСНОВАТЕЛНИ. С обжалваното решение Министерство на вътрешните работи е ОСЪДЕНО да заплати на Н. Григоров сума в размер на 2 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, претърпени в резултат на отменена Заповед 8121К-1680/ 19.05.2015г. на Министъра на вътрешните работи, ведно със законната лихва, считано от 07.08.2017г. до окончателно изплащане на главницата и e ОТХВЪРЛЕН иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата над уважения размер от 2 000 лева до претендирания размер от 30 000 лева. Решаващият съд е бил сезиран с иск на Н. Григоров за обезщетение за вреди, насочен срещу Министерство на вътрешните работи, с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата (ЗОДОВ), с който ищецът претендира от МВР изплащане на обезщетение в размер на 30 000 лева за причинени неимуществени вреди, изразяващи се във влошено емоционално състояние, притеснения за възможността да издържа семейството си, постоянна тревожност и безсъние, изпитване на неудобство пред своите колеги в службата, вследствие на отменен незаконосъобразен акт на Министъра на вътрешните работи Заповед за прекратяване на служебното правоотношение 8121К-1680/ 19.05.2015г. Поискано е и присъждане на законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, считано от датата на влизане в сила на решението, с което е отменена заповедта 07.08.2017г. до окончателното изплащане на сумата, както и присъждане на разноски. От фактическа страна по делото е било установено, че със Заповед 8121К-1680/19.05.2015г. на Министъра на вътрешните работи, на основание чл. 226, ал. 1, т. 5 и ал. 5 от Закона за Министерство на вътрешните работи, е прекратено служебното правоотношение на жалбоподателя Н. Григоров на длъжност заместник директор на дирекция Опазване на обществения ред и контрол на пътното движение в Охранителна полиция при Главна дирекция Национална полиция МВР при съкращаване на длъжността и отказ за заемане на друга предложена длъжност. Заповедта е отменена с решение 14355/ 28.12.2016г. по адм. дело 7376/ 2015г. на ВАС, оставено в сила с решение 10335 от 07.08.2017г. по адм. дело 2612/ 2017г. на ВАС V членен състав. Административният съд събрал гласни доказателства по случая, като допуснал до разпит свидетели, като кредитирал техните показания с оглед на всички останали събрани доказателства в хода на съдебното производство. По съществото на спора, съдът е намерил, че са доказани предпоставките за ангажиране отговорността на държавата по чл. 1, ал.1 ЗОДОВ, предвид отмяната на Заповед 8121К-1680/19.05.2015г. на Министъра на вътрешните работи. АССГ отчел основанията за издаване на отменената заповед, действията на ищеца след освобождаването му от длъжност, периода на понасяне на негативните емоции, техния характер и интензитет. Първостепенният съд изложил съображения, че искът не се явява основателен за целия исков период, тъй като от 16.02.2017г. до 10.05.2017г. ищецът заемал престижна държавна длъжност, което намалило интензитета на преживените отрицателни емоции. За вредите съдът приел, че следва да бъдат обезщетени, като пряка и непосредствена последица на отменената като незаконосъобразна Заповед 8121К-1680/19.05.2015г. на Министъра на вътрешните работи, като за тях била налице причинна връзка по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ, но само до размера на сумата от 2 000 лв., като над този размер до поискания от 30 000 лв., искът бил приет за неоснователен. Приел, че сумата за обезщетение за неимуществени вреди е дължима със законната лихва, считано от влизането в сила на съдебния акт за отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение. Въз основа на изложеното, административният съд приел, че предявената искова претенция за неимуществени вреди е доказана по основание, но не и по размер, поради което съобразявайки нормата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите и принципа за справедливост, посочил, че справедливото обезщетение в този случай е в размер на 2 000 лв. Настоящият съдебен състав на Върховен административен съд намира обжалваното решение за правилно, а подадените срещу него касационни жалби за НЕОСНОВАТЕЛНИ. Несъстоятелно е соченото в касационната жалба на Министерство на вътрешните работи, че решението е необосновано. В обжалваното решение е налице изложение относно установените по делото фактически положения, релевантни за спора. Посочено е въз основа на кои доказателства са приети за установени фактическите положения, кои доказателства писмени и гласни съдът кредитира и защо. В случая е предявен иск по чл. 204, ал.1 от АПК за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на отменен като незаконосъобразен административен акт. Във фактическият състав на отговорността на държавата, визирана в чл.1, ал.1 от ЗОДОВ се включват следните елементи: административен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, отменени по съответния ред или съответно приети за незаконосъобразни; причинена неимуществена или имуществена вреда и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. С оглед наличните данни по делото се установяват всички елементи от фактическия състав на отговорността на държавата по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. При тяхното установяване първоинстанционният съд е уважил частично исковата претенция при правилно приложение на материалния закон. Изведен е правилният извод за доказаност на изложените в исковата молба обстоятелства, които обуславят присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по приложимия закон. Неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател- Министерство на вътрешните работи, че съдът не е изследвал причинно-следствената връзка, между отменения административен акт и претърпените неимуществени вреди. Настоящият съдебен състав приема довода на административния съд, че вредите са преки, тъй като в случая са обусловена последица от вредоносния резултат, т.е. явяват са адекватно следствие от увреждането- чл. 4 ЗОДОВ. Тяхната непосредственост е установена, поради настъпването им по време и място, следващо противоправния резултат. Установените негативни преживявания на ищеца, причинени от административния акт подлежат на репариране и поради това правилно административният съд е приел, че лицето следва да бъде възмездено с парично обезщетение. Неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател, че не са доказани твърдените от лицето неимуществени вреди и причинно- следствената връзка между тях и прекратяване на служебното правоотношение. Липсата на медицинска документация и експертиза не представлява непълнота в доказателствата, която да обуслови недоказаност на претенцията, както се твърди в касационната жалба. Това е така защото лицето при завеждането на претенцията в исковата молба не сочи конкретно влошено здравословно състояние, а визира- негативни емоционални състояния - тревожност, потиснатост, притеснения и др. По делото със свидетелските показания са доказани именно тези негативни преживявания. Налице са всички елементи по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ от състава на обективната и безвиновна отговорност по ЗОДОВ, за да се ангажира отговорността на администрацията по иска, с който се претендира обезщетение за неимуществени вреди, поради отменен административен акт. Неоснователни са и доводите на касатора- Н. Григоров относно увеличаване на присъденото обезщетение до пълния предявен размер от 30 000 лева. Настоящият съдебен състав споделя изцяло мотивите на АССГ, които са мотивирали решението в неговата отхвърлителна част. Правилно е приложен от съда критерият за справедливост, съобразно нормата на чл. 52 от ЗЗД. Справедливостта не е абстрактно понятие, а е свързана с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства наличието и степента на претърпените емоционални болки и страдания, тяхната продължителност, обществено- икономическите условия, създадената до момента съдебна практика и обществените представи за справедливост. В случая няма данни за влошено здравословно състояние на лицето, което да е в резултат на отменения административен акт. Представените от ищеца медицински документи сочат заболявания, които не произтичат и нямат връзка с процесното административно правоотношение. Свидетелските показания, както и останалите ангажирани доказателства не посочват засилен интензитет на вредите, нито осезаема дълбочина на отрицателните преживявания. Определеното от съда обезщетение е съобразено, както с периода на понасяне на негативните емоции, така и с техния характер и интензитет, поради което присъденият размер от 2 000 лв. е справедлив. Няма основание за уважаване на предявения иск в пълен размер, както претендира касатора- Григоров, тъй като присъдената сума дава правилно разрешение на възникналата отговорност на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Съдебното решение в обжалваните части, като правилно следва да се остави в сила. При този изход на спора на страните не се дължат разноски. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,